Силвия СД

Аз пък що си мисля, че изначален е Духа.

Едно и също е погледнато отгоре надолу или отдолу нагоре, а още по - добре ще е да се сетим, че посоки просто няма.

Ето, отговори си на въпроса. Абе, и душата може да не греши, ако питаш мене, зависи накъде гледа - наляво ли, надясно ли, надолу ли или нагоре. Валентин, да , страхотна асоциация, приятелю веселяк! И от нас зависи дали душата ще е душ = очистване или ще започне да ни души.

Душата е съвкупност от работата на духа върху телата и по - фините ни такива. Душата е о - духо - твореното тяло ( тела ). Троичността не е случайност. Троен Дух управлява тройно тяло и това създава тройна душа. Фокусната точка е умът. И се получава един интересен сандвич : Дух - Душа - Тяло - отново тройчици. Връзките са Дух - Ум и Душа - Сърце, както ги е описала Благост. И когато Духът се свързва с Душата, Умът е в хармония със Сърцето. А Венци ти е отговорил на въпроса за грешенето преди още да го зададеш само в четири строфи.

Има 3 аспекта на душата : - емоционална душа, извлечена от тялото на желанието, т. н. животинска душа -( кама - рупа ), - интелектуална душа, извлечена от виталното ( етерното ) тяло, т. н. нисш Манас -интелект ( кама - манас ), - съзнателна душа, извлечена от плътното тяло, т.н. висш Манас - разум ( Будхи - манас ). Ти за коя душа питаш дали греши? Духовната душа е нашият стремеж, да се облечем в Будическото тяло, там грешки дали има...

Хей, приятелю, crunk_master, и аз като Багира съм любопитна да разбера какво има под скалите. Кажи, моля те, поне да знам на кое на главата съм стъпвала и то боса.

Синева, извинявам се, че ще ти отговоря вместо Благост. Но за да достигне до състоянието на безвремие на душата й трябва още малко време, братко, за да преодолее законите на време - пространството. Нищо не става ей тъй изведнъж. 40 - те дни имат смисъл, вярвай ми.

Самият термин медитация дава определението за себе си. А можем ли да говорим за видове тишина, когато тя е една. За степени на заглъхване на шумотевицата вероятно, обаче, можем.

Духът е този, който ще оживи душата в този или онези светове.

И 40 дневния вариант, а и останалите времеви чествания - като 3 месеца, 6 месеца, година и т.н. са неслучайни и свързани с важни неща от изкачването на душата на покойника, които трябва и ние да разберем, за да не се излагаме на емпиричности относно тези моменти. Това, с което можем да помогнем на близкия си, определено не е нашата мъка, произтичаща от слепотата ни. За мен моите, починали си от твърдостта и остротата на този свят, любими хора са в по - живо и от най - живото състояние, в което мога сега аз да се намирам, например. Нека ги обичаме и помним, така, сякаш не са си отишли от тук и да споделим радостта си и с тях, те повече ще я разберат от тези, които са още тук.

За мен да споделиш радостта си и то голяма такава, май не е грях, а обратното и дали само страхове и болки да си споделяме. За скептицизма не зная. Само като чета, чета, започвам да си мисля, че науката както е тръгнала, може утре да реши да асистира и на всяко нормално зачеване, а който не е съгласен да го обяви за невеж. Ами да, гордостта е голям грях, наистина. Да се пазим, тогава, от нея.

Като отклик на разсъждениятана Васил, съгласна съм с повечето неща, но никак не мисля, че разумът е този, който ще разруши преградите, че това си е табу първокласно. Абе, малко неразумност трябва на този така разумен свят! А, сродните ти души не се реят необезпокоявано в космоса, много даже са си обезпокоени за теб.

Момичето каза безусловна... и аз му вярвам. Може и да е проява и в човешкия свят в някаква степен липсата на условности. Но, моето момиче, истински безусловна любов не търси да я откриваш в хората, защото в такъв случай любовта ти винаги ще е нещастна. А твоята чистота пък, всякога ще е споделена по подразбиране, може би не всякъде.

Синева, братко, благодаря ти за красотата! Особено за жълтата роза, понеже ми е любимо цвете, точно като тази горе.

