Силвия СД

E,защо сега така-нали ще влизаме във водолейските вихри,като съм се смяла,от сърце съм го правила,пък моето чернилки не търпи и не на теб съм се смяла,за друго е било,но няма да се обяснявам.И,да,човек има голяма необходимост от смеха,но за някои неща просто сме сериозни.А на теб,Инатари,само исках да ти отговоря,видях,че задаваш въпрос и той си е съвсем на място,но и ти знаеш отговора-умно момиче си,това съвсем буквално го приеми

Ех,дечица сладки,много разчитах на това да не ме разбирате буквално и на чувството ви за хумор,защото аз се посмях днес от сърце .А чичко Дарвин ще да е бил прав донякъде,ама и той буквално го е схванал,затуй му липсват звенца във веригата,само е трябвало да започне от Началото,да си обърне с главата надолу теорията и тогава да си я доразвие както трябва,щеше да си дойде всичко на мястото после и по обратния път. Синева,за по-доброто и по-мекото съгласна,братленце,а за хвърчащото -още по-по-най!!!

Ех,тези латини,Милкана,прави са били,сестрице!И каквото е отвътре,това е и отвън,кой каквото ще да ми каже!!!

Синева,ти какво сега-аз като съм жена в това си превъплъщение,мъжкото ли да развивам у себе си? Аааа,мерси,много си ми е добре да съм жена. Прекрасно те разбрах,но мисля,че половете такива,каквито си ги имаме,не са случайни,в този живот-какъвто пол ти е даден,такива качества трябва да развиваме.

Здравей,Инатари!Със сигурност ще присъствуват и лемури в по-далечни периоди,но под друга форма,както се досещаш.Ако искаш да знаеш каква,виж само колко от животинското е останало у нас,т.н.човеци и картинката ще ти се изясни. И не само елементи на животинското,но и на растителното и минералното царства се откриват в човешката структура.В хода на еволюцията всичко ще се променя и нищо не ще остане такова,каквото е.

Даниела,добре дошла и от мен!И аз силно вярвам...и това,за което говориш е точно така,но другото е и наша работа. Донче,"няма Любов без Свобода"-много си права ,но нали Свободата е точно това-висша проява на осъзната отговорност,щастието наистина е много относително понятие.

Душата-пътешественица през време-пространството си създава енергиен архив-всичко,което е свързано с нейното блуждаене вътре и вън от нея в миналото,което е бъдещето. Акаша е неделима част от нас самите,от нашата същност,поради което от нас зависи дали ще ни заключи,дали ще ни нагърчи като ДНК-спирала,като гъсеница или като каквото друго гърчаливо ви дойде наум,но и от нас зависи дали ще ни отвори и ще ни изправи.Да изправим казват някои...и са много прави,хе,хе . Трудно ще да е било на Духа Христов да влезе в човешко тяло с неговите нагънати представи,голям смях сигурно е падал,гъделът голям ще да е бил. Но е и тъжно и "не е лесно,не е лесно у дома да се връщаш,да се връщаш бездомен". Сгърчени сме още от утробата-тази тъмна сфера на гъстата,влажна материя,където попадаме в ин-стремежа си в посока Дървото на Познанието. И човешкият мозък е в затворено пространство,подобно на сфера,респективно-много е нагърчен.Влизайки в лабиринта на паметта,откриваме,че се лутаме. Има Един,който ни дава наготово ключа да си изправим пътеките и то светкавично. Качествено нова ДНК ни трябва,за структурни промени говорят хората и пак са прави.Ще се промени и миналото,т.е.бъдещето и пак от нас зависи...дали да хванем другата посока-на Дървото на Живота. Но не това е начинът-"аз на тебе,ти на мене",това няма да ни промени и"нищо ново под слънцето"няма да ни донесе.Полет е нужен за посоката нагоре,за да се погледне Истината,от която си режем парченцата,а за полета е необходима лекота,радост,въздух,да се освободим от тежестите си и пак до децата опряхме. Тогава човек разбира,че се е блъскал в пашкула си и си е мислел погрешно,че няма свободна воля. Винаги имаме избор,във всеки един миг се намираме на кръстопътя. И ние сами си пишем със собствената си кръв името в Книгата на Живота. Обичам ви,приятели добри!

