Силвия СД

А когато искам да си затвоя очите пред нещо или пред някого, всъщност пред себе си, това не е обичане. Има и обратното на смешен плач - плачлив смях (risus sardonicus) - типичен израз на лицето при заболелите от тетанус.

Огънят не чака слънцето да го затопли, нито пък луната - вятъра, да я разхлади.

за каква свобода говориме???

Докато критиката дава възможност за отговор, то цензурата (понеже няма друг отговор на критиката) иска определени думи или мълчание. Отговорът го е дал selsal.

Тези са ми любими!!! Специално за теб!!!

Станимир А за това, дали трябва да критикуваме и кога, аз съм винаги за критиката, стига да се спазва правилото за непричиняване на вреда. Това ми прозвуча като да спиш с жена без да си свалиш гащите.

maggee Силвия, бъркаш уважителното отношение с оправдание - аз лично нямам за какво да се оправдавам пред теб, не го и правя. Темата не е адресирана лично към теб, но участието ти е добре дошло, както и на всички останали. Всъщност, с тези редове правиш точно това. Освен това мислех, че темата е за свободата на словото. Но явно това е тема за свободата на "нечие слово", тоест на поробеното слово. Споко, от подобни теми излизам сама.

Ех, какви хуманни примери се привеждат за да си оправдаем обясненията. Когато някой пита друг човек за нещо и запитаният отговоря, това се нарича отговор на поставен въпрос. Излишните обяснения са нетърсените от никого и ненужните никому, единствено на обясняващия, за да измие ръцете си пред себе си, но дългите и широките. Примери много и в този форум също. Можем да си направим и цяла тема дори, озаглавена например Обстоятелствените обяснения - същност, цели и задачи.

Love Is All Around

Да предупреди човек друг човек какво да очаква като следствие от негово действие е едно, аз също съм за добрата комуникация и практиката ме научи да се изразявам максимално кратко, ясно и семпло, правя го точно поради тази причина - да няма разминавания, но да се обяснява някой след извършването на определено действие, когато то е вече свършен факт, за мен е абсолютно ненужно и говори недобре за самия обясняващ се.

Да. Каква дума само - гузен. Забелязала съм, че гузните държат да се обясняват защо са казали това или направили онова. Такива обяснения са повече от досадни, защото показват не само нечиста съвест в обясняващия се, което някак си се понася, но и съдържат елемента на настояване обяснението им непременно да бъде прието. На мен не ми трябват ничии обяснения. За мен са важни единствено действията на хората. Те достатъчно говорят сами по себе си. Относно свободата на словото - словото не може да бъде несвободно, то си е свободно по презумпция. Но трагедията на много хора се състои в това, че се опитват да го заробят, не съзнавайки, че по този начин поробват само себе си.

Поздравявам всички души, които пишат в този сайт с това стихотворение и с този клип! Магдалина Суетнята празнична не спира. Но далеч от всичко съм дошла и с ведро в ръце измивам с миро твоите пречисти ходила. Търся аз сандалите къде са опипом, не виждам от сълзи. Пред очите ми виси завеса - моите разпуснати коси. Сложих върху скута си нозете и в сълзи окъпах ги, Христе, и гердан от бисер ги оплете, като в кърпа в къдрите са те. Бъдещето виждам най-подробно, сякаш си го спрял самият ти. Да предсказвам вече съм способна, че Сибила в мен се въплати. Тежката завеса в храма душен ще се съдере след някой ден и земята с тътен ще се люшне, може би от жалост и към мен. Докато конвоят се разтуря, ще се разредят околовръст. Ще се мъчи като смерч при буря в свода да се вдигне твоят кръст. Просната пред святото разпятие, ще замра със сгърчено лице. Колко само ще дариш с обятие - твоите разпънати ръце. За кого е тая мъка свята, тая мощ и тия далнини? Колко са душите, съществата? И реки, села и планини? Но такава пустота пред мене ще разтвори кръстът полетял, че ще дораста до възкресение в тоя страшно кратък интервал. Борис Пастернак

Интересни размисли - за изкривени сетива...

