В комбинация с това, прочети и книгата Ти не си твоят мозък и съчетавайки с написаното от Д-р Първанов, живей по течението Чакаме да ни споделиш, какво научи от книгата
Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното го четеш по няколко пъти на ден.
Здравей! Явно това е твоето отмъщение към дадения обект. И виж лека по лека как то се е стекло. Мислите са едно на ръка. Въпросът е твоето светоусещане.. Кой всъщност си ти? На този въпрос можеш да отговориш само, като потънеш дълбоко в "червата" си и отговорът дойде отвътре... Светът има различни страни и ние като живи същества виждаме определени краски, които отговарят на баши вътрешни, обикновено несъзнавани потребности, динамики...Интересното е какво ли е значел за теб този човек и какво е било въплътено в неговия образ?? Помисли над това... След това ти си започнал да правиш определени крачки, които години след това те държат вързан за него.. все едно е като залък, който не можеш да преглътнеш...Разбира се всичко това е мое субективно виждане, защото да говорим за тврапия само чрез писане не е сериозно...Ако всичко е мръсно и ти се нацапаш какво се случва, какъв образ изплува в теб? Какво усещане? Изследвай го. Но потърси терапевтична помощ...Книгата на Толе " °Нова Земя" би ти помогнала, но понякой път всички ние живите хора се нуждаем от подкрепа. И може би точно търсенето на такава,е завръщане в света обратно.Поздрави!
3-4 месеца след като си редовен в айкидото, можеш да се запишеш в кулинарни куросове, такива за рисувани или подобни, които от една страна ще те научат на нещо ново, а от друга ще общуваш с момичета, които имат различни качества и това ще ти помогне да се развиваш в общуването. Психотерапията както вече д-р Първанов спомена не може обаче да бъде заместена :))
Питащият пита, само за Паническо разстройство, а там страхът е само от това, че може да умре по време на кризата.Това което описваш ти, не е страх от смъртта, значи не ПР.
Чудесно, само че се пропуска хипотезата, при която даден човек знае, че симптомите са безобидни и са следствие от стресово-адреналинова реакция, но това знание не му помага и не води до тяхното изчезване и обезстрашаване, а дори да липсва чувство на страх, самото им възникване е неприятно и трудно поносимо, което влошава качеството на живот.
Ето и един бърз и прост пример - наличие на агорафобичен страх от отдалечаване от дома. Качваш се в колата, излизаш извън пределите на града и започва силно замайване/световъртеж. Осъзнаваш, че е е провокирано от адреналина и няма да умреш от него, но всичко ти се люлее, шофираш изключително дискомфортно, залиташ като слезеш, пропадаш на стола и седалката и т.н. Щом се прибереш, всичко това изчезва мигновено. Имаш знанието какво го е провокирало, имаш яснотата, че не е опасно и не се умира от него, но при всяко напускане на града го изпитваш. Тогава възниква въпросът с какво това знание ти помага и защо няма резултат?
Здравей!
Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен, най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено, втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми.
Аз избрах да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял.
Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че е само силен стрес е друго.
Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,,
Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем.
При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре, в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли.
Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на 58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/.
ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест, гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.
Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
