Здравейте отново!
Малко след последния ми пост тук, започнах да посещавам терапевтът при, който бях ходил, но химията се беше загубила, а и мен донякъде ме беше срам да коментираме пак едни и същи проблеми и общо взето изкарах 10-на часа колкото да приведем нещата в някакъв завършен вид, тъй като се чувствах виновен заради супер просташката ми постъпка преди това. От там насетне, изпаднах в някакво състояние на известна емоционална потиснатост. Същите страхове, който имах преди, и които ясно усещах, включително и основният ми страх от полудяване, просто ги забих навътре в мен! В допълнение, барабар със страховете си, започнах да потискам и желанията си... Искам да подчертая, че от тогава досега, не съм имал някакви отклонения в ежедневието, редовно спортуване, редовни излизания с приятели, няколко ходения по морета през летата, рождени дни, дискотеки и т.н., даже и започнах да се занимавам с онлайн търговия и да работя за себе си. Въпреки това, обаче, през целия този период се чувствах потиснат, не особено на себе си, под едно напрежение и припряност, и неудовлетворен от продължаващото нулево присъствие на личен и сексуален живот...
Та, на този етап ситуацията е следната. Преди няколко месеца започна от време на време да ми излиза пърхот по косата, никога не съм имал пърхот преди това. Прочетох в интернет, че такава внезапна поява можело да се дължи на хормонални проблеми или на проблеми със стомаха и започнах да си внушавам, че имам някакво сериозно заболяване... Отначало не беше нищо сериозно, до преди около две седмици, когато една вечер, след нормални стомашни проблеми, реших, че имам рак на стомаха... Е, изпаднах в брутален ужас!! Почнах да си представям как след всичките тези години на вътрешни противоречия, накрая просто ще заболея от неизлечима болест и ще умра млад... или как примерно в близко бъдеще си намирам приятелка, започвам да се чувствам добре, да осъществявам мечтите си, но малко след това ми намират рак и малко след това просто умирам... и до там... В такъв ужас изпаднах, че имах чувството, че всичките потиснати емоции, които задържах толкова дълго време, просто се изляха изведнъж... До там се докарах, че 10ч вечерта звънях на един приятел да ми идва на гости. Докато човека ми беше на гости се поуспокоих, но като си замина и трябваше да си лягам изпаднах в същия ужас. Обвзе ме треперене, няколко часа се въртях и треперех докато накрая едва едва заспах към 4ч. След това една седмица май изпаднах в депресия... Чувствах се ужасно потиснат и под свръх напрежение, липса на мотивация и перспектива, все едно имах сложена тапа на психиката. В един от дните бях под такова напрежение, че като се опитах да си поема дълбоко въздух със затворени очи и като издишах и си отворих очите и изпаднах в състояние на дезориентация за, може би, около 10-на секунди, не знам колко е нормално това... Така, след този период на около седмица, на невероятна психическа тежест, последваха 1-2 дни, през които се чувствах като блокирал и изпитвах напрежение в областта на тила и слепоочията при всяка негативна мисъл или емоция, сякаш тялото ми не искаше да мисля за нищо. От там нататък, през последните 4-5 дни, освен, че пак се чувствам ужасно и един ден си мисля, че полудявам, а друг, че имам рак, всеки ден през 2-рата половина на деня ми се случва да се появява непрестанно напрежение в областта на тила и задната част на главата, съпроводено с психическо напрежение. Дори при опит за отпускане чрез няколко дълбоки вдишвания, това напрежение се усилва.... нямам обяснение какво се случва с мен, то чак не знам как да не си мисля, че имам някой заболяване. Събота, например, това напрежение ми се появи по време на фитнес тренировка, а като се прибрах след фитнеса започнаха пак едни треперения и чудеса. Неделя, напрежението се появи в ранен следобед, след като излязох на кафе с приятели и изпих едно капучино. 7ч вечерта ходих да ритам, като напрежението не беше спирало и продължи и по време на самия мач. Малко след като се прибрах започнаха пак едни треперения, зачервиха ми се ушите (може и от рязката смяна на температура от студено на топло), започнах да си мисля, че съм вдигнал много кръвно и ще получа някой инфаркт... И така след половин-един час на треперения и страхове, че всеки момент ще получа инфаркт и ще се строполя на земята, започнах да се поуспокоявам и даже ми изчезна и напрежението в главата... Днес пък се събудих с главоболие, пак в задната част на главата около врата, въпреки че спах 8-9 часа без да се събуждам...
Моля, кажете ми какво се случва с мен? Толкова зле не съм се чувствал досега, направо имам чувството, че влязох в друга категория... От моя гледна точка, мисля, че на този етап имам голям проблем с изживяването на негативните емоции, чувствам се и много сексуално потиснат и това, по принцип, ме депресира най-много. А може ли това да доведе до някакъв вид емоционална инвалидност? Тук е моментът да отбележа, че този проблем се засилва от страхът ми от полудяване, мисля си едва ли не, че ако се отпусна и изживея изцяло дадена негативна емоция, ще ми се отключи някой психично заболяване без да се усетя... Общо взето, последно време се чувствам толкова зле, че изпитвам реален страх, че ако не предприема някакви конкретни действия, животът ми ще отиде в тотално грешна посока. Имам желание да започна психотерапия пак, имам нужда да говоря с някого. От Русе съм, можете ли да ми препоръчате някой стабилен психотерапевт в града, или поне наоколо? Също бих се радвал ако ми дадете и някакви съвети за самопомощ, с които да си помогна поне в краткосрочен план.
Благодаря!