Силвия СД

cvete80 Силвия, интересно е, че точно ти ми пишеш... Не мислиш ли, че по-интересното е какво ти пишат, а не кой ти пише.

cvete80 Кажете ми сега, какво бихте казали за моят аватар Казвам, че този аватар е на мъж.

да чуем малко и Guns Welcome to the jungle

Това е една от книгите, които често препрочитам.

След края на света

Най-висшата проява на свобода е решението да ограничиш свободата си.

Инка, защо мислиш така? щеше ли Бах да бъде това, което е в музиката, без математиката? Няма истинско изкуство без то да е висша проява на математиката. Вземи което и да е - например музиката - та тя е феерия от цифри. За мен самата математика се проявява навсякъде в живота, няма сфера, където тя да не присъства, но в, музикалните, в графичните изкуства и живописта, дори в литературата, да, точно там дори, тя заблестява с най-фина красота и показва онова, което, всъщност, е - изкуство от най-висш тип.

Той не беше само диригент. Той беше виртуоз в музикалното изкуство - свиреше от малък на пиано и на акордеон като бог, той се беше родил с красотата. Бог да го прости. Не наркотиците го убиха, а грозотата на света. Хората на изкуството имат онова сетиво, с което или се раждаш, или не. Сетивото за красотата. И този дар е огромно задължение. Защото ако не го понесеш, това те убива.

Как да не е заболяване аутизма? Да не би да го наречете и проява на висша духовнст сега?! Заболяване е и още как. И освен, че е с клинични психични прояви, има си и определена лабораторна констелация в кръвта, която насочва за някакъв етиомомент от възпалително естество, протичащ по типа бавно мозъчно възпаление и специфични отклонения, което пък мен ме навежда на мисълта за микропричинител на това заболяване - било видоизменен и неоткриван поради това от имунната система на организма вирус, било друг агент, който се предава и по вертикален механизъм - от майка на плода, понеже говорим и за вродено заболяване, за генетично предевано, но си мисля и изобщо, че голяма част от психичните заболявания се дължат на ето такива причини - още неоткрити от съвременната медицина, обаче всичко - етиологичните хипотези за генетична връзка, половата предилекция, епидемиологично разпространение, клинично протичане и параклинични констелации говори именно в полза на тази идея - голяма част от психичните заболявания всъщност си имат конкретен причинител, най-банални микроби, увреждащи мозъка, функциите му и от там психиката. Поне по-голямата част от психичните заболявания, съм сигурна, че се дължат на това и бъдещата медицина ще го докаже.

"Не правя сделки с хора на които нямам доверие. Мисля че всяко дружество заслужава акционерите си" - Уорън Бъфет "Който субсидира глупост, получава глупост. Който субсидира неефективност, получава неефективност" Красен Станчев, Институт за пазарна икономика по време на пресконференция по повод неефективността на здравната система и БДЖ.

