mario.filipov

Здравейте,пише ви момче на 18год. от 4-5 години изобщо не се чувствам психически добре.Загубих всякакви умения за общуване. Не мога да започвам разговор с някой човек освен ако не е някой близък,избягвам винаги контакт очи в очи и гледам настрани като говоря(четох в нета че било симптом на аутизъм).Само когато говоря с родителите ми съм спокоен и освободен.През повечето време имам чувство че съм като пълен олигофрен. Винаги съм с безизразна физиономия,сякаш съм без мисловен процес и съм празен отвътре,дори и да има някаква трагедия пред очите ми гледам като пълен идиот,немога да изразя емоции.Това състояние се нарича Масковиден израз на лицето - състояние,при което лицето на човек остава безизразно към случващото се.При тях е ограничена възможността на лицето да отрази емоционалното състояние на човек.За влюбване и любов изобщо неможе да става дума, след като в мен няма грам чувства - сякаш мозъка ми е блокирал някой центрове. Искам да отбележа че 6 и 7 клас бях подложен на изключително гаден психически тормоз,и незнам дали това е отключило нещо в мен. Четох материали в интернет за моето състояние - на някой места пише , че било заради недостиг на серотонин в мозъка , на други - синдром на Аспергер и др. Споделих с майка ми какво ме тревожи ,а тя винаги твърди че било от възрастта и от хормоните и че си внушавам че съм психично болен. Ще се радвам някой от специалистите в този форум да ми помогнат и да ми дадат съвет дали съм за психиатър или си въобразявам! Благодаря Предварително !