meg

Защо да го гоня? Аз искам да се оправим.

Здравейте! Живея с приятеля си от почти 4 години, 3 и малко повече от половина. Преди около 2 години време му изневерих, т.е. когато връзката ни е била на 1 година. Тогава нещо не вървеше, дори си мислих, че ще се разделим и нещо все ми липсваше, но разбрах, че съм сгрешила и не споделих нищо с приятеля ми. Той винаги е държал много на мен и ми е вярвал, грижил се е много за мен и кучето ни. Разделяли сме се 2 пъти, при което той се изнасяше от квартирата и когато разбереше, че не можем един без друг се връщаше при мен. Последния път беше лятото и ми каза, че ако пак се разделим ще е окончателно. През това време след изневярата постоянно ме питаше дали съм му вярна и аз естествено го лъжех... Последните няколко месеца започна да пита все по-често и ми казваше, че ако си призная ще е по-добре и че по-имам шанс да ми прости, при което аз реших, че не искам да го лъжа повече и си признах. Съответно се разделихме. Понеже в момента няма много доходи и няма възможност да се изнесе, живеем заедно. Аз много съжалявам за постъпката си и реших, че трябва по всякакъв начин да му го показвам и доказвам. Започнах да го обгрижвам повече, купувах му всичко, което обича, оставях му изненадки, готвех това, което обича, чистя повече, защото много държи на това, винаги гледах да има изгладени дрехи и всичко да е както трябва Когато виждах, че той се радва на тези мои жестове, въпреки че ми каза нищо да не правя, защото сега сме просто познати съквартиранти и не съм длъжна, аз продължих. Вечер след работа гледаме филми заедно, заспивах върху него, спяхме в една стая и се къпехме заедно, но в един момент каза, че не може повече започна да спи в другата стая и да се къпе сам. През цялото време ту се държеше мило, ту грубо, обиждаше ме, а аз само преглъщах и търпях държането му, защото знам, че съм виновна и си го заслужавам. След няколко дни имах рожден ден, бях се затворила в стаята си и плаках много, мислех да пия белина. По едно време той дойде при мен и ми подаде подаръка си, накара ме да стана и да се почерпим, защото имам празник, а на мен въобще не ми беше до празненства. Съгласих се с него, наляхме си по едно питие и го помолих да си помисли дали може да ми прости, защото аз не спирам да плача и много се измъчваме. Каза, че ще си помисли. Дори ми каза, че ще ми подари още един подарък като за момент забравим какво се е случило и се държим както преди. Тогава легна при мен и аз се опитах да го целуна, но той не ми отвърна и каза, че искам много, а аз отвърнах, че ще чакам когато е готов. Следващите дни отново спяхме заедно и се къпехме задно, до снощи когато пак подхванахме темата и ми каза, че дори не се доближавам до него с това, което правя. Отново си легна в другата стая, аз не исках, но той каза, че не го интересува, да правя каквото искам, само да оставя да спи и легнах до него.Плаках цяла нощ и цял ден. На всичко съм готова да го убедя, че много съжалявам и че много обичам. Мислех си да ида при някого за известно време и да го оставя сам. Той искаше да заминава на бригада в Америка, но заради мен остана, а сега, когато не съм пречка, е решил да иде. Казах му, че ще го чакам след колкото и време да се върне. Искам да направя каквото трябва, чувствам се много безсилна, не ям нищо и нищо не ми се яде, не знам какво да направя...