[Личностни проблеми. / емоционални /]

просто някакво постоянство , уравновесеност . а не крайности или смесени емоции , които се редуват през 5. мин.

[Личностни проблеми. / емоционални /]

В 3.01.2017 г. at 12:24, Диляна Колева каза:

Здравей, никой няма нужда от диагноза и поставянето и не решава никакви проблеми. 

Поведението ти е външния израз на това, което се случва в теб на емоционално ниво. Объркана си. Като изключим стандарната оценка на състоянието ти, че не се обичаш, нямаш увереност и има в теб безброй въпроси свързани със себепознанието ти, искам да те провокирам да завъртиш малко ситуацията.

Поведението ни в голям процент е копие на нечие поведение към нас.

Казваш изразявам загрижеността си и силните си чувства към някой, когато се карам с него. Кой от близките ти се държи по подобен начин, кам останалите и в частност към теб?

Чувството, че си зависима те плаши. Зависимостта е страх , придобит, заучен, че не мога да се справя сам. Той започва да се изразява в подобно на твоето поведение, когато човек несъзнателно знае, че е смел и силен и може да поеме отговорност за живота си, но на съзнателно ниво стои придобития страх и той не смее. Този сблъсък на несъзнателното със съзнателното, често се проявява в противоречиво поведение и гневни реакции при екстровертните личности, например. И с автоагресивно поведение и депресии при интровертите. 

Т.е. искаш да промениш вероятно нещо в живота си, но съзнанието не ти позволява. Кара те да вярваш, че не можеш. Затова едновременно обичаш и си силно гневна на хората, които по всяка вероятност имат отношение към тази твоя промяна.

Изключително много благодаря за отговора . Наистина не се надявах толкова бързо да получа такъв, това ме изненада и приятно зарадва .Благодаря още веднъж.  

Не искам да обвинявам никой от близките ми и хората от обкръжението ми за това което съм аз / или поне затова в което съм се превърнала / . Наистина не искам да изглеждам слаба . Но да кажем, че това  е взет пример и модел на поведение от страна на роднини, които са ме отгледали . Не назовавам конкретни лица , първо защото това е поведение на почти всички близки мои роднини при които съм живяла . Поведение тип " бия те, след половин час ти купувам шоколад " или " пия, бия , гоня те, и след това се извинявам и ти купувам нещо в  замяна" .

 

Да, искам да променя нещо в живота си. След като станах студент и покрай хората виждам колко много проблеми в комуникацията и разсъжденията си имам. Това не е само мое виждане . Дори колегите и преподаватели ми го казват. Толкова често, че честно вече ме е страх и с тях да общувам , а специалността ми няма задочна форма на обучение.

Аз не искам да спирам и няма да спра . Защото начинът по който гледам на нещо в живота е начина по който ще се справя и със самия живот. Аз не се отказвам. Правя панически кризи, нервя се , обаче съм там . И да си кажа , това ме прави горда ,че не спрях . Не знам дали съм интроверт. Има периоди в които с месеци не излизах от вкъщи , едва дори ставам от леглото. Но пък друг път има периоди при които  се " натискам " да общувам с хората и те даже се " изморяват " от мен . Преди няколко седмици един познат ми каза това . Понякога ставам много нахална и агресивна. Друг път е обратното.

Винаги съм мислила, че има нещо отвъд границата и затова не спирам до там докъдето ме е страх ... даже именно вярвам , че когато излезем извън конфортната зона е по-лесно да открием това, което сме ние . Не ме е страх да пробвам . Но понякога тялото ми не издържа и повръщам , вдигам температура т.н. 

Друго , накратко, водят ме анорексик , но не съм такава , просто има периоди в които нямам нужда от храна , нито да спя . Просто не усещам нужда  и точно тогава са тези периоди в които се карам с всеки . После пък следва периода в които пък млъквам и се затварям с месеци. Аз дори не знам как ще си хвана работа с такова поведение, как ще задържа приятелствата и т.н. , но знам че не се усещам така че искам да спра, поне, не докато не дойде периода да спя и да не искам да излизам от вкъщи ... искаше и се да имаше някако постоянство ,а не такива крайности - мразя - обичам, искам - не искам , да - не.

 

 

[Личностни проблеми. / емоционални /]

Честита Нова Година !

Дълго време се чудих дали да се регистрирам и да пиша, принципно, ако бях тийн , може би нямаше да се колебая толкова . Аз като цяло не съм колеблив човек, но не знам защо малко дълго се колебах в този случай . Не искам да навлизам в големи подробности за личният ми живот , искам само да кажа в кои аспекти усещам проблеми :

 

- общуване с околните

- себеуважение

- натрапливи мисли, ПА

- деструктивно поведение 

 

Това са само част . Дразни ме най- много факта, че променям настроението си почти мигновено - от депресия, до ярост, раздразнителност , обвинения, после следват и извиненията . Много извинения. Изпитвам и страх от това да ме напуснат. Ужасен страх , което ме кара като че ли да " тествам " хората на които държа . Също така забелязвам , че ако наистина дължа на някой човек, то се карам с него , все едно това е начинът да му покажа че държа на него . После пък се държа добре, но когато се държа добре се чувствам зависима и започвам пак да се държа зле. Да, осъзнавам какво правя. И не мога да се спра. Това се повтаря постоянно. Това изтощава мен и всички около мен и влияе на почти всеки аспект в живота ми .

 

Какво да правя ?

Дали имам нужда от диагноза ? Имам. За да мога да разгранича кое съм аз и кое не съм . За да мога да знам , дали поведението ми е следствие на реална преценка или е от проблем. Знам,,че тук няма как да получа диагноза ... но ми се искаше да споделя, защото наистина не съм човек които няма да се бори . Напротив.

Благодаря Ви за отделеното време и внимание .