nadq12

Здравейте отново! Искам да споделя, че притеснението ми си е същото и изпитвам дискомфорт какво да кажа и как да го кажа, когато общувам. На 25 години съм и съм си намерила работа на граждански договор, на процент от изкараното в областта на продажбите, но за 7 месеца нищо не успях да изкарам. Все се надявам да ме назначат на трудов договор, но дори ме е срам да питам дали ще е възможно, защото с нищо не съм успяла да допринеса към фирмата. Тези дни ме викат на съвещание и много ме е страх, сигурно ще ме изгонят, не успях да се приобща към екипа и нищо не постигнах. Пак съм се провалила и в това начинание.. как ще намеря своето място под слънцето с тези трудности в общуването, как ще намеря така работа, толкова време учих в училище и университета и сега не мога да се реализирам..

Здравейте! Имам страх от общуване. Много често в комуникацията ми с хора изпитвам сърцебиене, притеснение, изпотяване, а когато се храня с по-авторитетни личности като шефове или момчета и ми потреперват ръцете. Като малка бях много притеснителна, сега нещата доста са се променили, но все още изпитвам дискомфорт, какво ще си помислят за мен, дали ще оправдая очакванията им, че колкото съм хубава съм и умна:Д, гледам да приемам всичко с чувство за хумор и да се предизвиквам, но когато в работата ми се скарат, че нещо не е наред и ме имат за бавносхващаща( а аз съм нова и е нормално) аз го приемам много навътре. По принцип съм доста емоционален човек и чувствителен. Работата, която започнах е свързана с комуникация с много клиенти и изпитвам дискомфорт и в офиса и по време на срещи. Спортувам, през ден ходя на фитнес и на йога също от известно време. Не знам за какво да говоря и все съм под напрежение какво и дали ще го кажа добре. Бих искала да отида на една терапия, но в момента съм на процент, не на заплата в работата и трябва да направя сделка, за да мога да си го позволя. С една дума нямам пари . Искам да работя сама, да се изправям срещу страха си, но никой не те взима на сериозно като виждат, че само мълчиш и си плах в този живот, а ако трябва да се променям, то това ще е един дълъг процес, през който няма как да стоя без работа. От това, което съм чела от статиите на г-н Баев трябва да се предизвикваме и да вървим срещу страха си, но аз се вцепенявам, особено ако трябва да говоря пред много хора, вдървявам се и мисълта ми изчезваД: ужасно е!.. като ме изпитваха на един изпит в университета пак си глътнах езика и ми трепереше устата, въпреки че всичко знаех и учителката сведе глава надолу, не знаеше какво да направи като вижда какво се случва и колко много се притеснявам. Искам да премина бариерите си в общуването и да стана силна и уверена. Дори по телефона не мога да говоря в по тихи помещения, когато вниманието ще е изцяло върху мен и ще ме слушат и го слагам на без звук понякога, когато съм сред хора.Ужас. Когато е по-шумно го няма това състояние. Можете ли да ми дадете някакъв съвет?