Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Psypanda

Участници
  • Общо Съдържание

    13
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

986 посещения на профила

Psypanda's Achievements

  1. Не преиначавай,това което съм казал...абсолютно никъде не твърдя,че сте скучни или още по-малко невежи...това е твое тълкувание на думите ми...не дели хората на такива,които стабилно следват призванието си и такива,които не го правят...Александър беше казал,цитирайки Дънов,че всички сме се редили на опашка за да дойдем тук,с други думи всички сме призвани да живеем и да бъдем учители на себеподобните си с добрия или лошия пример,който даваме.Духовност с дрогиране не бъркам,в процес на търсене съм.В един миг от светец може да станеш грешник и от грешник може да станеш светец,затова да съдиш останалите не е редно ( сещам се за два филма,които чудесно илюстрират тази идея...руският филм "Остров" и Crash - нискобюджетен филм,който взе оскар...2004,ако не се лъжа) Аз съм на 28 и това,че нямам партньорка не ме притеснява,ама изобщо...отбелязал си го все едно е някакъв обективен минус...опитът ми показва,че влезеш ли във връзка,жените бавно,но за сметка на това, съвсем сигурно, започват да колонизират личното ти пространство...и по едно време се стига до момента,е който трябва да даваш обяснение за всяко едно твое действие...бившата ми приятелка не успя да схване за 4 години,че като й казвам,че отивам за 10 дена сам в планината,аз наистина отивам за 10 дена сам в планината,а не й изневерявам,както си мислеше...почваха се едни безкрайни разговори...ама защо да не дойда с теб...ние нали затова сме двойка,за да правим нещата заедно...очевидно нещо криеш...кой отива някъде сам и тем подобни Хубав ден,пожелавам
  2. Като писах поста си бях под влиянието на емоции,като гледам към края му съм се извинил
  3. ок,Ваше Преосвещенство Късметлийка си,че не познаваш състоянието "безпътица",ама то май е част от пътя И аз желая успех
  4. Разбирам цитата на Дънов...сетих се за една сентенция,може би беше на Буда...цитирам фриволно по спомени,така че може и да бъркам...всички страдания идват заради привързаността...ако приемем,че хората се привързват към нещата,които им носят удоволствие,то тогава излиза че те страдат,когато не могат да получат удоволствие...това е някакъв вид странна зависимост,която прави хората несвободни...същата идея може да се проектира и във взаимоотношенията между половете...забелязах,че имате секция във форума,посветена на това...даже четох една две теми А Рудолф Щайнер ми е неизвестен като личност,ще се поинтересувам...Благодарско
  5. Точно това е основното ми опасение,че съм изтървал момента...Малко се чувствам като героя на Джарет Лето в Mr.Nobody (ако не си го гледала,горещо препоръчвам)...в една от версиите на живота му,тази в която стана крупен бизнесмен-мафиот,въпросният персонаж пропусна сродната си душа,заслепен да трупа власт и пари...впоследствие долови,че в цялата картинка има нещо изконно и изначално сгрешено,сякаш живее нечий чужд живот...и все пак колко пъти ще ме връщат тук...има причина и ще разбера каква е!...преживял съм 3 ситуации близки до смъртта,което ми се струва прекалено много за човек на 28 години( не визирам бед триповете,в които си мислиш,че умираш по особено зловещ начин)...ще разкажа една от тях,особено показателна...беше средата на Септември месец...бях на Иракли във вътрешната част на резервата.Събудих се рано сутринта и видях,че морето е бурно.Имаше огромни вълни...прекрасна ситуация.Започнах да се гмуркам под вълните,като умишлено гонех мястото,на което се разбиват...по едно време забелязах,че морето ме е дръпнало доста навътре...не изпитах никакво притеснение( аз съм много опитен плувец,тренирал съм дълги години този спорт),то се появи след първия час борба,когато установих,че всички усилия,които полагам,стигат дотолкова,че да не вляза още по-навътре,но брега все си изглеждаше далечен.Около третия час притеснението се трансформира в паника,по едно време започнах да крещя "Помощ,Помощ",но бързо си дадох сметка,че това е излишен разход на енергия и на това място,по това време,при тези условия няма кой да ми помогне (трябваха ми поне двама добри плувци и въже,иначе морето щеше да дръпне и тях).