Андрей Филипов

Здравейте!
 Това е бягство, което мъжът ви прави по неговия начин. Разбира се този начин може да не е най-добрия за вас, но за момента е най-добрия за него. Лично според мен е нужно да поговорите не за компютърната игра, а за отношенията ви. Възможно е и това да е неговият садизъм, които той проявява към вас? Има ли защо и дали това е така, аз не знам, но със сигурност, ако отместите поглед само от неговите кахъри можете да си отговорите на този въпрос. Сексуалните ви отношения в каква насока са, присъстват ли въобще? 
 Относно мъжът ви нормално е да вика и да се кара понеже, докато играе той влиза в транс, а всяко едно вмешателство го извежда от това състояние. Благодарете се, че има тази зависимост, защото има къде, къде по-лоши. Ако вие постоянно искате вниманието му по нездрав начин, със сигурност и той отреагира в момента така. Помислете над това, тук ключови са отношенията на двамата един към друг, поразсъждавайте малко и за вашето отношение към него. Тук говоря за отношения мъж-жена, жена-мъж. 
 Вие пишете във форума, защото ви липсва мъжът или вниманието му. А той може да играе, защото му липсва присъствието на жената или пък личното пространство, което вие се опитвате да му отнемете. Разбира се това са само догадки, но обърнете внимание върху това. Ние хората сме склонни да упрекваме, но не и да поглеждаме нашите собствени кусури. 
Бъдете жената, поговорете, но не за зависимостта, а за вас самите! Но това означава и вие да престанете да играете вашата игра. Само тогава можете да го накарате той да спре неговата. 
Успех!

Прочети 'Никога вече съзависим". От книгата ще разбереш, че ако прекалено го търпиш, както и ако мрънкаш, но нищо не предприемаш, първо че развиваш убиващ те мазохизъм и второ, ставаш част от проблема му. Едно междинни решение е да му подхвърлиш материали по темата за зависимостта от игри, за идентичността на тази зависимост с всяка друга и не по-малката ѝ вреда. Ако осъзнае и прояви желание за психотерапевтична работа, добре. Ако ли не, в даден момент може да се направи следното: обсъдете с няколко човека негови приятели, познати, хора които уважава, на които вярва и които би чул - обсъдете за зависимостта му. Договорете се кой за какво ще говори, отиграйте го. Тогава го изненадайте, направете му една разтърсваща интервенция с внушения и убеждения около зависимостта, пагубността ѝ и отказването от нея, както и за нуждата от четене от него по темата и редовна работа с психотерапевт. Ако чуе и поеме в терапевтична посока, чудесно, Ако ли не, запитай се, искаш ли със самосмачкването си да подхранваш смачкването на вече псевдо партньорството ви при съзависимо търпене от твоя страна? Ако да, търпи и бъдете поредната връзка незрял-незрял, невротик-невротик... Ако ли не, осъзнай, че при положение, че той не промени нещата (а това от него, от осъзнаването и мотивацията му зависи), вие вече сте разделени отдавна, така че просто остава да финализираш нещата. Разделени, поради фактори, които са чисто негови, с които нямаш нищо общо - невинна си, няма нужда да поемаш отговорност за неговата инфантилна безотговорност. Тоест, ако не прави нищо по въпроса, раздялата е вариантът. Ако и след примерно шест месеца раздяла под въпрос, това не го мотивира да промени нещата, животът продължава - поне твоят. А неговият - във виртуалната "реалност"... Избори. Ако пък временната раздяла го мотивира и потърси помощ от специалист, прочете по въпроса и положи адекватни усилия, добре, тогава общото бъдеще е възможно в здрав вид! 

Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински  да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода,  дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.
Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". 
Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. Релаксирай със звуците от природата.
 https://www.youtube.com/watch?v=wghf4fiuPWE&ab_channel=PavelPavlovich

Прочети "Параноя на страстта" - както казва и д-р Първанов, влезли сте в болни отношения, в садо-мазо въртележка. Ти даваш повече, той мачка и неглижира още повече. Колкото повече се стараеш, повече се потъпкваш и даваш масирани несъзнавани сигнали на подсъзнанието му да продължи садистично да те пренебрегва, необича и унижава с поведението и емоциите си. А в теб, тъй като е тръгнал мазохистичен цикъл, е вероятно да се прояви т.н. стокхолмски синдром  оправдание и защита на тъпчещия те под рационализираната илюзия: "Ама той всъщност ме обича, аз си заслужавам!"... Всичко друго е това, но не и любов - и от твоя и от негова страна. Случило ти се е веднъж, кривнала си - човек си, не си робот. Ако беше систематика ,ако серийно го правеше, би било друго, но нищо подобно... Невинна си! Каквото било, било. 
Съзнавам, че отговорите ни дисонират с идентифицирането ти с мазохизма, който напълно погрешно приемаш за любов - но, питаш, казваме!
Ако написаното не ти стига, потърси терапевт, за да поработиш по мисленето си!

Знаете от опит, че няма как да спрете или трансформирате мислите, чувствата, телесните си усещания и поведенческите си реакции с помощта на медикаменти трайно! Психолог сте, имате PhD, запозната сте с методите на психотерапията. Какво ви пречи да ги приложите към собствената си личност и живот? Какво сте прилагала,колко настойчиво, систематично и продължително сте го ползвала? Сега какво правите, за да се промени възприятието, мисленето, чувстването, телесното ви благоразположение и поведението ви?

Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински  да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода,  дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.
Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". 
Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. Релаксирай със звуците от природата.
 https://www.youtube.com/watch?v=wghf4fiuPWE&ab_channel=PavelPavlovich

благодаря много

Да, хубаво е да се изчака момента. Чакането продължава средно статистически 345 живота, със стандартно отклонение от медианата плюс минус стотина. Аз отивам да чакам..А докато чакам, смятам да поживея този си живот силно!  Имах период в живота си, в който за две години работех сладкар при чичо ми.:) Когато бях нов, в някоя малка почивка съвсем сериозно ми казваше: "Я, докато си почиваш иди да пренесеш десет чувала брашно и още толкова със захар!" ... 

Влизаш в хистерична въртележка, която цели засмукване на внимание - както виждаш, нямаме намерение да ти я задоволяваме! Писахме ти, че в мсилите ти стои желание за живот, че това което ти се струва като импулс/ желание за самоубийство, е начинът на подсъзнанието да крещи: "Живее ми се!". С психолога ти виждате какво има да се "бутне" в мисленето, целите, посоките, живота, характера, работите и директно по мислите поведенчески, хипнотично, нлп, медитативно.
Това долното не се отнася до теб. Казах го на една моя клиентка със същия казус като твоя: 
"Всъщност обаче, ти както казваш, надали ще изкараш до тогава... Горката, оххх, ахххх, милата тя, нещастна жертва, ааааххх, защо, защооо, отиде си младото момиче, още ненаживяло се, още невидяло свят, несрещнало истинската любов... Еххх, отиде си! Отиди и си приготви дрехите за погребението - да не искаш хората да те гледат с някакви дежурни, от майка ти навлечени дрехи сега. Разпечатай и некролозите си, с добър стих, снимка на фотошоп барната. Запази и гробно място - иначе се гавриш с родителите си - недей, отиди, направи каквото трябва, запази си гроб, огледай го. Поръчай си и гробна плоча и я плати, моля те! Разлепи некролозите си сама! Или организирай кампания по разлепяне! Напиши речта, която баща ти да прочете на гроба ти! Организирай кетъринга на манджата за почерпката за Аллах да прости! същност, няма защо да се притесняваш - смъртта е полезна за здравето. Лягаш си - пълно спокойствие, няма свобпдни радикали повече, няма кислород, който да те изгаря отвътре, супер си е! Пък и какво да го живееш този живот, той е труден. Да намериш смисъл, цели, любов, партньорство, ее, това е трудна работа. От друга страна да си умреш е толкова лесно - гътваш се и няма усилия, няма цели, няма творчество, няма любов... Няма нужда да разбираш как тези мисли са толкова добри и готини и всъщност ти се живее, две не виждаш! Нали знаеш за зайо байо и мечката. Върви си зайо байо с букетче маргаритки брои. Едно, три, четири, пет, едно , три, четири, пет. Баба меца го слуша, слуша, па го запитала> Абе, зайо, защо броиш така, че прескачаш две? Зайо казал. Ами, бабо мецо, е../живее ми се, две не виждам!... "
Та, горното не е за теб, не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсзъаннието... 
Или пък можеш да прочетеш всичко от тук и тук.  Ама помисли си, преди да прочетеш тези около триста страници за няколко почивни дни. Ако ги прочетеш, връщане няма - тръгваш в посока самоувереност, смелост, смисъл, дълбока зрелост, което обаче налага изоставяне на горните илюзии.
Не, няма да се самоубиеш и мислите и това, което ти се струва като желание за това, нищо общо няма с реално самоубийство или дори с реално желание за това. Точно обратното е, жажда за живеене, за секс, за купон, за смисъл, за любов, за дивеене, за куфеене, за силен живот е! 

