DaniDI

Здравейте, кавам се Даниел на 30г. и имам нужда от малко помощ относто отношенията с любимия човек. Преди 2 месеца се запознах с момиче, с което сме адски щастливи и се обичаме много, поне аз! Проблемът, е че аз имам нужда да съм с нея постояноо, което нея обаче виждам, че а задушава! Опитах няколко пъти да и обясня как се чуствам, казва, че ме разбира, продължава да се дъри така. Чуствам се пренебрегнат, защото аз давам чсичко на 100% от себе си. Запознах я с родителите си, идва къщи често, всичко е много хубаво, но става само когато тя го поиска. Чуствам се като кученце, с което някой си играя когато иска. Разбирам, че е изморена и има да върши ежедневни неща, подметнах и на няколко пъти, че аз съм готов да живеем заедно, но явно тя не е готова още. знам, че е рано, но така го чуствам. Понякога ми казва, че ще се видим и последния момент решава, че няма, защото е изморена! Това ме побърква!!! Все още не ме е поканила в тях, живее сама, това също много ме притеснява, дракаме се няколко пъти за това вече, и не и приятно да подxващам разговори от този тип, исках обяснение за това на няколко пъти, но ме откривам отговор на съпроса който да е смислен за мен. Казва, че много съм бързал! Няколко пъти вече, ми казва, че има работ служебна вечер, аз знам, че така, но като се чуем на другия ден, казва,че не е направила почти нищо, разбирам, че има нужда от време да си почине, отпусне, но не мисля, че това трябва да ни пречи да се виждаме. Незнам вече как да реагирам, опитвам да не се сърдя, не мисля, че ми изневерява, вярвам й, но това, че все аз я карам да се виждаме, и че едва ли не ме лъже че е заета когато тч реши, че иска да си почине от мен, не ми харесва, и ме кара да се чуствам зле! Постоянно стоя и си мисля какво ли не! Моля за съвет!