Станимир Това от собствен опит ли го казваш или влагаш в егоизма някакъв твой смисъл, който няма нищо общо с действителността. Само не ми е ясно защо се отваря тема за търпението, а в действителност се има предвид нещо нямащо нищо общо с него. Както и това не е проява на търпение...

Ревността за Твоя дом ще ме изяде. В тези няколко думи от Светото писание е казана цялата истина за битието и тайната на небитието.

Станимире, ти разделяш нещата. Мисля, че максималното вглъбяване в себе си е максимално отваряне към света навън. А това, за което ти говориш, аз го наричам изолация.

Мона, поздравления за темата най-напред! Удоволствието от всичко, което правим, е да го превръщаме в забавна игра, дори такова сериозно нещо като себепознанието, най-вече него. Мона, оказва се, че твоята проблемна карта на мен ми е любимата. Страшният съд ме изразява максимално, а тази хрумка на художника - жената с ръце като блюдата на везни, ме цели направо в десятката. Просто това съм аз. Еси, каква красота има само в 9 мечове! Необят. Простор. Свобода! Път към звездите. Скрита светлина. Тайна. Мен много ме привлича тази карта. Също и висшата жрица. Хм, на мен май всички карти ми харесват. Но все пак, има и една, която още ме притеснява съвсем мъничко. Вероятно дяволът в мен е силен много и още не съм го съвсем прегърнала напълно, смутена от осъзнаването на големината му. И все пак знам, че не само няма да ми навреди, а ще ми помогне тази прегръдка. Но още мъничко страх тая дълбоко скрит, защото като видя тази карта и все бързам да я отдалеча от очите си.

Ани Ако си останем само на търпение и обич към самите себе си, без да се обърнем с търпение и обич към околните, то това си е чиста форма на егоизъм. Процесът е двустранен, едновременен и неотделим. Ако човек се обърне с максимална обич към себе си, то невъзможно е да не гледа и околните по същия начин. Само човек, който се е приел и заобичал, ама истински, с всички свои несъвършенства, може да обича по същия начин всички други. И в този смисъл, за мен абсолютният алтруизъм започва там, където е най-високата точка от егоизма. Не да отхвърляме егоизма си, като нещо което не искаме и не можем да приемем за себе си, както казва и Еси, а осъзнавайки неговата истинска същност, да намерим дълбоката причина за съществуването му. Пътят към Храма е път към дълбините на душата ни.

Да де. За същото ти говорих - сетивните органи са тези, които приемат, преработват и препращат усещането, знаеш това. От тяхната функция зависи вече и самото възприятие... и т.н. А на въпроса ти защо понякога възприятието се осъзнава със закъснение, ще ти отговоря, че това не е само понякога. Изисква се време в повечето случаи за смилане на възприетата информация. За анализиране. Сетивата ни не са само сетива, щото, а и анализатори. И виж колко от тях са поместени максимално близо до мозъка, всъщност, повечето са част от самия него. Анализирането не го върши нито корема, нито сърцето, а главата. Голяма част от хората приемат изключително нищожна част от инфото за даден обект и то обикновено с коремите си, е не с главите си. И това е така не защото човекът по природа е ограничен, а защото не се е отворил достатъчно. Не мисли достатъчно. И е бавен, процесите в него са бавни. Мисленето му е бавно. Това забавяне е определено от твърдостта на материята, в която сме потопени. И от факта, че човекът е все още подвластен на времето. И колкото по-затворен е, толкова повече роб бива на своите субективни оцветки на възприятията си. Точно това е илюзията. А потъването в нея се случва при повредени сетива, болни, затворени, закърнели... понякога дори поумрели. Мисля, че ще се съгласиш с мен, че определящата тук е главата. И нищо друго. Това, с което духът навлиза в материята, пори я, вниква в нея, поглъща я и я повдига, е умът. Няма нещо, което не може да се обясни с материалните процеси, по простата причина, че духът е потопен в материята. Всъщност, за мен тези понятия дух и материя също са достатъчно ограничаващи. Защото и духът е вид материя, макар и най-фината и най-висшата и това разделение е излишно, според мен.