Да, кризите станаха много - на детето на 2.5 по поставяне на граници, на 3 и 4 по себеналагане, на 5 по харесване, на 7 училищна, на пубертет, криза на двадесетте, на тридесетте, на средната възраст, на късната възраст, на всяка възраст. И разбира се, за всяка криза, тимостабилизаторче, антидепресантче и транквилантче.
Първо, кризите до огромна степен са натрапени, създадени са изкуствено от западната психология. Един вид, чупим прозорци и после идваме да слагаме стъкла... Второ, самото проблемно мислене става част от проблема, докато всъщност няма кризи, а нормални житейски етапи  и предизвикателства. 
Георги ти е дал добри насоки: известно отдръпване. Защото иначе храниш състоянието ѝ, а тя влиза в несъзнавана манипулация към теб. 
Майка ти сама дава някои идеи - да заживее с човек, да продаде това онова и да попътува. Това плаши ли те, какво те кара да мислиш, че е нереално? Майка ти е личност и наистина иска да преживее остатъка от живота си качествено. Да бъде с партньор, това е чудесна идея.
Като цяло, преживяването от мама е често срещано. Да, била е вкопчена в работата си. Сега, когато я няма, няма ги и социалните контакти, няма го и чувството за нужност и реализация. Няма го дори дневния режим. Хората не съзнават, че една от основните мотивации да ходят на работа не са само  парите, а усещането, че са част от общност, че преследват цел, зададена им от някого, дори интригите и клюките и напреженията и търканиците са им нужни... 
Искам да ти дам пример с двама мои клиенти. Единият, мъж на 72, собственик на заведение. Идваше, защото както казваше: "Чувствам, че мисленето ми някакси закостенява, а искам да имам младо мислене и емоции, не искам да съм мрънкащ дядко!" - поработихме. Препоръчах му курсове, среда, обучения. Започна да ходи по туризъм с групи, записа се на език и танци. Върна се към четенето на книги - започна да чете класиците, нещо което беше искал цял живот, но все е няма време...  Това на фона на активните социални контакти покрай заведението му. Сега е жив и здрав е, с дух на младеж!
Другият случай: жена на 76 год., с деца големи и внуци. Живееше при майка си, в къща. Майка ѝ на 98 и също жизнена и активна. Оплакваше ми се, че майка ѝ я будела рано да ходят да се занимават с градината... Заявката на тази жена беше: "Знам, че имам да живея още поне 25 години. Вече не съм на работа. Искам обаче да живея активно. Помогни ми да видим какво да правя, в какво да се вложа!". Една силна заявка. Намерихме подходящи социални дейности, наситени с много алтруизъм - помощ на деца, животинки, активно общуване, книги, културни дейности. Една от целите ѝ беше да "си хвана партньор". И си хвана!  Сега ходят заедно с него по планините, четат автори, ходят постоянно на театри и концерти, ползват активно интернет... Жената дори се чудеше дали да не запише психология - пита ме дали има огранчение във възрастта. Няма ограничение... Не записа, но я насочих към книги...  Включи се в духовна група също така. 
Какво искам да кажа с горните примери? Живеем, докатосме живи. На 60 човекът не е много по-различен, просто тялото се е посъсухрило, но отвътре човекът има нужда от общуване, приемане, контакти, приятелства, ангажименти, хобита, работа. Много баби компенсират тази нужда с грижи за петте си внучета примерно - има ли ги? А ако не, може би е добре да помогнеш да ги има!  
 
