mstau88

Благодаря за отговора ви. Тои заедно със други теми които четох тук ми помогнаха и мисля че видях нещата по много различен начин много по спокойно и почти реших проблема си.

Родителите ми се разделиха като бях на 3....баща ми ме изостави без да иска да ме види никога повече въпреки опитите ми през годините тои отказва всякакви връзки....заминах с маика ми и вторият ми баща в чужбина където живях 25 години. като дете бях много затворена и самотна и с много ниско самочувствие.мнениетж на хората можеше напълно да ме съсипе....на 13 вторият ми баща започна да се държи еротично с мен и това доста взе да ме подтиска тьи като сьжелявах да го кажа на маика ми защото гледах че много го обича...и не исках да я нараня..тьрпях глупостите му 2 години (тук искам само да кажа че не ме е насилвал или нещо... просто му харесваше да ходи гол и да говори мръсотии) ..на 15 направих опит за самоубийство.. толкова съзнателно и абсолютно спокойно взех шепа хапчета и легнах...в болницата ме спасиха но без да ме прегледа психиатър защото беше Великден и защото ги убедих че сьжелявах и няма повече и защото това е Гърция и здравната система е ужас.След това казах на маика ми и бях щастлива че всичко свърши но тя не направи нищо....не го изгони не му се скара нищо.даже ходеше и лъжеше хората че аз си измислям защото имам нужда от внимание което абсолютно ме убиваше.до 20 год имах много лоши кризи на паника особено вечер.... мислех че умирам че не мога да дишам че получавам инфаркт...справях се без лекарства...след това останалите 4 години много работех и имах и връзка с която забравих всичко а и маика ми се разведе....преди три години се омъжих за един много добър човек и имам дъщеря.... семейство му ми причини ужасни неща защото мразят факта че съм българка...тьрпях всичко...преди няколко месеца обаче фирмата ми фалира и останах на улицата...събрах за една нощ каквото можех от личните ни вещи...взех мъжа си и дъщеря си и доидохме при маика ми в България...тя има къща... семейството му каза че ще ни прати останалите неща но те просто отидоха там и ми изхвърлиха всичко... всички неща на детето ми.... всичко....а мъжа ми казва караи бяха просто неща ...а аз страдам.....с маика ми не се разбирам изобщо ....и не можем....тя крещи и вика и даже и ме би един ден пред него без причина... намерихме си и двамата работа и се справяме добре даже и кола имам вече но да изляза на квартира е изключено не става финансово в момента.и всичко така ме подтиска..полудявам наистина...все мисля че съм болна ....от нищо не съм щастлива...с мен е свършено...не мога да се радвам на нищо.......няма да се справя...