Здравейте! Посещавам когнитивно-поведенчески терапевт от около година, но с големи прекъсвания. В началото ми беше много трудно, след това постепенно започнах да се изправям. После пак се връщах надолу, пак се изправях и т.н. От известно време психотерапевтът ми казва, че постоянно мисли за мен, че съм по-специална от другите му клиенти и дори, че се е наложило да ходи на супервизия заради "контрапреноса". Какво точно постоянно мисли за мен - не зная. След няколко подобни изказвания в няколко поредни сеанса аз попитах дали е необходимо да прекратя терапията. Отговорът беше:"Не, но не зная дали ти помагам." Аз обясних, че съм много по-добре, отколкото в началото и това би трябвало да означава, че ми помага. След този разговор имахме още два сеанса и аз отново се върнах назад, преживяването ми за самотност и изолация се завърна, въпреки че вече зная как да се справям с тези атаки. Сигурно е добре да уточня, че и двете с психотерапевтката сме хетеросексуални жени. Бих искала да ви помоля за мотивирани мнения по въпроса, който поставих в заглавието на темата - това психотерапия ли е? Благодаря ви!
