Орлине, в началото като прочетох това, което си ми писал се ядосах - може би провокира нещо вътрешно в мен. Някакви несъзнавани наличности..... Малко се обърках... Сега ми стана тъпо, опитвам се всеки ден да преодолея тревожността си, агресията си, състоянията си. Какво ли не започнах да променям - спрях да ям месо, отслабнах с 10кг, изглеждам много по- добре от преди, имам си цели и мечти, подобрих концентрацията си, защото преди я нямах грам и не можех нищо, дори да изгледам един филм като човек - умът ми постоянно шаваше насам натам..... Но подтисках всичко с алкохола, с преяждането, с порното и маструбацията, дори съм стигал до момент в който само лежах, гледах анимация и маструбирах, карал съм жени да ми пращат видео как го правят и да си пускат камерите, и аз да го правя с тях. Не знам какво ми беше тогава, но сега съм на върха си, не съм бил никога по- добре, макар че и сега съм зле... Просто когато спрях да пия видях в какво положение съм наистина, винаги съм се мислел за много голяма работа и че съм успешен във всичко, но уви това е било страшно голяма илюзия, разрушава се всичко, не само психика но и тяло. Винаги съм гледал другите какво правят, какво мислят, какво мислят за мен и примерно момичето което ме кефи и се свалям , преди много години се сещам за случки, когато съм харесвал дадено момиче, някой ми казва, че е грозна и аз от там нататък спирам да се занимавам с нея, това е страшна глупост. Никога не съм имал собствено мнение, винаги съм се напивал и съм се мислел за велик, отивах в баровете и като видя че не мога да си намеря приятелка побеснявах и гледах всички лошо. Това е. Винаги ми е тежало, че я е нямало Нея, но така... Сега като започнах да пиша за това всякаш започнах да си бъркам в раните, а не да бягам от тях.... Боли... Точно за това имам нужда от много работа по себе си, не само сам със себе си, а с опитен терапевт.... Не си мислете с г-н Първанов, че аз искам да съм сам, просто на този етап не мога да си намеря приятелка, не знам защо изглежда толкова сложно, но... Поведението ми може би и агресията, която съм натрупал към жените е огромна, защото са се държали ужасно с мен момичета, които съм харесвал... И дори сега, когато опитвам да завържа нещо с някоя, тя започва да се държи гадно и от там аз побеснявам... После започнах и аз да се озлобявам много... ако започна да разказвам до какви крайности съм стигал с думите си към тях ще е гадничко.... Натрупало се всичко с времето, комплекси, откази, провали, всичко това ме е вбесило до огромна степен.... Тъжно...... Но няма да се предам, искам да разнищя всичко, искам да живея един целеустремен и прекрасен живот, с прекрасна жена до себе си, още съм на 22, така като гледам не съм и глупав, не съм и грозен, за какъвто винаги съм се мислел... Пишете...