Здравейте,
Ако мога да се включа и аз в темата бих искала да споделя и своят случай тук...
На 25години съм и от 10 години се боря със състояния на тревожност и панически пристъпи.
Всичко започна 2 години след развода на родителите ми, аз останах да живея с майка ми и живота ни започна да става доста труден... квартири, безпаричие и за капак старта на моите състояния...
Беше началото на лятото, бях много притеснена за пореден път за неща, които не зависеха от мен, но този път притеснението прерасна в гадене, прималяване, треперене, сърцебиене и страх от това да изляза сама навън. Започнахме ходенето по лекари, направихме редица изследвания а аз се оказвах все така клинично здрава, то уви състоянията ескалираха. Тъй като баща ми бе преживял вече тези състояния му стана ясно че и при мен става дума за психика и ме заведе при неговата психиатърка. Тя не подходи много правилно според мен тъй като ми изписа анафранил и ривотрил, които след първата доза не повторих да взема... в последствие реших да ида на невролог и там започна сагата с деанксита. Пих го по схема и го спирах по същата, но състоянията се завръщаха. Един ден реших че съм на 17 години и няма начин от сега да завися от розови хапчета и ги спрях на своя глава, бе доста труден период със сериозни състояния на паника, дереализация, треперене, задух, сърцебиене но успях да ги овладея и някак си се справих сама. И всичко беше наред 3 години близо, имах вече приятел, квартира, работа и за моя радост записах висше. Един ден без повод без допълнителен стрес просто усетих пак че състаянията лека полека се завръщат, опитах да ги овладея с билки, валидол и мента глог и валериан но напразно... след няколко месеца мъки върнах розовото хапченце ии така 2 години. Пак на своя глава реших да спра деанксита по познатите потбуди, но се разделих с приятеля си иии всичко на ново. Реших този път по съвет на моя приятелка да ида при нейната психиатърка и там започнах приема на стимулотон и за кратко в началото ксанакс. Пих стимулотона 5 месеца и за първи път от толкова години се почувствах напълно излекувана. Справях се с всичко с лекота, започнах нова връзка завърших висшето си образование, бях щастлива. 1 година след като спрях хапчетата се сблъсквах с доста- майката на приятелят ми почина, мой чичо също, проблеми с приятелят ми смяна на работното ми място, но като цяло се държах и бях добре ходех и на терапефт , но в един момент спрях поради липса на средства. Преди около месец състоянията ескалираха до невъзможност да ги контролирам, разбрахме че баба ми е с рак и за жалост въпреки усилията ни сега тя си отива...ПОнеже съм на нова работа от 2 месеца реших, че не мога да си позволя да я загубя в момента иии от 5 дни съм отново на стимулотон и ксанакс. Обясняват ми състоянията с адреналин и прекомерен стрес. Вярно е че нямам спокойствие от година насам но не ми се иска да пия хапчета цял живот, опитвам да се самонавивам и да си обяснявам че ми няма нищо но страха е паниката ( и то най-вече че и аз съм болна) не спират. Страх ме е че немога да се справя с нищо сама. Дори на работа не мога да ида сама защото не издържам в градският транспорт и около месец ходех по 5 км пеша сутрин и вечер в най-големите студове.
Сега като започнах пак хапчетата се позасилиха паниките което ми обясниха че е нормално. Периода ми наистина е доста труден но ми се иска да успявам да се овладявам в такива моменти защото съм наясно че доста такива ще имам през живота си.
Благодаря ви предварително за отделенотовнимание, наистина ще съм ви признателна ако можете да ми дадете някакъв съвет.
Поздрави и успешен ден
