Lubov2017

Страхотен сте.Браво

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл


- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".
Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.
Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.

Така е - както казва колегата, имаш нужда да се учиш на смелост! С една дума, това е! Сега преживяваш т.н. в психотерапията амбивалентност, двойнственост. Хем заявяваш, че искаш промяна, хем те е страх от нея и говориш типичните тук илюзии за "връщане като преди". Няма връщане назад, приятелю - не можеш да бъдеш като преди. Никой не може! Можеш да излезеш от реката на житейската си опитност, от преживяното кален, мокър, зъзнещ, но осмелил се постъпателно да предизвикваш страха си. Първо, ментално, визуално, а след това и поведенчески. Казваш, искаш нов живот - вземи си го! Извоювай си го! Сега животът ти е вкопчен в лапите на страха ти. Само от него можеш и да си го вземеш. Заяви се пред страха си! 16 години бягство от сянка не са много, но не са и малко - животовреме си е. Питаш ли се как те търпят близките ти, съпругата ти, семейството ти? А ти как се търпиш като страхливец? Говоря директно - защото виждам в думите ти, че е назрял моментът в теб да промениш нещата! Разбираш ли, това което преживяваш, в съвремието ни е облечено в удобните извинения на диагностичната терминология. В миналото се е наричало просто ... страх! Именно той обаче е горивото на антипода си, на смелостта! Така че, имаш предостатъчно гориво. Това, което ти е нужно, е огън! Огънят на решителността! Започва се от изграждане на подходящо отношение към ставащото - не си болен и никога не си бил. Просто имаш да учиш уроци по смелост. В даден момент, когато си се научил не да бягаш, а сам да предизвикваш паниката си - чрез визуализация, дишане, работа през тялото, спорт - в даден миг започваш да осъзнаваш, че смелостта не е някакво пънене и битка, а ... смирение! Смирено отпускане в самия център на страха! Доверие в смисъла, в загубата на гордия его контрол. Тогава започва да се ражда една особена мъдрост - самообладанието на духа ти! Но, това няма как да бъде разбрано интелектуално - преживява се! 
 
Успехи!

,,не може малката, бяла таблетка да управлява животът ти.,,
 
Концентрирал си се не там където трябва.Не хапчето управлява  живота ти, а СТРАХЪТ.
Трябва да направиш нещо със страха, не с хапчето. Например, да започнеш да се учиш да бъдеш смел.

Натрапливите мисли не се реализират.Тормозят те, вярно е, но защото предполагаш,че може да са истина/Не са истина, лъжа са.За това и се наричат натрапливи, а не например пророчески или нещо друго.