Здравейте,
Извинявам се предварително, ако стане прекалено дълго, но вече не знам какво да правя и към кой да се обърна.
Имах проблем с храненето. Няма да разказвам цялата история, но да кажем, че бях на ръба на анорексия.
И от тук- започнаха диарии, мислех, че е от храната,стомаха ми не е свикнал на толкова храна, и толкова често, ще мине. Така бях около месец. Започна през ден диария,корема постоянно ме болеше. Ходих на лекар, пих хапчета,оправих се за известно време после пак диарии и болки, пак лекари, пак лекарства..
При излизане започваха мисли като "ами ако ми се доходи до тоалетна, а няма къде" ходех по места където знаех къде е тоалетната или поне най- близката. След това спрях да излизам. Излизам само до магазина и пред блока.
*преди време ми минаваха мисли, как майка ми умира, пътуваме някъде катастрофираме умират всички само аз оцелявам.
Сега тези мисли са се наместили в главата ми и не излизат.. Как сега ще изляза, ше ми стане лошо,ще припадна и никой няма да ме види. Приятеля ми като излиза пак е така- ще стане нещо никой няма да го види ще си умре на място.
И така тези мисли+ тоалетните така да ги нарека ... + че ако ще ходя някъде далеч съм с диария пак ... пия лопедиум изчаквам и тогава излизам. Като не се разделям с лопедиума той ми е като втори мъж.
Как да се справя с този проблем, искам да излизаме,да се забавляваме... Тъжно ми е. Приятеля ми се опитва да ми помогне с каквото може. Ето дори прясна случка - ще излизаме на ресторант, в момента в който прекрачих прага се разтреперех,стана ми лошо и бегом към вц. Останахме си в къщи. Не искам да е така!
Съжалявам, ако е объркано или неразбираемо.
