Изключително много благодаря за отговора . Наистина не се надявах толкова бързо да получа такъв, това ме изненада и приятно зарадва .Благодаря още веднъж.
Не искам да обвинявам никой от близките ми и хората от обкръжението ми за това което съм аз / или поне затова в което съм се превърнала / . Наистина не искам да изглеждам слаба . Но да кажем, че това е взет пример и модел на поведение от страна на роднини, които са ме отгледали . Не назовавам конкретни лица , първо защото това е поведение на почти всички близки мои роднини при които съм живяла . Поведение тип " бия те, след половин час ти купувам шоколад " или " пия, бия , гоня те, и след това се извинявам и ти купувам нещо в замяна" .
Да, искам да променя нещо в живота си. След като станах студент и покрай хората виждам колко много проблеми в комуникацията и разсъжденията си имам. Това не е само мое виждане . Дори колегите и преподаватели ми го казват. Толкова често, че честно вече ме е страх и с тях да общувам , а специалността ми няма задочна форма на обучение.
Аз не искам да спирам и няма да спра . Защото начинът по който гледам на нещо в живота е начина по който ще се справя и със самия живот. Аз не се отказвам. Правя панически кризи, нервя се , обаче съм там . И да си кажа , това ме прави горда ,че не спрях . Не знам дали съм интроверт. Има периоди в които с месеци не излизах от вкъщи , едва дори ставам от леглото. Но пък друг път има периоди при които се " натискам " да общувам с хората и те даже се " изморяват " от мен . Преди няколко седмици един познат ми каза това . Понякога ставам много нахална и агресивна. Друг път е обратното.
Винаги съм мислила, че има нещо отвъд границата и затова не спирам до там докъдето ме е страх ... даже именно вярвам , че когато излезем извън конфортната зона е по-лесно да открием това, което сме ние . Не ме е страх да пробвам . Но понякога тялото ми не издържа и повръщам , вдигам температура т.н.
Друго , накратко, водят ме анорексик , но не съм такава , просто има периоди в които нямам нужда от храна , нито да спя . Просто не усещам нужда и точно тогава са тези периоди в които се карам с всеки . После пък следва периода в които пък млъквам и се затварям с месеци. Аз дори не знам как ще си хвана работа с такова поведение, как ще задържа приятелствата и т.н. , но знам че не се усещам така че искам да спра, поне, не докато не дойде периода да спя и да не искам да излизам от вкъщи ... искаше и се да имаше някако постоянство ,а не такива крайности - мразя - обичам, искам - не искам , да - не.
