maksuel79
-
Общо Съдържание
22 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от maksuel79
-
-
В 5.05.2017 г. at 0:51, Орлин Баев каза:
Повлиява върху емоциите през мисленето и през поведението. В когнитивната наука се казва, че емоциите имат когнитивни и телесни репрезентации. А когнитивно поведенческата терапия повлиява и през двете посоки. Когато мисловното възприятие се промени, променя се и емоцията: чрез логическа, но и чрез когнитивно хопнотерапевтична работа, както и чрез маса други способи. Поведението на свой ред активира емоцията и когницията. Обикновено избягващото поведение се преобразува в предизвикващо страховете, като с помощта на когницията отношението към тях се преработва и съответно емоцията се променя в адекватна. Една разновидност на поведенческата работа е т.н. през тялото, психотелесна такава. Дълги теми... А въпросът ти е твърде общ, както и благодарността ти особено лаконична...
Орлине,не беше лаконична благодарността ми. Просто ми светна,че е доста по сложно от колкото очаквах и че едва ли така лесно може да бъде обяснено а и разбрано от моя страна
Поздрави
-
Благодаря за отговорите
-
Здравейте. След доста материали прочетени в интернет пространството, не мога да разбера по какъв начин кп терапията повлиява убежденията и вярванията на хората. Ще ми е интересно да прочета професионално мнение по въпроса.
Благодаря.
-
Здавей bliis. Радвам се ,че пишеш
Истината е че действително не желая да пия антидепресенти точно защото, не знам какво ще ми докарат като странични ефекти. А както казах...страх ме е и да си помисля само ,че може да ми се наложи да живея с оня ужас пак от преди седмица, като странични ефекти. Силно вярвам,че с времето ще се науча да тегля по една и на ПА и на тревожността и че няма да ми тровят живота.Силно вярвям и се надянам,че психотерапевта ще ми покаже какъв е пътя за по бързото излизане от блатото.
-
Съгласен. Но тези мисли,несъзнателни и натрапливи, карат човек да бъде подтистнат,да не вижда светлина в тунела,да не вижда смисъл от общуване с хора и приятели с които до вчера се е чувствал страхотно и приятно.Няма го смеха(а бях майтапчия и весел човек преди това).
Как мислите д-р Първанов...дали са се нарушили биохимичните процеси в мозъка ми ? Ако не ме беше страх да не изпитам страховитите емоции от съвсем скоро като странични ефекти,вече да съм започнал да се зобя с антидепресанта.
Има ли нещо безобидно като хранителна добавка което от малко малко да ми повдигне настроението или само ми се ще да има ?
-
преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:
За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него.
Със сигурност е така. Когато не ангажираш мислите си за даден проблем, то той няма как да те притеснява. Но тук идва редът на "очарователните" натрапливи мисли ,които ти подсказват за него постоянно.
-
Bliis
Хареса ми това което си написала и се радвам,че си успяла да се справиш
-
Благодаря ви за отговорите. Нямах възможност да пиша, защото в момента съм в болница заради ексрасистули които получих онзи ден. Докторите не виждат органична причина в тях и след консултация с невролог ми изписа "ципралекс" заради тревожност,но нещо не ми се нрави да се блъскам с антидепресанти.
Изчетох доста по въпросите за тревожност,пан.атаките и депресията и полагам титанични бих казал усилия да не мисля да се опитвам да се отпускам, но...не ми се получава за съжаление.
Скоро мисля да се срещна с психотерапевт и се надявам с негова помощ да премина през това.
-
В 15.10.2016 at 17:04, АлександърТ.А. каза:
Просто човек съм . Просто споделям .
Съмнявам се че страхът ще ти позволи . Пусни темата в психотерапия онлайн , за да ти отговорят терапевтите . От начало е стрес . Ако не го неутрализираш , може да прерастне в нервно отклонение . Ако ме питаш как да го неутрализираш , по добре е да се консултираш с психотерапевт .
,, Виж темата ,,Вегетативна дистония ПР" . Там психолозите дават чудесни обяснения " -----------какво не си разбрал ?
Най-вероятно стреса аз го подцених и не съм обръщал внимание и сега ще бера плодовете ...
-
В 15.10.2016 at 20:10, bliss каза:
Здравей!
Пише ти една бивша депресарка, с 7 месеца стаж в областта.
Ще започна поста си с добрата новина. Вълнуваш се дали: "човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?"