Около петия час силите ми започнаха да привършват,не можех да се боря повече,знаех че съм дал най-доброто,на което съм способен и дори не бях подозирал,че съм способен на толкова много...отпуснах се...започнах мислено да се сбогувам с майка ми и сестра ми...вълните премятаха тялото ми в различни посоки...и точно тогава...чудо...напипах дъно с краката ми...мощен прилив на енергия обзе цялото ми същество,енергия идваща някъде отвъд...в този момент бях абсолютно сигурен,че ще се спася...когато се добрах до брега буквално припаднах,чувствах се все едно съм прегазен от стадо биволи...истината е,че не се спасих,а нещо ме спаси... ПП Разбира се,че съм чел Кастанеда...сетих се за един откъс,при който Кастанеда,все още в началото на своята инициация,пита Дон Хуан защо му е дал пейот....Дон Хуан му отговаря съвсем прямо...защото си глупак...оказва се,че за по неталантливите неофити се използват по-резки методи,така че добре разбирам вашата позиция ( между другото пейот и салвия дивинорум са двете растения,които все още не съм пробвал,екстракт от салвия имам но все още не се чувствам достатъчно подготвен...неслучайно корена на наименованието на това растение идва от "divine" )
  6. ...а тролът го приемам с чувство за хумор,ако не ме беше цитирал,нямаше да забележа,че съм допуснал правописна грешка...и астронавт,и онейронавт и психонавт...все е с "В"
  7. До Донка ОМГ Наистина не мога да повярвам,че си дала линк към такава воняща статия...от подобни словоблудства ми се гади!Ти чела ли си я изобщо!?И как реши да я постнеш...видя думичката "субкултура" и се сети,че някъде си мяркала същата?Не знам дали си даваш сметка,но статията е писана от същите тия,които викат на толерантните хора - толерасти.Основната теза е: Не на толерантното общество...лъха на тежка хомофобия...правят се някакви абсурдни паралели и аналогии между канибализъм и хомосексуализъм.А какво е предложението- да си заровим главите в пясъка.Чувала ли си за уругвайския полет 571...катастрофира над Андите,част от пътниците загиват,дни след това пада лавина и убива още хора...оцеляват 16 човека,които ги спасяват 2 месеца след инцидента...тези хора са били принудени да ядат телата на мъртвите,за да оживеят.А знаеш ли,че в Сиера Леоне има племена,които изяждат сърцата на най-уважаваните от тях врагове...смятат,че така усвояват силата им...според тази статия,обсъждайки тези събития, не съм любознателен,а плашило,което пропагандира идеята за канибализъм.Нека те открехна...табутата са вредни и винаги ще бъдат!!!Няма нищо лошо в това,хората да дискутират и обсъждат,да водят полемики.Този пасквил е много опасен,предвид добрия литературен стил,като нищо може да промие мозъка на някой по-неосъзнат индивид.Не се учудвам,че отстрани се подават физиономийките на Мартин Карбовски и Ангел Джамбазки...единият публично разсъблича и беси за зрелище на тълпата,а другият отявлен расист...съжалявам за тона,но наистина съм в шок и ще продължа с коментирането утре
  8. Поздравявам всички ви с това видео,идващо от моята субкултура
  9. До Донка Добре,че има такива като мен в блатото,за да има такива като теб извън блатото...иначе всички щяхме да сме навсякъде и наникъде...и добре,че има такива като теб,които толкова добре разбират кое е блатото,за да има и такива като мен,които са установили,че истината винаги е сбор от теза и антитеза,злото служи на замисъла на Твореца,колесницата се дърпа от бял и черен сфинкс До Орлин Благодаря за отделеното време и съветите,които ми даде...казваш неслучайно сме в грубата 3д материя,аз пък казвам неслучайно в тази груба 3д материя природата ни дава като дар растения на силата и неслучайно аз имам знанието и умението,тук по тези свещени земи на Балканите,да откривам тези растения (между другото нашите гъби са много по-различни като действие от,да речем,мексиканските такива или тези,които се продават по смарт шоповете в Холандия)...