За всички деца на света ще кажа"винаги готов",още повече,че 01.06.съвпада тази година с Възнесение Господне.

Здравейте! Не съм педиатър,но ще ви набележа някои неща. Водата е биологична среда на всички жизнени процеси.При възрастен човек е около 65% от общото му тегло.При новороденото е около 75%.Дели се условно на вътреклетъчна-влизаща в структурата на всяка клетка и извънклетъчна- важна съставка от междуклетъчната течност и кръвната плазма.Докато при възрастните преобладава вътреклетъчната вода,при кърмачетата е относително повече извънклетъчната и понеже първата е здраво свързана,а втората се губи лесно,при кърмаците е много важно да се поддържа водно-електролитно равновесие. Намаленото количество вода в организма,знаете,се нарича дехидратация-от лека до тежка,като при тежките степени има сериозни отклонения от водно-солевата обмяна и циркулаторни нарушения,водещи до хиповолемичен шок. Не може така еднозначно да се каже от този месец трябва да се дава вода,а до този-не,както и големите хора,всяко бебе си е уникално.Известно е,че през първите месеци от раждането,новородените получават водата от кърмата на мама,но всичко е много относително и индивидуално-точно затова са детските консултации.Защото,дори детето да качва на тегло,може да има недостиг на вода.Ред фактори като:влажността на въздуха в стаята,по-топлото време през лятото,съответно прегряването и изпотяването,по-активното движение на детето,водещо до учестено дишане и сърдечна дейност,а също и загуби с физиологичното или патологично повръщане,чревни разстройства,фебрилните състояния водят до по-голямото изразходване на водата и до обезводняване.Нуждите на едно кърмаче от такъв допълнителен прием на вода са още от самото раждане и варират от 150 до 200 милилитра дневно,без да се смята приетото количество кърма.Водата трябва да е леко подсладена-приготвя се разтвор от 5 грама-една равна чаена лъжичка захар за 100 милилитра вода,т.е.5%сладка вода. Практически може да се ориентирате за хидробаланса на вашето бебе по някои признаци-да е достатъчно влажна лигавицата на устата-да "се плюнчи"детето,а не да лепи устата,като прекарате ръката си по главичката на детето голямата фонтанела трябва да е на нивото на калварията-на черепната кост там,т.е.нито да е хлътнала под нивото на костта,нито да е изпъкнала много.Ако е хлътнала-има нужда от допълнително оводняване.По същият начин могат да хлътнат и очичките в орбитите.Може да проверите и кожния тургур-като леко защипете между палеца и показалеца кожата на коремчето малко над или под пъпчето-ако се връща на мястото си веднага след пущането на гънката,всичко е наред.Подкожната тъкан при добра хидратация е еластична,а при намалена има консистенция на тесто.Наблюдавайте и цвета и количеството на отделената урина-при кърмаци е светла на цвят,при добре оводнените до прозрачна,безцветна почти,уринирането е около 10-15 при новородено,до 50-100 милилитра при по-големичките около година дечица за една порция.За доброто оводняване може да се съди индиректно и по консистенцията на отделените фекалии-при кърмаци да са гъсто-кашави,а не като при възрастни-оформени.Бърз и лесен метод за по-голяма сигурност е да се изследва чрез кръв от пръстчето хематокрита на бебето-съотношението между течните и формените елементи на кръвта-колкото по-висок е,толкова по-голяма е концентрацията на кръвта.Най-добре е да се движи в стойности между 0,35-0,42 за дечица до 1 годинка.И не на последно място е мускулният тонус и доброто настроение на детето-ако е с активни движения-маха щастливо с ръчички и крачета,весело е,усмихва се,гука си,пее си,значи всичко е наред. Последното ви го пожелавам от сърце!

И по този повод-Честит ви Светъл празник днес-на Св. Мироносици!!!