Иван Бориславов АБРАКАДАБРА Звездите ми телеграфират с морзовата азбука на детството: Абракадабра! Абра-кадабра! Аб-ра-кадаб-ра! Отвъд далечните невидими пристанища, обрасли с радиоантени и радари, отвъд космическите полигони, отвъд морето и земята, отвъд света ни, уловен в компютърната мрежа, до мене изведнъж долита непрограмирана парола: Абракадабра. В края на това агонизиращо столетие нима най-сетне боговете са си спомнили за нас и почват да ни викат, за да ни кажат нещо съдбоносно важно? Така навремето в началното училище след шумното голямо междучасие разсилните излизаха на двора и биеха звънеца, за да влезем в час. Но боговете не объркват ли сигнала? Нали той беше SOS ? И все пак откъде ми е позната тази странна дума: Абракадабра? Кога ли съм я чувал? Като че ли и аз съм я изричал някога? И си припомням имена на кораби, които винаги отплаваха без мене. И си припомням имена на острови, където няма никога да стъпя. И си припомням имена на призрачни съзвездия – съцветия, които няма да откъсна. И неочаквано – между две срички тишина – ме осенява споменът. За миг затварям своите очи и падам в бързея от слънце: Абракадабра! Приятели от детството, как сме забравили спасителното заклинание? Момиченцата с пърхащите бели панделки, орисани да станат черни Пенелопи, нанизваха синците от обикновени буквички в конеца на небесната дъга. И връзваха вълшебните огърлици на вратовете ни. И ни желаеха щастливи одисеи. И ние – лековерните деца на боговете, отплавахме натам, където сочеше четвъртото листо на детелината. Четвъртото листо, което след това съдбата ни открадна. Абракадабра! Разбира се, това е думата, която всеки някога е знаел, но постепенно е забравил. Докато накрая е загубил безвъзвратно. Тъй както сме забравили приятелите си от детските години – ездачите на морски кончета, гребците от прогнилата трирема, летящите холандци в небесата. Тъй както сме забравили момиченцата с бели панделки в лиманите на паметта си. Тъй както сме забравили любимите, а после и голямата любов. Тъй както сме забравили и себе си, за да се лутаме сега безцелно в делника и да затъваме в това тресавище с разнищени души на корабокрушенци – объркани, отчаяни и озлобени. Звездите продължават да телеграфират: Абракадабра! Целебната четирилистна дума. Думата на всички думи. Думата, която обяснява всичко. Думата, в която се разискря цялата поезия. Абракадабра! И се разбягва глутница от прокълнати сенки. И изведнъж нахлува в мене забравения вкус на лудо чудо. И ме обзема музиката на морето, безкрайните импровизации на вятъра, симфонията на тръпчивия простор и на вълните. Абракадабра! Разпалвам с дъх стихиите. И не сърце, а късче от безкрая пулсира в моите гърди… И вече ми е все едно кой ще изтегли утрешния ден като протрита карта от хазартната колода. Отвъд покрайнините на света, отвъд предградията на живота, отвъд това хилядолетие – аз чувам ехото да ми отвръща, аз чувам бъдещето да ме вика с гласа на ранобуден странник: Абракадабра Абракадабр Абракадаб Абракада Абракад Абрака Абрак Абра Абр Аб А

Може да харесвам много автори, най-разнообразни и жанрово, и стилово, творили в различни времена. Повечето вече са споменати. Но когато стане въпрос за любим, името за мен е Виктор Юго. От руските класици - Достоевски. От българските - Йовков и Вазов. Поети - Яворов и Петя Дубарова.

maggee Силвия, ако се върнеш там, откъдето си извадила тези цитати, ще разбереш какво искам да кажа. Ако не можеш - не е мой проблем. Ако имаш към мен конкретни въпроси, касаещи конкретни мои действия - винаги съм на разположение. А да си запиша ли час при теб? Кога работи приемната ти? Но в безмислени дискусии не смятам да навлизам. За мен конфронтацията с когото и да е, по какъвто и да е въпрос, просто за идеята - е енергиен вампиризъм. Смяташ, че дискусията, която ти самата си започнала с отварянето на тази тема, е безсмислена? А защо да е безсмислено да говорим за свободата на словото? На мен тази тема изключително много ми допада. Ти като конфронтация ли приемаш друго, различно от твоето мнение? Ето - имам въпрос - как се нарича това, ако не тоталитарно мислене? И аз ли съм врага на народа? mvm Силвия , за пореден път се опитваш да разбереш думите ми, и за пореден път ги разбираш неправилно, променяш ги според твоите разбирания, и ми ги връщаш, така, че да не мога да си ги позная mvm, ти не се познаваш. И не защото не искаш, а защото не се опитваш. А иначе - искането ти направо крещи. ПП. оставям настрана това, че си позволяваш да ме наричаш стерилна в любовта, сякаш ме познаваш по-добре отколкото аз се познавам, и себе си и живота си. Казах ти, че си далече от психологията, независимо колко книги си прочела....еми съжалявам, но наистина си много далече. Поне с мен не се получава, не можеш да ме разгадаеш, колкото и да се напъваш Миличка, напъните ги правиш ти самата с многократни невродерматитни изявления по мой адрес (симптом на алергична непоносимост към това, което ти казвам), от които аз не само не се докачам, но които ме и развеселяват. Свикнала съм да ме гледат лошо болни, когато им напипам болезненото място. ПП. Не само те познавам. Аз знам коя си.