Препоръчай ми психотерапевт,с удоволствие бих си направил експеримент,но не такъв който се пробва да ми пробута назадничавите теории на Фройд,може би верни,ако анализираме лъвският прайд или поведението на първични,примитивни хора по-близки до животните...С втория ти коментар,смятам,пресоляваш манджата.Подобен стил на изразяване, със замах, е характерен за хора с малко по-ограничен светоглед (зобене,крап )...нищо лично До Александър Разбрах много добре какво имаш предвид и съм абсолютно съгласен...видеото го пуснах само в началото,понеже нямах време и ми се стори супер интересно,ще го изгледам със сигурност.Искрено благодаря за споделянето. До J.Doe Да работя...като всяка ситуация и тази има и плюсове и минуси.Тъй като работата ми е свързана с интензивно физическо натоварване съм в добра форма,а и се научих да бъда дисциплиниран( по някой път ми се налага да работя по над 20 часа без прекъсване).Строя сцени по големи музикални фестивали из Европа,друго предимство е,че пътувам много,срещам хора от различни националности и култури и разширявам мирогледа си.Недостатъкът е,че хората забъркани в този бизнес употребяват страшно много наркотици и са абсолютно изчаткали(не всички,разбира се,но мнозинството)...Относно половинката...не нямам,прекалено налудничава личност съм,за да мога да поддържам интимна,хармонична връзка,а и с моята работа...Иначе имам идея кое може да се окаже момичето на живота ми.Като бях малък си харесвах,момичето,което седи до мен на чина.Не знаех как да изразя това,че я харесвам, и затова я дърпах за косата и бягах.Винаги съм се чудел защо толкова упорито и старателно ме гони,не разбира ли,че съм по-бърз,не се ли поучава от предишните неуспешни опити да ме хване.Та мина време,пораснахме,пътищата ни се разделиха.През годините се срещнахме 2-3 пъти "случайно"...между нас имаше силно привличане,но странични фактори пречеха на реализацията му ( или аз или тя бяхме във връзка)...докато дойде миналата година.Изпратиха ме в Холандия.Нея не бях виждал от над 8 години,нямах никаква идея какво се случва с живота й.Една нощ я сънувах и реших да й пиша (единственият контакт,който имах беше някакъв много стар скайп профил,аз лично не си бях ползвал скайпа от години и беше голяма борба докато си открия паролата,която бях забравил)...отговори ми след около 2 месеца,отново съвсем "случайно" решила да влезе в скайп,скапал се вайбърът,трябвало да се чуе с баща й,и се наложило да ползва скайп.Оказа се,че живее в Холандия на 200км от града,в който аз живеех (отново едно от тези съвсем случайни,нищо незначещи съвпадения )...след толкова много време,както се казва,най-после се взехме.Но животът отново ни раздели,а и сме толкова различни.Ще видим какво ще се случи занапред.Относно това дали помагам на останалите...хммм,старая се да живея така,че да не наранявам психически и физически другите,разбира се,невинаги ми се получава...мисля,че съм далече от определението за алтруист,все още съм его центриран и не поставям себе си на второ място (както в редно да бъде и всеки,който е малко по-напред по пътя прави така)...що се отнася до тривиалната помощ,разбира се,че понякога оказвам такава...да помогна на бившата си приятелка с ремонта в тях,да дам пари на скитник или да гледам котката на приятел за няколко месеца... Голямата ми страст са планините.Имал съм периоди в живота,в които месеци наред живея в палатка и обикалям чукарите...не бях поглеждал дисплей на телефон или лаптоп много дълго време...като се завърнах към "цивилизацията" и си отворих лаптопа,бях шокиран,стори ми се като дяволска вещ,която омагьосва хората с това отровно синьо лъчение... Разбира се,че съм способен да преразгледам вярванията си...пластичността е характерна за псай хората...все пак основните конструкти,изграждащи реалността ми,в един момент бяха разбити на пух и прах...бях принуден да създам много нови синаптични връзки,за да не изгубя разсъдък.Всъщност планът ми е да изкарам още един проект и да се дръпна към високата планина за няколко месеца в отшелничество,може би ще направя Ел Камино...смятам да последвам съвета ти,без никакви субстанции,поне в този период пък за насетне ще видим...Благодаря!
