Fireinmysoul

Много благодаря. Намерих при кого да отида

Същото, което ме спира да ходя и на бар. И аз не мога да си обясня какво е точно. Обзема ме някакво чувство, че не съм на мястото си, че нямам нищо общо с никой. Все едно нещо ми засяда в гърлото и се задушавам. Пробвах на няколко места. Едвам издържам един ден, прибирам се, рева и на следващия просто не отивам. Явно ми липсва достатъчно мотивация да продължа. И да правя каквото и да е. Не знам и аз какво се случва. Трудно ми е да си го обясня. След въпросната случка съм работила на две места. Тогава имах сили, дори желание да ходя и да правя неща. Сега обаче не намирам нито смисъл, нито имам желание.

Здравейте, Винаги съм била жизнерадостен, обичащ, дори и наивен човек. Преди няколко години се озовах във връзка с психопат - наркоман, който неусетно превзе времето ми и квартирата, в която тогава живеех. Бях студентка трети курс и живота беше забавление. Но... Една вечер с въпросния човек се прибрахме в квартирата ми, употребили наркотици и алкохол. Тогава той буквално полудя. Без конкретна причина ме преби зверски. Риташе ме, крещеше, обиждаше. И най-ужасното беше, че ме гледаше с поглед, пълен със злоба и омраза. Беше извън всякакъв контрол и беше способен на всичко. Тогава изпитах буквално животински страх за живота си. Цялата случка беше крайна, неочаквана, неразбираема. Мислех, че този ден ще ми е последен. Но точно тогава се роди нещо друго. Сякаш някаква сила. Просто всички заблуди изчезнаха и сякаш бях само душа. Всеки момент беше блаженство. Всяка глътка въздух беше благодарност. Всяка дума беше казана на място. Всичко беше изпълнено със смисъл и любов. Изживях най-прекрасните няколко месеца в живота си. Взаимоотношенията с хората бяха истински и дълбоки. Някак си знаех кое е важно и кое не. Въпреки че конкретният човек продължаваше да ме заплашва, да ме търси, да ме тормози. Той беше братовчед на гаджето на най-добрата ми приятелка, с която преживях тези прекрасни моменти. Малко по малко обаче всичко това започна да отстъпва място на гнева, омразата, желание за отмъщение, изживяването като жертва. Започнах да критикувам хората, станах непоносима дори за себе си. Взаимоотношенията с тази приятелка, която все още обичам адски много, ги прекратих, защото тя остана в тази наркоманска среда, в която подобни неща се приемат за нормални и не иска да излезе от там. В светлината на случилото се хората около мен показаха много от себе си. Имаше такива, които се опитаха да се възползват от това, че съм слаба, повечето не взеха никакво отношение. Оказа се, че съм заобиколена от слаби хора без глас, което още повече ме счупи. Докато си завърша образованието живеех някак си на повърхността, чакайки всичко да ми мине, като тогава дори не осъзнавах толкова чувствата, които съм изпитвала. Потушавах всичко с излизания и алкохол. Но вътрешно се трупаше напрежение, имаше периоди на безсъние, на скърцане на зъби, треперене, тотална липса на контрол, страх от полудяване, премисляне на случилото се. Ад. След като си завърших образованието и трябваше вече да започна работа се оказа, че не мога. Тогава се наложи да си дам сметка за всичко случило се вътре в мен. Вече не можех да се преструвам пред себе си, защото това, което ме спира е много силно. Започна да ме спира да живея и да излизам. Започна да ме кара да се чувствам зле сред хора. Комуникативен човек съм и това ми тежи. Просто много неща, в които съм вярвала се разпаднаха. Изпитвам недоверие към хората, страхувам се. Не мога да се освободя от тези чувства. Не съм себе си. Истинското себе си. А този страх ме сковава. На ръба съм и не мога да започна да живея. Не мога да започна да живея истински. Този живот на повърхността не ми носи радост вече. Вися на родителите си и трябва да започна работа, а ми е доста трудно. Имам нужда от обратна връзка. Имам нужда някой да ми каже има ли надежда и какъв е начина. Моля Ви, дайте ми съвет как да се събера. Сякаш съм разкъсана, не съм цяла.