страх ме е

Здравейте, в следствие от силен стрес на работното място, започнах да получавам паник атаки, които успявам да преборя с дихателна техника 4-7-8, но отскоро ми се появиха натрапливи мисли, че слагам край на живота на околните хора и това много ме плаши. Попринцип съм човек, който никога не би наранил някого и постоянно се извинявам, когато сбъркам ,даже ме е страх да сбъркам и си мисля, че не съм способна да направя такова нещо , но не мога да разбера защо имам такива мисли в главата си и когато ги няма се чувствам виновна, че не са там. Четох из нета и разбрах, че натрапливите мисли сА присъщи за хора с ОКР, но аз нямам никакви ритуали или каквито и да е други признаци на заболяването само едни натрапливи мисли, че ще нараня околните. Четох и че методи за раздуване и присмиване помагат при такива мисли, но не успявам да измисля как да раздуя или да се присмея на факта,че завъртам главата на някой друг и той/тя умира. след това затвор за мен и край с живота ми. Мислите не са 24/7, а когато нямам някоя дълбоко съсредоточена работа, която да изисква цялото ми внимание и затова се страхувам да остана насаме с мислите си. Някой може ли да ми каже това нормално ли е ? така от време на време да ми минават такива мисли? полудявам ли ? опасна ли съм за обществото? как да се науча да контролирам мислите си пък и по възможност да са само позитивни?

Здравейте, в следствие от силен стрес на работното място, започнах да получавам паник атаки, които успявам да преборя с дихателна техника 4-7-8, но отскоро ми се появиха натрапливи мисли, че слагам край на живота на околните хора и това много ме плаши. Попринцип съм човек, който никога не би наранил някого и постоянно се извинявам, когато сбъркам ,даже ме е страх да сбъркам и си мисля, че не съм способна да направя такова нещо , но не мога да разбера защо имам такива мисли в главата си и когато ги няма се чувствам виновна, че не са там. Четох из нета и разбрах, че натрапливите мисли сА присъщи за хора с ОКР, но аз нямам никакви ритуали или каквито и да е други признаци на заболяването само едни натрапливи мисли, че ще нараня околните. Четох и че методи за раздуване и присмиване помагат при такива мисли, но не успявам да измисля как да раздуя или да се присмея на факта,че завъртам главата на някой друг и той/тя умира. след това затвор за мен и край с живота ми. Мислите не са 24/7, а когато нямам някоя дълбоко съсредоточена работа, която да изисква цялото ми внимание и затова се страхувам да остана насаме с мислите си. Някой може ли да ми каже това нормално ли е ? така от време на време да ми минават такива мисли? полудявам ли ? опасна ли съм за обществото? как да се науча да контролирам мислите си пък и по възможност да са само позитивни?