Здравейте,
моят проблем е следният. С приятеля ми сме заедно повече от 4 години като последните три са истинско мъчение в сексуален аспект. Никога не е бил особено сексуален, дори първите месеци на връзката ни, докато правехме секс всеки ден, че и п няколко пъти, непрекъсно повтаряше, че той толкова секс през живота си не е правил, а аз си мислех, че се бъзика. Уви, не се е бъзикал! Но дори тогава някак си всичко беше по инерция и заради хормоните явно - той не изявяваше никаква инициатива за нови неща - пози, играчки и игрички - нищо. Никога не е говорил открито с мен какво му харесва, как му харесва и т.н. Все трябваше да гадая. Но поне правехме секс и беше добре. След смъртта на майка му преди 3 години, обаче нещата тотално се промениха - тотално спряхме да правим секс, сякаш спрях да съм жена за него. Вече не ме заглеждаше , не ме гледаше изобщо като мъж! Първите месеци ...една година го отдавах на загубата му - родителите му са разделени от както е бил на 8-9 и бащинско присъствие в живота си той нямаше. Но нещата станах по зле.Карахме се постоянно, на мен ми писна да влизам в положение и да ми се хвърля прах в очите. Стигна се до там да се разделим като вината беше и на двамата, но той за времето на раздялата ни много бързо намери друга, с която нямаше проблем да прави секс /възможно най- евтиното и кухо създание в целия град - майка на две деца която не можеш да я изкараш от дискотеките./... Събрахме се след 2-3 месеца като очаквах, че след раздялата нещата ще са други. Но уви. Всеки път в който се опитвах да говоря с него на тази тема се стигаше до задъненла улица. Дълго време обвиняваше мен, че не съм му достатъчно женствена, че съм много слаба.. после хиляди други оправдания и все аз бях виновна, аз не съм го била предразполагала и т.н. и т.н... Той желание си имал.. в мен бил проблема.. после съвсем неочаквано имаше кратка промяна, започнахме да правим секс, но за кратко. Пак спряхме. А аз изглеждам добре, дори много добре. Огледалото не лъже. Спортувам, поддържам се, имам хубава кожа, красиво лице, не съм и свенлива в леглото, имам добр професия, интелигентна млада жена съм, не страдам от липса на ухажори, но не ме интересуват. Просто за него съм невидима. И все вината е в мен, Аз все съм била крива нацупена, не съм била за поглеждане. Ами след толкова време без секс, да - нацупена съм. Грижи се добре за мен, дава ми всичко, прави много неща за мен, но не ме желае. И не разбирам защо. Понякога се държи все едно съм майка му - аз съм му опората, аз съм му най- близкия човек, най - добрия му приятел, но не съм му жена. Не желае да търси помощ защото той си бил наред и аз трябвало да направя нещо. Забравих да спомена, че в неговата глава мъжа трябва да бъде предразполаган винаги и непрекъснато и жената трябвало да върши цялата работа. В секса с мен е недодялан и схванат /това ест никога не съм му го казвала/, свършва бързо и винаги всичко протича по един и същи начин. Чувствам се повече от отвратително вече и без значение, че осъзнавам начина по който изглеждам, не се усещам както преди - загубила съм самочувствието си, често изпадам в депресии и самосъжаление. Когато спомена раздяла заема доста агресивна позиция, започва да ми говори някакви неща, които обикновено нямат връзка с роблема и ми казва да се оправям. Да не съм очаквала разбиране след като искам раздяла. Започва да се държи зле и безразлично, пасивно и да ме обвинява за различни неща. Стига се до някакви нервни изблици, в които хвърля предмети, крещи вика.. или просто мълчи и се прави че проблем няма, Това е неговия начин да ми извие ръцете и да прекрати опитите ми за нормален разговор. Заявява, че това били празни разговори и нямало смисъл да ги води, Осъзнавам как ме манипулира, но сякаш съм безсилна да се противопоставя.