Не само моят опит, но и наблюденията ми върху други преминали този път сочи, че ако излезеш качествено от депресията, научавайки уроците, които тя е тук, за да ти даде, не само че тези състояния не се връщат, но и оттам насетне започваш да живееш по нов и по-добър начин. Като цяло тези състояния са мощен катализатор на положителни промени. Знам, че в момента това ти звучи невероятно (защото и на мен ми звучеше така, когато бях на твоя хал
), но от дистанцията на времето и преживяното ще се убедиш, че съм била права.
След като уточнихме това, ще те питам и друго. По-горе пишеш: "значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому"
Защо ти е "всичко да си бъде постарому"? Нали именно, това, че нещата в живота ти са такива, каквито са в момента, те е довело до това състояние? Ако продължаваш по същият път, кое те кара да мислиш, че ще стигнеш до различно място?
В момента нямам време да пиша много, но ако искаш, когато имам възможност ще ти разкажа аз как се справих в тази ситуация. Само искам да обърна внимание на мислите за самоубийство, защото знам как могат да изкарат акъла на човек. В първия си пост, казваш: " не искам да умирам" - ако наистина е така, няма да посегнеш на живота си. Специалистите могат да кажат със сигурност, но на мен тези мисли ми приличат на натрапливи - не ги искаш, не искаш да ги осъществиш, но те все пак са се загнездили в съзнанието ти. Ще ти кажа същото, което и моята психоложка ми каза навремето: "Това са просто мисли - те няма как да те наранят." Моите самоубийствени мисли винаги бяха с един и същ сценарий: представях си как скачам от някоя сграда. Осъзнаването, че между мислите ми и това наистина да извърша това, което мисля, стоя аз и моята свободна воля да си вдигна задника от дивана, да се кача на покрива на блока и да се метна от там, ми помогна много. Има и други хитринки, с които да направиш така, че тези мисли да те напуснат, но за тях ще ти пиша по-нататък.
П.С. Съветът на Александър е добър, послушай го и премести темата в Психотерапия онлайн, специалистите по-рядко посещават форума, в който пишем в момента.
Добре,но какво значи "да излезеш качествено от депресията ", след като не виждам как ще се намери нещо, което да ме зарадва примерно по някакъв начин,след като дори нещата които до вчера ме радваха,макар и малко...сега ми е все едно ?
Ще ми бъде интересно да науча твоя опит и как се справи,а предполагам и на други също които четат тук.
Поздрави.
-
Александър,не знам дали си психотерапевт но според теб това са просто мисли в следствие на стрес или съм развил някакво психологично заболяване ?
Дали е възможно наистина да направя тази щуротия и да си посегна ?
-
Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах.
А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство.
Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.
-
Добре казано Александър.Но какво ще рече,да се обръща внимание на вътрешният свят ? Или по точно,как да стане ? Тези дни много мисля по въпроса,защо това се случи при мен,какви са причините довели до този психически срив и отговор честно казано не намирам за съжаление. Цялото ми същество в момента е изпълнено с една мъка и тъга,която не бих казал ,че е конкретно свързана със случката...просто нямам обяснение.Лутам се в дебрите на психиката си,(до колкото мога) но не виждам изход.За това си и мисля,че ще ми трябва помощ от психотерапевт,защото сам мисля ,че не бих се справил със ситуацията.
Проблемът при мен е,че почти нямам с кого да говоря по въпроса,а хората с който мога,само се съгласяват с мен,но насока не могат да ми дадат. Не могат да ми предложат решение.А и как биха могли ?
Ето,сега на вън грее слънце,след няколкото дъждовни дни,а аз седя в къщи ,защото на вън ми е някакво безразлично и не знам какво да правя-не виждам смисъл в нищо. Утре съм на работа а не ми се ходи,не искам да съм и там. Много е трудно. За първи път през живота си изпадам в такова състояние и направо ...нямам думи. Отвратително е .
-
В 25.02.2010 г. at 13:11, Alexander каза:
Благодаря Александър за отговора.А би ли ми предложил класически хомеопат в София,към който ще мога да се обърна ?
.
-
Благодаря за окуражаването.
Мисля си обаче, дали пък тази случка не бе искрата, която запали и отприщи един дълго трупан стрес,защото сега замисляйки се - то около мен всичко е стрес (като се почне от работата,през семейния и извън семейния живот и общо взето всичко).
Явно тази случка бе капката от която чашата преля.
Ако предположим,че всичко е в следствие на натрупан огромен стрес и това предизвика в мен панически атаки, силна тревожност,натрапливи мисли и депресия, значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому или човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?