  10. ПП към Александър аххаахах,ако трябва сериозно да кажа какво мисля за вица ще скандализирам аудиторията,и точно за това ще го направя MDMA може да има ползотворен,дълготраен,терапевтичен ефект при хора с хронична депресия.Отговорен е за секрецията на специфични невротрансмитери (серотонин,допамин,епинефрин),пряко обвързани с нашето усещане за щастие.За разлика от широкопредписваните,в западната култура,антидепресанти няма седативно действие,което го превръща в уникална субстанция.С други думи,ако някой смята,че е невъзможно да спечелиш от лотарията,ако създадеш изкуствени условия,при които той печели от лотарията,въпросният човек променя светоусещането си,и започва да мисли,че не е чак толкова невъзможно да спечелиш от лотарията,все пак вече го е сторил веднъж
  11. Психеделици не продавам,смятам го за кармично.Има причина да пиша конкретно в този форум.Баща ми почина когато бях много малък.Отгледан съм от майка-дъновистка и като хлапе съм прекарвал много време в лагера до Рибното езеро.Не съм депресиран в класическия смисъл на понятието (може би,Донка,затова първият ми пост,ти се е сторил многозначителен,и си го разтълкувала по този начин).Дори не бих се самоопределил като меланхоличен.Животът ми е изпълнен с много дейности...карам ски,плувам,играя тенис на маса,пътувам,срещам нови хора,ходя по планини(любовта ми към планините най-вероятно идва от невероятно щастливото ми детство)...но както споделих напоследък съм преследван от натрапчивото чувство,че някакъв внедрен агент,взима решенията вместо мен,как тогава мога да понасям отговорност за последствията,струва ми се страшно несправедливо...това е и причината да загубя способността си да извличам наслада и удовлетворение от нещата,които правя,да се чувствам щастлив...започнах да се питам изобщо бил ли съм някога свободен.Психеделиците са преплетени по един много сложен и деликатен начин в картинката,но явно не мога да обясня точно по какъв.Отказвам се от трип репорта.Разбира се,че не съм търсел помощ,по скоро разсъждения и мнения,които да отключат знанието,което си е вътре в мен.Слънчев ден пожелавам
  12. Благодаря за отговора Подходът,при който психеделиците се слагат в обща група с останалите субстанции,променящи човешкото съзнание е еклектичен и крайно неподходящ.Думи като "дрога" и "друсам се" тотално размиват същината на въпроса.Психеделиците/ентеогените могат да бъдат мощен инструмент за самоизследване както и за изследване на обективно съществуващи реалности извън обхвата на 5те ни крайно несъвършени сетива.Разбира се,детайлно съм проучил всякакъв тип информация по темата,особено като се има предвид по колко тънък лед стъпвам.Изследвал съм живота и трудовете на хора като Кен Киси,Тимъти Лиъри,Олдъс Хъксли.Теранс Маккена,Станисвав Гроф,Албърт Хофман и тн...нито ще съм първият нито ще съм последният,поел по този път.Вярвате или не всеки един от нас ще преживее трип на ДМТ,в момента на смъртта си или в ситуация близка до смъртта и нашият живот е подготовка за този невероятно важен момент,оказва се,че нашите вярвания създават лабиринта,през който трябва да преминем,нашите вярвания са и пътепоказателя,единствено чрез който може да преминем.Разбрах,че е от първостепенно значение е,не просто да вярваш,а да се уповаваш.Съветът "живей тук и сега" звучи доста ведро и мъдро,но как да живея тук и сега като емпирично съм установил,че светът,в който живеем е една добре скалъпена илюзия,наясно съм,че за да съществува тази илюзия има някаква причина и по-скоро питането ми беше в тази посока.Отново казвам смятам,че има нещо много важно и съществено,което трябва да изпълня в тази инкарнация,но не знам какво е...неслучайно бях върнат от оня свят с толкова много усилия...трябва да ставам,иначе ми се щеше да дам един трип репорт...следващият пост
  13. Привет...наистина не знам откъде да започна...намирам се в много тежък период.Преследва ме натрапчивото чувство,че не живея собствения си живот.Сякаш бездарен актьор се е внедрил на мое място и изпълнява моята роля,а аз съм безмълвен страничен наблюдател на ЗАПИС от тази пиеса.Непрекъснато регистрирам хиляди противоречия и парадокси,но няма какво да направя по въпроса,все пак това е просто запис.Притеснявам се,че в определен момент от живота си съм взел фрапантно,грешно решение и тази толкова отчайваща безпътица,която тегне над живота ми е последица.Нека кажа няколко думи за себе си.Аз съм психонафт.Пътувам и изследвам селения от хиперпространството.Когато започнахме с психеделиците бяхме деца и не знаехме в колко опасна игра се забъркваме.Впоследствие някои от нас не издържаха и сами сложиха край на живота си,други влязоха в лудница и вече не са същите.Аз някак си винаги съм следвал максимата,че единственият начин да се противопоставиш на деструктивните сили от магичния свят е като им се надсмиваш...оцелях...имам стотици трипове зад гърба си и многократни взаимодействия с различни същности.Но ето,че в последния трип,случил се в Амстердам,жестоко оплетох конците.Смятам,че в една паралелна реалност в тази ситуация губя разсъдък...материализира се един от духовните ми водачи и с много усилия ме върна към симулацията.Знам,че има някаква определена причина...нещо което трябва да сторя,но нямам никаква идея какво...може би трябва да създам дете...знам ли...чувствам се невероятно объркан и хаотичен...а може би идва и моят ред и ще си понеса последствията заради вратата,която разбих безвъзвратно...дори не мисля,че очаквам някакви отговори...повечето от вас едва ли имат представа какво е диметилтриптамин или какво е псилоцибин, и какво е тяхното въздействие върху човешката психика.Нека Бог бъде с Вас!...и с мен
×
×
  • Добави...