maggee И разделение между модове и не-модове поне за мен няма. Вчера не съм била мод, днес съм, утре пак няма да бъда. В живота си имаме по-важна цел от това да се караме помежду си. На фона на това колко малко знаем да самите нас и какви по-сериозни житейски задачи имаме, изглежда абсурдно да се караме за такива дреболии. Тук сме, за да си помагаме, поне аз съм за това. Няма разделение на думи. Знаеш ли как се нарича това - когато човек говори едно, а върши съвсем друго. Така - в живота значи, а това тук какво е, не е ли част от живота? Да не би да искаш да ме убедиш, че в този форум животът липсва, някъде отвън е, някъде си ехеееей там, а тук вирее друго. Кое ли е обратното на живота? Откакто съм в този форум, веднъж почувствах несъотвествие между моите очаквания и това, което реално се случваше - и си тръгнах. Просто е - когато човек не е на мястото си, той винаги ще се чувства дискомфортно. Моята свобода тук не се чувства ограничена, когато се почувства - просто ще си тръгна. Подчертах тези думи с червено, за да се видят добре. Знаеш ли какво казваш с тях? Това, че ти имаш разминавания в очакванията преди, а сега нямаш... Сещай се сама. И още нещо казваш - ти не знаеш какво е да бъде ограничена твоята свобода, няколко пъти вече го подчертаваш. А какво ще се случи, ако някой я ограничи според твоите разбирания неправомерно? Освен това, горните думи ми прозвучават и като любезно подканяне за напущане на форума. Нека ти обясня, maggee, приеми, че има хора с диаметрално различни понятия за комфорт от твоите - някои, в това число и ти, съдейки от думите ти, се чувстват най-комфортно там, където няма препятствия, няма нагорнище, няма трудности, няма насрещно движение, добре им е, когато са поласкани, на място, където са аплодирани и добронамерено приемани и всичко върви по вода и масло се лее и мед капе. Добре им е да са на топло, в тълпата от добрички душички. Да се движат по инерция. А други (те са толкова малко, но бога ми, има ги! - и колко се радвам, че ги виждам!) намират истинския живот в насрещното движение и чувстват комфорта именно така - когато всички и всичко се е изпречило срещу тях. Тогава именно животът заблестява с пълна сила. Защото животът е многолик, той не е само мед и масло. Различният вкус от сладкото не е отрова, той просто е различен вкус. Моят любим е киселият и соленият. Считай, че съм от тези. С други думи, поканата ти има точно обратния ефект върху мен. Доколкото зная, хората, които усилено бранят свободата на словото си тук, не се чувстват особено съпричастни към идеите на Бялото братство. Какво тогава търсят тук - искат да разбиват излюзии? А това пък го подчертавам с още по-червено, защото издава нещо, на което не зная дали да се смея или да плача - това е истинската същност на сепаратизма. На сектанското мислене - който не е с нас, е против нас. А ти, maggee, как мислиш - дали идеите на Бялото братство се разминават със свободата на словото? Ники_ Аз съм Ти и Ти съм Аз Ники, ти си добро момче, така те усещам, понеже не те познавам, но аз не съм ти, нито ти си аз. Аз съм си аз. Приеми, че съм зевзек и то голям и повече не се занимавай с мен, моля. Разбирам, може би си загрижен за моето оставане тук, в този форум, може би ме подканяш да не изразявам открито това, което мисля, защото съм заплашена от бан, а ти желаеш да виждаш присъствието ми. Но, разбери и ти - не мога другояче. Точно защото ти не си аз, а аз не съм ти. mvm Не да се промени, а да отрезнее Мила, ти знаеш ли какво е човек да се роди пиян. Подозирам, че никога няма да узнаеш. Защото си от трезвениците. А пиян се ходи от две неща - от вино и от любов. И в едното, и в другото се крие ИСТИНАТА. А ти и всички стерилни в любовта, бъдете спокойни - не сте заплашени от проклятието да я виждате.

mvm също ме познавала... брей, колко хора само съм била.