-
След много ровене,търсене и проучване на въпроса по моя проблем който го споделих в темата "трябва ли ми психотерапевт" реших да се обърна към такъв.
Ще ви помоля да ме насочите към някой такъв в София.
И да попитам и друго - при състояние на голяма тревожност, негативни мисли и може би депресия Аудио Визуална Терапия подходяща ли е ? Питам ,защото се страхувам да не ми се влоши състоянието след една такава евентуална терапия.
Благодаря предварително.
-
Здравейте.
Не. Не бях свидетел, не съм го виждал тялото. Мисля си, не знам дали е възможно,но начинът по който го разбрах.... бях си легнал, не бях заспал,бях просто в онова състояние в което човек не е нито заспал нито буден,когато ми го съобщиха (дано се изразявам ясно), и си мисля, дали пък по някакъв начин на подсъзнателно ниво не ми се наби това в главата и от там после да се проявиха всичките тези симтоми и състояния с мен който описах по-горе.
Това, сега май няма особено значение, по важното е според мен как да овладея тази тревожност,защото постоянно през главата ми минават мисли как не съм добре и съответно как си го помисля и в същата час от секундата започвам да не се чувствам добре - замайване, сърцебиене...
-
преди 6 часа, Alexander каза:
Да, понякога резултата е много бърз, понякога изисква време.
Благодаря Александър за отговора.
Предполагам,че помага и при ПА ,силна тревожност и натрапливи мисли .
По какво можем да разберем дали един хомеопат е класически или е т.н. "Боаронски" ?
Бихте ли дали координати на добри класически хомеопати в София ?
-
В 25.02.2010 г. at 13:11, Alexander каза:
.
-
Помага ли хомеопатията при депресивни състояния ? Примерно при тежка депресия ?
-
Здравейте. Искам да обсъдя и споделя тук моя проблем,че не се издържа вече.
Преди около месец и половина,мой приятел се самоуби.Няколко дни след това, получих зверска паник атака - задух,сърцебиене, задушаване,изтръпване и общо взето целия букет от усещания при подобна атака. Пих 2 валидола, успокоих се и денят някак си мина. След няколко дни, пак получих такава паник атака. Отидох на психолог и общо взето не бих могъл да кажа че имаше ефект.
Преди няколко дни незнайно как и от къде започнах да чувствам вътре в себе си някаква страшна тревожност и имах чувството ,че ще гръмна от напрежение. Пих деанксит -не ми помогна. Бях при личната за направление за невролог или психиатър а тя не ми даде направление, а ми предложи Стрезам-било добро. Започнах да пия Стрезама и на вторият ден нещата започнаха да излизат извън контрол. Спрях го ,но напрежението в мен растеше- треперех и не знаех какво се случва с мен. Обикалях напред назад, навън и някак си ме поотпусна леко. Започнах да не мога да се храня (как хапнех нещо и веднага започва да ми се гади ) , не мога да спя (събуждам се по няколко пъти на нощ) . Сега в момента ми е едно абсолютно и пълно безразличие, не може и не ме радва абсолютно нищо, не виждам смисъл от живота, не мога да намеря сламката която да ми донесе поне малко радост. От седмица някъде не съм се и усмихнал - не мога просто. На вън съм сред хора и не ми се седи с тях, не ми се говори, искам да се прибера и да си легна и като го направя започвам да се напрягам и да се чудя пак какво става- общо взето налегнала ме е някакава безпричинна според мен мъка-голяма мъка (не знам от къде дойде. Мисля си дали това не е вследствие от самоубийството на моя приятел ?
Снощи дори започнаха да ме измъчват и мисли за самоубийство. Не искам да се самоубивам, но те една след друга ме връхлитаха тези мисли... изсмуках един валидол отново (ефект нямаше ) и треперейки си легнах да опитам да заспя и само и само да разкарам мислите от главата затворих очи и започнах да броя числа .
Бихте ли ме посъветвали - това тежка депресия ли е , какво е ? Какво да правя ?
Когнитивно-поведенческа терапия
в Психотерапeвтични насоки онлайн
Добавено
".... КПТ в чист вид .... , таблици, схеми и т.н. когнитивно счетоводство... "
Именно. Точно за това беше и въпросът ми в началото,защото не можех да разбера, като как с водене на въпросното "счетоводство" може да се достигне до промяна в мисли и емоции.
Щом е измислено и работи, значи си има своя механизъм-то е ясно. Това, че аз не го разбирам... си е съвсем друго 