Безстрашната

Здравейте! В Пловдив има поне веднъж месечно курсове на Алексей Бъчев. Не знам дали може да са ви полезни, но проучете. Информация за курсовете има в групата Животът може да е чудо във фейсбук, присъединете се, там има повече информация.

Здравейте отново! Бих казала че си взех бележка от цитата за Боян Петров. Чисто физически се чувствам по-добре, виждам как някакви сковавания, страх в различни ситуации намаляват или изчезват. Имам хубави и лоши дни и на моменти имам усещането че все по-малки неща се опитват да ме изкарат от равновесно положение, все едно сраха се чуди от къде да си намери пролука. Експериментирам с различни техники за справяне и ако една не работи пробвам друга, ако днес не стане пробвам утре. Днес се сетих за нещо и това беше причината да пиша, защото тук отговарят и психиатри, които имат опит с лекарствата. Връщайки времето назад установих че тревогите са се появили преди доста време 2012 г., поне тогава си спомням появата на обсебващи мисли от различен от сегашния характер, въпреки че точната формулировка на мисълта няма значение. Та тогава може би около месец преди първия ми спомен (земетресението 2012) бях спряла да пия Сибелиум, с който уж ми лекуваха мигрена със зрителни смущения. Възможно ли е да има нещо общо това с първите тревоги и след това като не съм се справила със стреса да е станал по-дълбок проблема. Не искам да се оправдавам с медикамента, просто ми стана интересно дали това може да е отключило проблема.

Здравей, благодаря за подкрепата. От книгата Обсебен мозък разбрах че усещанията ще си останат, а реакцията се променя и в края на краищата си оставаш тревожен, но полагаш неистови усилия, за да се пренасочиш. Честно казано това не ме удовлетворява. Решена съм да работя здраво, но не за да продължа да пренасочвам до безкрай, а за да живея пълноценен живот. Четох различни отговори на д-р Първанов и вярвам че е възможно. Понякога имам нуждата от "ритник по задника", за да продължа да правя нужното и да не се предам.

Здравейте! Искам да ви благодаря че тласнахте започването на промяна. Реших да си променя и потребителското име, ей така за мотивация (пък е и забавно). Изчетох много статии в блога на Орлин Баев, много мотивиращо ми действат някои. Прочетох книгата Обсебен мозък, направо ме стресна колко зле може да стане положението, много отрезвяващо беше. Опитвам да бъда по-сериозна в прилагането на техники за намаляване на тревожността. Започнах редовни занимания с йога, тренировки, дихателни техники за успокояване. Дихателните техники действат чудесно при някакви мрачни мисли и сценарии, които ми идват в главата от време на време, но не успявам да ги приложа когато външен стимул провокира силна стресова реакция в мен, В тези моменти опитвам да сменя мирогледа, казвам си че така се упражнявам и ставам по-силна психически и когато успея се чувствам много горда. Това, върху което още работя е как успехите да стават повече. Често когато ме обземе тревожност с казвам че тя е нещо нормално в тази ситуация и нека си ме тревожи, на мен пък няма да ми пука. Все още обаче решавам че нещо е мръсно или изцапано с незнайно от къде дошла кръв и започвам сценарии и страха става много силен. Понякога решавам че ще изпълня "ритуал" по почистването половинчато (след като не успея изобщо да не го направя), не знам дали е правилна стратегия или пък отлагам доста време. Притеснявам се да излизам, за да не видя нещо, което не искам, въпреки че понякога решавам че ще го направя, за да се сблъскам със стимул (това е рядко). Не мога още да се отърся от очакването да бъда човека, който бях преди или по-добър, защото явно предишинят ме докара до тук. Също така чета хубави книги, в тях пише едно и също за тревожността, но ми харесва да ги препрочитам нещата. Опитвам повече да съм настоящето и по-малко да водя вътрешни диалози. Имате ли идеи за други техники, които биха помогнали в ситуациите, които още ме тревожат.

Прав сте, прилагам до някъде и после пак се отдавам на размисли и страсти и всичко отива на кино. И много ме е яд че става така, усещането е че страха ме побеждава и е много обезсърчаващо. Не знам защо толкова бързам да "ми мине" че очаквам някой друг да реши проблема вместо мен или да ми каже нещо и да се оправи всичко. Ще продължа да опитвам, но мисля да потърся и специализирана помощ. Може ли да ми кажете къде имате кабинет?

Здравейте, аз съм жена на 28 години. Имам следния проблем, ужасно ме е страх от кръв, не ми става лошо, но изпадам в паника като видя кръв някъде, че ще се разнесе по неведоми пътища и ще се заразим всички вкъщи с хив или хепатит. И преди съм имала страхове, доста натрапчиви, но с тях се справих и сега дори ми е малко смешно как може да съм се страхувала от тези неща. Всичко започна преди няколко месеца, видях кръв във входа, някой се беше порязал може би и полудях, как детето ще стъпи там, ще излезне навън, ще падне, ще се удари, ще има рана, я която някак ще попадне от тази кръв и ще се зарази с нещо ужасно и смъртоносно. Изчетох всичко за петната от кръв, научих кой вирус за колко време умира изсъхнал на повърхност, започнах да трия постоянно обувките с белина. Лошото е че зпаочнах да се вглеждам в ръцете на продавачките в магазините дали нямат рани някъде, случи ми се да изхвърлям неща, защото продавачката имала рана на ръката. Почти спрях да излизам, защото само се вглеждам в улицата и все виждам нещо, което ми заприличва на кръв. Не знам как, но тези неща ме намират, каквото мисля, това се случва някак. Преди две седмици излезнахме с детето и на прибиране на тротоара имаше игла, веднага започнах да мисля кой болен наркоман я е използвал, къде се е търкаляла и т.н. Днес исках да ида до мола, отидох там в супер настроение, като доста пъти премислих че там няма как да видя нещо, което не ми харесва, но ето на, паркираме колата, тръгваме с детето и една жена пред нас се чисти от кръв и покапала по пода на големи капки. Направо се сринах. Отидохме до един магазин, аз започнах да мисля как някой ще настъпи, ще разнесе, ние ще минем през кръвта и ще си я занесем вкъщи.... Само един магазин видях, взех детето и се прибрахме. Изчистих отново обувките с белина, и стъпката пред вратата. Не мога да се успокоя, чак така не съм полудявала май. Не мога вече да живея така, омръзна ми от този страх и май не е страх да не умрем, не го мисля поне, страх от болестта или от възможността за такава. Много съм го мислила от къде идва този страх, но така и не разбирам. Болестите се лекуват, ако не се лекуват се поддържат, пък детето е имунизирано за някои неща, други са лечими, само хив не е, но шанса от заразяване с него е минимален. Също така съм медицинско лице, работила съм с кръв и не ме е било толкова страх. Вярно винаги съм била предпазлива, но не чак толкова параноична. Пръскала съм се с кръв, по погрешка, без последствия. Опитвах разни техники, за преувеличаване на проблема, за задаване на въпроси до колко истинно е това, което мисля и как бих се чувствала ако не го мисля, но имат временен ефект. После пак виждам нещо и страха се връща. Не искам да ходя на психолог, всъщност искам, но нямам физическо време, няма как да оставям детето. Другото е че в града, в който живея е доста неконфиденциална информацията. Искам да се преборя с проблема и ще съм много щастлива ако някой ми даде полезни съвети.