За да разбере, че не живее на този свят. Ей това разбере ли, стига му един живот.

Когато бях ученичка в горните класове на гимназията, бях далеч от България и понеже ми беше много мъчно за дома, спасявах се с тяхната музика. Слушах ги вечер, на загасено изкуствено осветление, застанала до широко отворени прозорци към нощното небе. Гледайки към звездите и оставяйки се на тази космическа хармония от звуци, ставах една мъничка прашинка и политах към...дома. Ето така ми въздейства и сега тяхното вълшебство.

Да се обидя ли, че това си е най - големия комплимент, който ми правят ( честичко )

Когато човек успее да се извиси над всички условни отделности, ограничавани от формалните ни възприятия, преминава, образно казано, в един друг свят - света на Единството, където всичко е Цяло и твоето съзнание, достатъчно разширено и възвисено, успява да обхване и да се слее със съзнанията на всички останали същества. Тогава ти съзнаваш чрез това единение, че твоето Аз всъщност е неделима частица от общото съзнание, а делението е само продукт на нисшия аз. Този е момента на Посвещението, за който, обаче, човек трябва да е достатъчно израстнал и изпълнен с любов към целия свят.

Щях да пиша нещо такова, но Благост ме изпревари. Искрата е частица от Съвършенството! Пътят към себе - то, не е път към Бога. А по въпроса за единицата и Цялото, добре е да си представим, че това Цяло е съставено от неизброимо много единици, но дори без една от тях ще е нецяло. Стана ми мъчно за буболечката. Латина, " просто да обича ..." !

Ами аз мога да дишам сама, хич не ми е трудно, ама дали ще мога да летя с едно крило, не знам, най - много, сигурно, да подскоча малко на място. Хайде да не се заблуждаваме - не сме в целостта още, иначе нямаше да сме тук.

Да, не са само за нас такива уроци, но са И за нас.

Най - добре ще бъде, обаче, да не чакаме някой друг лечител да ни изработва ключета към собственото ни здраве, ами да се сетим, че то - ключенцето, е всекиму дар от Оня, с големия ключ и си стои от самото начало на верижка на врата ни, ама сме го позатрупали от многото други ланци и герданчета и дрънкулки, които сме си овесили, та не го намираме. Дано бъдещето е на такивата лечители - дето сами си търсят и намират ключетата! Тогава, естествено ще отпаднат описаните от Кристиян първи и втори вид лечители, а ролята на третия ще се свежда само до напомняне, че ключето е във всеки от нас.

На мен всички душички са ми сродни. Но половинката на моята душа сигурно е една.

Аз пък се чудя как може да се нарича истинската любов трудна и изстрадана. Според мен страданието е далеч от любовта. При него има трудности, не при любовта. Целта му е да поизчисти човека, да го освободи от излишните му товари, заблуди, предразсъдъци - все страхове. Само след това може да се разбере, че истинската любов не е страдание, не е трудна, не е мъчителна, не е напасване, не е партньорство ( pars, partis / partes - лат. - част, части, от там и на фр. - parti - разполовен, partage - делба, разделяне, partiel - частичен, обособен, partir - тръгвам, заминавам, разделям се с нещо или с някого). Страданието не е любов, а пътя към нея. Често се объркват. И любовта не е партньорство - делба, а обратното - обединяване, сливане. Та, как ще стане това сливане, като сме се обособили и ограничили и се мъчим да се напаснем, ами няма да стане просто. " Аз мога да обичам " - за мен е интересно виждане, какво значи мога, ами или обичам, или не обичам, това е, останалото е лошо скроена имитация, затова ще е трудна. И точно любовта, която се случва лесно, без да я утежняваме със собственическите си чувства, те окриля ( вече след като си олекотен, обаче, т.е. преминал през страданията ), извисява, и преминава през всичко. И тя остава, и тя е незабравимата. И тя е истинската. Пък дали човек се жени за такавата, е съвсем отделен въпрос .

Интересно име. hippos - кон meta - после, след, след това, зад, посред, помежду ( за време и място ), превежда се също, знаете, като промяна, преминаване от едно състояние в друго pons - мост При всички случаи този Питагоров ученик е прескочил зад моста.