 

Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински  да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода,  дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.
Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". 
Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. Релаксирай със звуците от природата.
 https://www.youtube.com/watch?v=wghf4fiuPWE&ab_channel=PavelPavlovich

Krasiva, колко хубаво си го казала и е точно така! Магическата пръчка е много важна. Позволявам си да копирам цитат от мой имейл към психотерапевта ми преди точно 5 години: " Точно един месец преди да те срещна аз си казах: Искам да победя ПР, но искам това да стане изключително бързо и изключително лесно. Не искам да чакам, не искам да ходя на психотерапия с месеци или години, не искам да чакам „действието на хапчетата”, не искам да чакам момента, в който от самосебе си ще се оправя. Искам някакво чудо СЕГА и ВЕДНАГА, което за 1 седмица ще ме оправи и край! И това си повтарях в продължение само на 1 месец. Просто знаех, че това чудо скоро ще се случи, но не знаех как. Тръпнех в очакване и ми беше изключително любопитно да разбера как точно ще стане. Започнах даже да си мисля, че примерно някоя старица ще ме спре на улицата, ще докосне ръката ми и ще каже” Готова си”:). Знаех, че скоро наближава момента и просто го чаках с въодушевлвние.  И моето чудо дойде и „ми разказа играта” точно за 1 седмица. . Сега си давам равносметка, че именно първата една седмица след първата ни среща беше решаваща за моето „справяне с проблема”.
Вярвай в чудеса и ги чакай с въодушевление!

Ще се включа към насоките метафорично, с една притча, която от както прочетох, не излиза от главата ми, тя е много показателна за това, как не умеем да чуваме нужното ни, въпреки, че усилено и непрекъснато слушаме . 
Един монах трябвало да отиде до големия град. Някакъв човек също бил тръгнал натам и помолил монаха да върви с него. Когато стигнали в града, на едно натоварено и много шумно кръстовище в самия му център монахът казал на спътника си, че чува щурец.
- Имаш превъзходен слух , отче! - възкликнал мъжът с нотка на недоверие. 
- Не!- отрекъл монахът. - Слухът ми не е по - различен от твоя. Всичко зависи от това какво си настроен да слушаш. 
- Съмнявам се - гласно изразил сега недоверието си мъжът. - Аз не бих могъл да чуя щурец сред този шум.
- Повярвай ми, наистина всичко зависи от това какво е важно за теб - настоял монахът. - Сега ще ти демонстрирам-казал той, извадил от джоба си няколко монети и небрежно ги пуснал на асфалта. Въпреки ужасния шум, всички хора наоколо извърнали глави, за да проверят дали пръсналите се стотинки не са изпаднали от техните джобове.
- Сега разбираш ли? - попитал монахът. - Всичко зависи от това какво е настроен да чува човек и кое е станало важно за него. Ако всеки ден слушаме скандали и лоши новини, слухът ни се настройва да възприема грозното и злото. Ставаме страхливи и безпомощни и започваме да вярваме, че животът е труден, че хората са лоши, а светът е ужасно място...... А междувременно щурците пеят, листата шумят, ручеите ромолят, а ние не ги чуваме....

Как да се махне страхът, като със самото си отношение на виждане на себе си като жертва, решително отказваш да усвоиш уроците, вложени в страха?! 

В логотерапията има една много добра техника, която казва, че справянето с паник атаките е начин да ги възприемем и да ги превъзмогнем през грижата и желанието да помогнем на другите. Силно се стреми да помогнеш на хора, които имат нужда и ти искат помощта. Един добър приемер е на коледа да поканиш на вечеря самотен човек, който е забравен от своите близки. Включи се в доброволчески организации и се занимавай с доброволческа работа. По този начин ще откриеш смисъла на страха си през помощта и това, че успяваш да разбереш езика на паниката през грижа за другите. Страхотен начин да станеш смела и рабираща страха си.  
http://svetoven.pogled.info/news/61063/d-r-dzheims-dobsan-da-pokanim-samotni-hora-na-praznitsite