"Нека простим!" не е предложение, това е апел, схващаш ли разликата - едното предполата и неприемането му, а другото зазвучава в заповеден тон. Ники, ти нещо с някой друг май ме бъркаш и то от доста време. Тая Силвия, която е в главата ти, аз не я познавам, а оная, която ти не познаваш няма кому и какво да прощава. Простете си вие на себе си.

Да затвориш някого 10 дни безпричинно, само защото е имал смелостта да ви каже истината в очите, тая смелост, която вие нямате и никога не бихте могли да имате, ако още затъвате в илюзиите си за собствената "белота" - това ли наричате доброта? А къде е компромисът, който вие правите или те - компромисите са затова - други да ги правят. Администраторска бележка: Това мнение, следващото и това са преместени от темата "Да бъдеш добър и компромисен".

mvm, а ти защо си мислиш, че някой с някого се кара... Това откъде го измисли? И как ти дойде наум точно сравнението малтретиращи/малтретирани? Как мислиш - да не би да наблюдаваш някоя латинодрама, а?

Запали огъня, ще ти покажа нещо хубаво - огромна топка сняг.

Любо Не забравяйте че емоциите не са нещото което ни издига над животните... А липсата на емоции, тя дали ни издига над животните? Вижте, ако говорим за съкровените чуства... това е друго, мисля. Извинявам се, забравих за съкровените чувства. Най-вероятно, понеже не местя и не редактирам мнения, не съм ги изпитвала. Със сигурност, обаче, триейки постове, се изпитват само най-съкровени чувства.

Няма емоции само един робот.

... какъв е духа на форума все още нямам отговор . Отговорът, bee_bg, се намира в следните думи: Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони. Много странно изречение - почти самоотричаща се комбинация - уж чист дух, а пък... зависим. Чистотата, Станимире, се определя от степента на горенето. Защото Духът е огън. Да кажеш, че огънят е зависим от законите на земята, например, е повече от смешно. Огънят, Станимире, се подчинява единствено на закона на огъня - да гори! На мен ми е пределно ясно, че човешките закони (в частност такива са и правилата в този форум) не са съвършени, но ако ги нямаше би настъпил хаос. А ти страхуваш ли се от хаоса? Думите ти ме навяват към сентенцията "Силните владеят хаоса, слабите се подчиняват на реда." А тя означава - тези, в чието вътре е хаос, се страхуват от него, а онези, които имат вътрешна чистота и подреденост и най-големият хаос не ще ги подчини. Спомни си, Станимире, че Христос се спусна до най-големите дълбини на ада и излезе от там не само чист, не само независим, но и извади от там де що имаше поставено под зависимост. Защото Огънят не държи нищо нечисто! Той дали се страхуваше от хаос? ... хората виждат това, което искат да видят Това за себе си ли го казваш? Защото, знаеш ли, не бих могла да заявя същото за мен самата - повярвай ми, никак не виждам само онова, което искам. А когато се опивташ да определяш за всеки какво трябва да иска... Защо не си довърши изречението? Разкажи ни, ако обичаш, какво следва от това да определяш за всеки какво трябва да иска?!

А на мен ми е все едно какво ще правят с постовете ми - дали ще ги трият, дали ще ги пренасят или редактират и дали ще послужат някому да си запълни дупките в нараненото его, премествайки нечии думи от тук до там. По целесъобразност, говорейки в същото време за свобода на словото.