"Не пипай тази книга!" - ми добре, щом самият автор ме съветва така, явно той най-добре си знае глупостите, които се съдържат там. Заглавието е типично НЛП - създава интерес в човека, основан на изначалния му стремеж да открива непознатото и особено много да налита на забраненото. Този автор е запознат с масовата психика и аудиторията му е точно тази, вероятно. Не съм го чела, нищо не зная нито за книгата, нито за него, но самото заглавие още ми е достатъчно. Нов световен ред. Това пък толкова познато ми звучи, че вече се изтърка.

Това не мога да го разбера. Как търпението и мъжеството да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си да са в противовес. Търпението не е пречка за себепостигането, а част от него. Без да си развил търпение не можеш да постигнеш себе си, да се опознаеш, а също и да се изразиш. Чрез импулсивността в повечето случаи даваме израз на илюзиите си и обикновенно в най-неподходящото време и на най-неподходящото място. Иначе сме искрени в заблудата си. Търпението до голяма степен е антипод на импулсивността, но то не означава човек да не изрази себе си, а да го направи в най-благоприятните за това условия. А аз не мога да разбера как знаете кога точно са най-благоприятните условия за изразяване? И дали точно в този момент, когато подтискаш импулса си и наричаш това търпение, не пресичаш пътя на искрата в теб? А откъде знаеш, че точно поради страх от заблуди и илюзии, ти не твориш най-големите си митове за търпението?

С кои сетива можем да различим реалността от илюзията? И доколко можем да се доверим на несъвършените си човешки сетива, за да разберем кои сме и къде сме? Напротив. Всяко едно сетиво е абсолютно съвършено изградено. И реалността, и илюзията се възприемат с едни и същи сетива. В първия случай те са здрави, а във втория - или боледуват, или направо са закърнели. Вегетативната нервна система също има връзка с главата, но корема на негрите и сърцето на индианците не знаят това.

borislavil Омразата за мен има по - красиво в своята автентичност лице. Тя поне е искрена, а безразличието може да бъде лицемерно. А то е и по - жестоко от омразата. Омразата поне е отношение и то искрено отношение в това няма съмнение, защото съм се сблъсквал с фалшива любов, но не и с фалшива омраза! Да, това е точно така. Защото в сърцето на омразата, нейде дълбоко, дълбоко в нея, се крие истинска любов. Именно затова е винаги искрена една омраза. А любовта, тя какво е, ако не искрата, която не може да бъде фалшива. Тя може само да бъде обърквана с различни прояви на страха и бягствата от себе си. Какъв е смисълът на това толкова отричано от всички чувство? Да ни пречисти. Да изгори всичко тленно из нас. Ето защо когато то ни споходи, най-добре е не да бягаме от него и да го подтискаме, а да му се отдадем изцяло. Защото останат ли въглени, те убиват човека бавно и сигурно. Свещен е огънят не омразата. Той лекува болните сърца. Та, няма какво да я лекуваме омразата - самата тя е горчивото лекарство.

mvm Аз пък снощи сънувах, че разговарям с един Дзен учител. Толкова много ме впечатлиха тия приказки, че чак се появиха в съня ми. Само ме е яд, че като се събудих нищо не помнех от разговора, а единствено, че е имало такъв. Затова си мисля, че сънищата нищо не значат много често, а са проекция на нещата, които ни вълнуват най-силно в даден момент. Типично по Дзен.

Не. Причината не е натоварване на стъпалото, а неправилна обмяна на веществата. Физическото претоварване само ускорява нещата. Ако няма наистина друга алтернатива - не съм видяла Ro-снимка - то защо не погладуваш малко. Опитай и ще видиш, че ще имаш облекчение. Освен това си има лекарства от групата на т.нар. нестероидни портивовъзпалителни под формата на таблетки и различни мазила, които на първо време биха могли да намалят отока около "шипа" и болката там. А иначе, да, големите и силно болезнени "шипове" се лекуват само оперативно, защото локалните асептични възпаления с последстващи травматични некрози на тъканите, които правят поради притискане в съседство, са нежелано усложнение.