Reyna

Преди си мислех, че е лесно да осиновиш - чисто емоционално, но се иска голяма сила на духа... Не сме готови за тази крачка.

И аз не го разбирах, д-р Първанов... Но след 6 години непрекъснати опити, сме доникъде. Просто няма какво друго да направим... Неизяснен стерилитет - все едно да се бориш с вятърни мелници. Отказвах да се примиря, всякакви варианти пробвахме - без резултат.

Здравейте - и за мъж, и за жена, е еднакво странно да не правят секс толкова години...Но ето - случи ми се и на мен... Дори и аз не знам как стигнахме дотук - много преживяхме последните години, през много трудни периоди и кризи минахме. Това, което знам със сигурност към момента, е, че и той, и аз, сме в своята си криза. Търсим начини да продължим живота си без дете (около 40 сме и двамата). Аз лично се опитвам да намеря начин да направя живота си малко по-малко тягостен... Мисля си, обаче, че съм в омагьосан кръг - липсата на радост, вкл. и чисто физическа от друг човек, само допринася за това да се чувствам зле.

Благодаря за отговора Звучи много просто и логично, както сте го описали, но за мен не е точно така. Всъщност мъжът ми не ми е дал позволение да намеря това, което ми липсва, извън връзката ни. Нямаме отворена връзка.

Здравейте, Имам стабилна и красива връзка с мъж - вече 8 години. Всичко между нас е наред с едно-единствено изключение - не сме правили секс от близо 5 години и няма и изгледи за това. И двамата минахме през много тежки периоди - безработица, загуба на родители, опити ин-витро, които не дадоха резултат и пр.. Всичко това много ни се отрази. След като аз излязох от моята криза, направих опити за сближаване и за открит диалог, че интимността ми липсва и искам да си я върнем. Мъжът ми отговори, че в някакъв момент се е почувствал отблъснат от мен (докато траеха безкрайните опити ин-витро, чакането на резултати и т.н.) и не знае дали ще може вече да промени това. Иначе е много мил и загрижен, опора ми е във всичко, дава ми свобода, но няма никакъв сексуален намек от негова страна. Преди около година или вече 2, аз се опитах с чисто женски трикове да го провокирам, но в крайна сметка се отказах - беше изкуствено и самата аз се чувствах не на място. Той е много интелигентен човек, познава ме много добре и ми се стори неуместно да играя някакъв театър за прелъстяване. От друга страна, тази ситуация продължава прекалено дълго. Сигурна съм, че той няма друга, защото го познавам и усещам. Преди няколко месеца се запознах с колега, с когото понякога работим заедно, но в офиса на фирмата ни в друг град. Допаднахме си, излизахме няколко пъти заедно покрай работата и мисля, че харесването е взаимно. Той не е обвързан в момента, а аз изпитвам силно физическо привличане към него. Но едновременно с това започнах и много да се измъчвам от чувство на вина към мъжа ми. От друга страна, мъжът ми не ме докосва... А времето си минава и имам чувството, че животът се изплъзва между пръстите ми, вместо да грабя с пълни шепи от него, както се казва. Искам да имам честна и хармонична връзка, но от нея липсва един много важен компонент, който сега имам шанс да намеря другаде. Не искам раздяла - той е човекът за мен, но не мога и да продължавам по този начин. Затова се чудя - има ли случай, когато изневярата е приемлива и как да заглуша вината, която изпитвам?