"Просто дойде времето на жената и мъжете ще трябва да замълчат"е точно толкова "назадничаво,праисторическо мислене,пагубно за личността",колкото и"горко ни,ако позволим на жените да ни се качат на главата". Нали ще ни повдигате,как ще стане без качване на главите? . А,Инатари,то нещо,дето не е паднало,няма нужда да се повдига,значи-паднали сме,нека да сме честни спрямо женското и мъжкото,щото Ева,нали е негативна,тя все иска и иска и затова досега,според мен,откакто е паднала,все в матриархат сме,войни затуй са се водели и водят още-да се задоволи ненаситното в нас-Ева ще рече това,пък горкият Адам,той нямал грам вина,но нали тогава били едно с Ева,ще не ще и той си глътнал малко от ябълката,но повече го е отнесъл,точно щото Той е първият,пък Ева е от реброто му и като такъв пръв са го изгонили от Небесата,че и сега пръв се сеща да повдига,пък да повдигнеш,то си е жертва направо-да паднеш още по-ниско,за да извисиш още по-нагоре,това ако не Любов,здраве му кажи!

Айде,пак се разполовихме.А темата май беше съвсем друга.Орле,само да ти кажа,че в т.н. от теб Арабия много са уважавани даже жените ,но това е така,сигурно щото са осъзнали бъдещата си роля-те там са перманентно бременни .Шегичка,не й се вързвай

Така си е,най-лесно ще се избавиш от страховете си,ако си в по-високите вибрации-на Любовта,а пътят към нея и,според мен,е точно хармонизирането на Ума,Сърцето и Волята,отново съм съгласна с Донка.

И аз съм много съгласна с Орлин-когато е благодарен,човек е силен,спокоен,отворен .Ако,случайно,ме нападне стреса,което си е съвсем нормално,си спомням за едно сладко реге от студентските си години-"Don't worry,be happy!"-затананиквам си го наум,ако мога и на глас,много ми помага на мен,не само текста,но и музиката е добряшко-веселяшко-окуражителна,хе,хе .

Ще кажа само това,че на една позитивна,умна и нежна душица мястото й е точно тук,Лиле!!!

Донче,чакай да ти кажа,не си сама,според закона за ненамесата,като отида горе,не само по пръстите ще да е удрянето,май направо ще ми посинят д...ца. Ама защо ли не ме е много страх,хе,хе,хич даже

Много добре те разбирам,Вики,приятелю непознати !Но вкарването ни в постулати ми заприличва на догматизъм,от това призовавам да се пазим,че то нищо не допринася за единението ни с Отца.А моята отправна точка е благодарността за всичко,което ни заобикаля,защото,което за нас е преходно,за Бог е вечно.А,иначе,ти,доколкото те разбирам,отдавна вече си победил материята.

Сега,както не ни се нрави нещо земното и решаваме да го предадем,утре и небесното може да не ни се понрави и него ли да го отпишем бързо-бързо?

Аз защо така не мога нещо да го разбера въпроса -ако има човек до теб,думата партньор в смисъла в който се влага тук не ми се нрави,та,ако си със сходна душа в момента,тя да почака малко настрани,пък ти да се развиваш,тъй ли,или обратно,ако нямаш в момента такъв човек до себе си,да си стоиш на място и да чакаш да се появи,че да се поразвиете малко,хе,хе Всякак може,според мен,и без и със,стига партньорът да е твоят човек

Ох,Орлине,в света има и холерици-те са по-опасни според мен,защото жлъчката преобладава там и всичко вижда в жълто-зелено,от такива да се пазиш,а иначе хвърчащите мечтатели-меланхолиците мен не ме притесняват,добронамерено завеяни са,стига да не са съвсем черногледи.

Какво мисля за евтаназията?Много съм мислила,да,но нищо друго не успях да измисля,освен,че "добра смърт"няма.Ето докъде стига човешката самонадеяност-да измисля красиви термини за недотам красивите си действия,да се самоуспокоява,че се намесва там,където не трябва,защото имало морални причини."Quo vadis homini?In Domini???"Дали,обаче,са морални тези причини кой ще ни каже?Дали някои искат чрез евтаназия да облекчат болките на любимите си хора или собствената си драма като небезучастни съпреживители.Да не говорим за икономическата оправданост пък в някои от т.н.развити страни.Както и да го наричаме,убийството си е убийство!Много съм благодарна,че у нас не е разрешена със закон,както и смъртното наказание.В противен случай ще ми се наложи да бъда антиморална.Целият си съзнателен живот съм отдала на борбата със смъртта и по никакъв начин не мога да оправдая каквото и да било умишлено убийство,както и да било наричано.Затова реанимацията трябва да се прави поне 60 минути след последният дъх,затова се държи трупа 2 часа поне в болничното легло,затова не се прави аутопсия веднага,а на следващият ден,най-лесното е кълцането,но практиката познава много случаи на оживявания след т.н.клинична смърт или излекуване на отписани пациенти. Болката да наблюдаваш отстрани как се измъчва човек,дори и да не е твой близък,е ужасна,страданието е неописуемо,но има начини да се намали,без да се отнема живота,а друг решава кога ще стане последното.И аз,като повечето хора,съм изгубила по мъчителен начин близки,но не,дори за миг не ми е хрумвало да ги "облекча" по този начин.Моля се на Бог на никого тук от вас и на мен да не ни се налага такава дилема!Бог да е с нас и дано Живота избавим от смъртта!!!

