Момиче,.....това е дереализация, престани да се страхува от нея.Нищо няма да ти стане.Хората се друсат с какво ли не за я преживеят.Ти си късметлийка,че получаваш без никаква химия.
Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.
И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./
Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.
В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.
Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.
Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.
От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.
Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.
По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.
Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.
Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.
За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.
Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.
Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.
Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .
Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.
Здравейте,
Реших да отворя тази тема за да вдъхна малко кураж на всички, които страдат от бича на 21 век – СТРЕСА или както повечето от вас (вкл. и аз до скоро) наричате Паническо Разтройство / Страхова невроза. Няма да изпадам в подробности какво точно съм изпитвала по време на острите стресови реакции или както вие (вкл. и аз до скоро) ги наричате панически атаки, защото всичко това е до болка познато на всеки един, който ги е преживял. По скоро ще разкажа за това как аз се справих с този проблем.
Напълното осъзнаване какво точно представлява страха и разбирането как/защо се получават оплакванията породени от паническата атака - Защо имам сърцебиене? Защо виждам замъглено? Защо ми се вие свят? Защо всичко ми трепери? Защо ме стяга/боли главата? Защо имам чувството, че ще се задуша? Защо имам чувството, че ще умра / припадна? И още десетки, десетки въпроси...Само по себе си, обаче това осъзнаване не е самодостатъчно!
Спорт – 3 пъти в седмицата по 1 час. Защо? Движението разгражда адреналина който прави тревожността и кризите. Сам по себе си, обаче спортът не би ни избавил от това състояние.
Медитация – всеки ден по 20 минути. Защо? Защото увеличаването на алфа активността е най-мощното средство за намаляване на стреса. Резултат от алфа ритъма са положителните мисли и положителната нагласа, свързани със спокойствието което се постига. Само с нея, обаче може би ще са ни нужни дълги години за да се научим да се справяме със стреса.
Четене на литература свързана със себепознание. Книги, които те карат да се замислиш върху онези невидими психически бариери, с които сме се срастнали още от детството и ни пречат да бъдем пълноценни, безгрижни, наслаждаващи се на живота хора.
Ежедневен сблъсък със страховете. Направете нещо, от което се плашите сега и продължавайте да го правите....Това е най-бързия и сигурен начин да победиш страха си.
И още много, много неща...
И сега ще ви „фрасна с мокър парцал“. Когато разберете всичко това, когато го правите непрекъснато, когато сте много мотивирани и полагате всички усилия да се справите, когато мислите положително и насочвате цялата си енергия в това и т.н и т.н – да, вие създавате една нова физиология, но не можете да избягате и от старата. Тя си е там, колкото и да си мислите, че не е. Не защото не го искате, а просто защото ви трябва ВРЕМЕ. Затова много хора се разочароват след доста положени усилия с извода: Направих всичко, но все още се чувствам така.
И знаете ли какво? Имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че стресът никога няма да си отиде от живота ни. Ще се оттървем от него едва когато умрем. Добрата, обаче, е че когато човек промени начина си на мислене и душевната си нагласа, тялото му се приспособява. Той вече има емоционалната стабилност - уравновесеност без изживяване на силни чувства и тогава вече в очите на страдащия това вече не е ПР, а просто напрегнато ежедневие!
И отговорът на най-важния въпрос „Кога мога да кажа, че съм се справил с ПР?“ според мен е: Когато се науча да приемам трудните ситуации като предизвикателства, а не като стресираща реакция. И когато това се случи вече няма да имаме нужда да дишаме в книжно чувалче и да прилагаме релаксиращи техники, да бъдем затворници в къщи, да си задаваме самосъжалително въпроса „Защо на мен?“ или „да умираме“ всеки ден.
Сега искам да кажа, че без Психотерапия това едва ли щеше да се случи (поне с мен). Може би щеше - след 15-20-30 години. Един искрен съвет – потърсете психотерапевт. Не губете години от живота си в опит да се справите сами. Аз изгубих само 3. Психотерапевтът ще ви даде конкретни напътствия и съвети. Ще отговори на всичките ви въпроси, които написах по-горе и на всякакви други, които ви тормозят. Ще ви научи на техниките за релакс и т.н. Повярвайте има отговор на всеки въпрос. Може да не попаднете от първия път на подходящия терапевт – опитайте с друг.
Искам още много неща да кажа, но осъзнавам, че може би няма да има смисъл. Защото го знам от личен опит. Колкото и да ти го повтарят,ако сам не го изпиташ все не вярваш... Щастлива съм, че опитах и се получи. Опитайте и вие!
