ivanova_sv

Детето ми израсна в свят на възрастни хора. По стечение на обстоятелствата в приятелските и роднинските ни кръгове нямаше деца на неговата възраст - бяха или много по-големи или много по-малки. В София живеем, защото тук е работата на съпруга ми и в този град нямаме никакви роднини. Никога не е имал притеснение в общуването си с по-възрастните от него хора. От малък го подтиквахме да се опитва да се справя сам извън дома, детската градина и училището. И сега се справя без проблем ако трябва да свърши някаква работа в институции. Сам си подаде документите при кандидатстването след 7 клас (в къщи само ги бяхме попълнили заедно), сам си извади лична карта след 18 години, сам си издаваше карти за обществен транспорт още от 4 клас, сам си извади дебитна карта, сам си намери фирма и се записа на шофьорски курс и т.н. От малък не успя да създаде трайно приятелство с деца. Имаше приятелчета в квартала, но винаги се стигаше до там, че го нараняваха и той го изживяваше тежко всеки път. Никога не успях да разбера с какво точно са го наранили. Предполагам, че има комплекси от ръста си - винаги е бил по-нисичък и слабичък. Но никога в къщи не сме го отразявали като недостатък. Опитахме се да го възпитаме като човек, който да цени не материалното (пари, външен вид), а положителните качества в човек. Но... май не успяхме. От 2 години има теория, че в живота е важно да имаш пари и да си "тарикат", което за мен лично означава, че ние сме пълен провал като родители. Сам си се определя като неудачник, защото не може да "прави пари" и често го предават хора, на които е вярвал (това са негови думи). Поводи за конфронтация имахме много през последните 4 години. Баща му е доста авторитарен като подход по отношение на възпитанието. С мен споделяше повече, но вече и с мен не желае. Като че ли за сина ми е задължително, ако ние му дадем съвет, той да го направи точно обратното.

Проблема към момента е, че отказва да съдейства на нас, които искаме да предприемем някакви мерки. Нито осъзнава, че се унищожава като човек и като личност. Нямам никаква идея какво ще е онова, което ще го накара да "прогледне" и да оцени ситуацията от страни.

Свързахме се с психолог, който работи със семейства на зависими. Имахме една среща само аз и съпруга ми. Не сме казвали на сина ми за това. Надяваме се да получим съвети или стратегия за това да бъде убеден, че трябва да направим нещо радикално, защото така се погубва.

В единични случаи сме разбирали по поведението му, че е пушил трева или е приемал амфетамини. Да, всички казват "Проверявайте какво носи в джобовете си, стаята му... Какви са му приятелите... и т.н.". Това правим няколко години вече - първо превантивно, а после понеже имахме поводи за съмнение. Говорили сме сигурно стотици пъти за вредата от тези действия. И дори стигнахме до там, да използваме факта, че има хетерозиготна таласемия като предупреждение към него, че употребата на наркотични вещества, ще влоши много здравето му. На моменти си е човекът, който си познаваме. Но има моменти, когато все едно е друг непознат човек. В такива моменти сме искали да се тества с домашните тестове за наркотици, но той отказва като се кълне, че не е от наркотиците, просто напрежението в къщи му е в повече. Искам да посетим психиатър, но изчерпах целия арсенал от доводи да го убеждавам, че трябва. Категорично отказва. Ние живеем в София.

Моля, помогнете ми!!! Губя единственото си дете Синът ми е на 18 години. Проблемите ни започнаха от октомври 2016 година. Буквално за 2 дена се превърна в друг човек. Прибра се една сутрин от купон и започна да говори, че аз и баща му се опитваме да му навредим. Че чува гласове, които му казват, че ние искаме да го продадем. Че аз му правя магии, за да не му върви. Настояваше, че не сме ние неговите родители, държеше се агресивно с нас и настояваше да направим тест за родителство (според него и аз не съм му майка, а не само баща му). Цял ден се опитвахме да го убедим, че не е вярно. Предположихме, че е взел наркотици. Тъй като не знаехме какво да правим, а беше и вече късно вечерта, отидохме до Пирогов за консултация с токсиколог. От там дежурните лекари ни казаха, че не могат да ни помогнат и ни насочиха към клиниката на ул. "Екзарх Йосиф". Дежурният лекар там разговаря с него и с мен и ни посъветва на другия ден да отидем за преглед в болница "Свети Наум". Отидохме, лекарят поговори с него и нас и му предписа Олфрекс по 5 мг веднъж дневно. Каза, че трябва да го пие 2 седмици и ще се оправи. По неговите думи е временен ефект от приети наркотици. Синът ми обаче отказа да пие лекарства, предписани от психиатър, защото според него "това са лекарства за луди, а аз не съм луд". Не знаех какво да правя и успях някак да го убедя, че Олфрекс е лекарство, което ще му помогне да пречисти мозъка му от влиянието на евентуално приети наркотици. А между впрочем по неговите думи през живота си няколко пъти е пушил трева и няколко пъти е приемал и амфетамини. Но тогава твърдеше, че не е взимал нищо от 3 месеца. Като че ли нещата се върнаха в нормалните си граници. И преди 1 седмица се започна отново. Пак се започна с това, че искаме да му навредим и т.н. Опитвам се да го убедя да посетим заедно специалист, но той категорично отказва. Виждам, че има проблем, но как да му помогна, когато той отказва. Моля, помогнете ми със съвет. Нямам представа как да го убедя, че трябва да се консултираме. На всичко съм съгласна, за да спася детето си. Като човек е много чувствителен и добродушен. Смята се за неудачник. А според него ние сме виновни за това. Контактува с много хора, но няма приятел, с който да е по-близък. Виждам, че има проблем, но как за Бога да му помогна? Моля, дайте ми съвет!