Посттравматичен стрес.
Според симптомите които имам мисля,че страдам от посттравматичен стрес. За едно кратко време в семейството ми станаха много смъртни случаи и сериозни заболявания,включително и с мен. За 3-4 години умряха-вуйчо ми,свекъра ми,вуйна ми,чичо ми,баща ми-с тежък диабет,ампутиран крак и в последствие с множество декубитални рани и в нечовешки мъки,съпругът ми три пъти беше хоспитализиран със сърдечна аритмия и последният път пет дни беше на системи в спешно отделение на пета градска болница в София докато влезе в ритъм,прекара и микроинсулт,операции от перде и на двете очи,както и сериозна и не напълно успешна операция от отлепване на ретината.А преди година и половина заради две последователни битови злополуки аз си счупих 3 кости на китката на лявата ръка (това стана в продължение на два и половина месеца),бях общо 75 дни в гипс и заради дългото обездвижване получих болест на Зудек-локална петниста остеопороза с начало на дистрофия,ортопедичен проблем от който година и половина още не мога да се оправя напълно.Това вече ме пречупи.Започнах да си мисля-е,никой не е безсмъртен,но защо хората трябва да боледуват,това е толкова несправедливо,никой не го заслужава,ето и природните стихии са по-силни от хората,дори и в най-високо технологичните държави,когато се сетя за някой тежко болен (например за Шумахер)започвам да плача.Въобще май станах най-черногледия човек на света.Често моля бог за изцеление на всички болни на света.(Такова беше и посланието ми пред статуята на Исус в Рио.)Но и аз се промених-станах много по-състрадателна..Как да не бъда толкова черногледа и да съм по-позитивна-та нали смъртта и тежките болести са сериозни неща?