Да,вярно е,желязото е важно за добрата обмяна на веществата.В човешкият организъм приблизително повече от половината се съдържа в хема на хемоглобина,останалата част се разпределя по равно между клетъчните хемини-цитохроми,пероксидаза,каталаза и между депо-желязото-феритин,хемосидерин.Около 70% от общото телесно желязо е функционално,т.е.влизащо в състава на хемоглобина в кръвта,миоглобина в мускулите и в различни ензими,а около 20-30% е резервно-в чернодробния паренхим,в ретикуло-ендотелните клетки,в слезката,костния мозък под формата на феритин и хемосидерин.Дневната нужда е от 1милиграм при мъжете до 3 милиграма при жените.В храната желязото е тривалентно,под действието на солната киселина в стомаха се редуцира до двувалентно и с образува комплекси с различни вещества в дуоденума,където е голяма част от резорбцията му,също и в тънкочревната лигавица, от където преминава в кръвта отново свързано като тривалентно под формата на трансферин. Знаем,че в храната желязото се съдържа в по-голямо количество в червените меса,дробчета и далаци,т.е. в храни,които са вредни,за вегетарианци-немислими и от тук проблема с доставката,понеже намаленият внос задейства депата ,но до един момент,когато организмът не успява да компенсира и се развиват т.н.желязодефицитни анемии.Освен,че се съдържа в по-голямо количество в листните зеленчуци като коприва,спанак,лапад,киселец,също и в кората на краставиците,тези дефицити могат да се избегнат,ако се консумират повече плодове-прасковите са много полезни против анемия,съдържат доста желязо в сравнение с др.плодове,ЧЕРВЕНИ плодове-ягоди,особено череши,вишни,малини,къпини,касис,нар,много полезен е сокът от арония,червеното грозде,също и 1 чашка червено винце вечер никак не ще попречи(мой приятел защити в Берлин дисертация за неензимното покафеняване на червените вина,което е естествен процес,а по такъв начин виното не вреди и е голям илач,според него,а аз съм склонна да му вярвам,той е технолог и работи в момента като шеф на нитратната лаборатория във Фрезениус.)Аз,лично,съм малко на вие с всякакви алкохоли,затова си похапвам повече шоколад,поне по един на ден.Ако и това не помогне,може да се използуват всички поливитаминни комплески,които съдържат необходимата дневна доза желязо,от тях препоръчвам Centrum или Supravit.Ако и това не помогне,обаче,може да се прибегне до синтетичните железни препарати с антианемично действие,но,подчертавам изрично-само под лекарски контрол!!!Всякакви самолечения тук са опасни.От тези препарати най-пречистен,с най-добра резорбция и най-щадящ стомашната лигавица(защото всички железни перорални препарати я дразнят и причиняват лек дискомфорт като киселини и леки ст.болки,което прави немислимо използуването им при лица с гастритни проблеми,язви или просто чувствителни стомаси)e препаратът Maltofer-има го и на сироп и на таблетки за възрастни по 100 милиграма,прилага се профилактично и при по-леки анемии 1 път по 1таблетка дневно след хранене,а при по-изразени 2 пъти по 1таблетка дневно сутрин и вечер.Но,отново наблягам,само при лекарско наблюдение и след направените необходими изследвания на кръвта и при липса на стомашни заболявания. Един мой колега-интернист беше изписал на братовчедка ми,която живее в друг град подобен препарат,а тя е с противопоказания-беше й кръвнала язвата преди години,затова й препоръчах през дена сок от арония-по 1 кутия дневно или от касис и вечер голяма чаша черно или червено вино.За 10-на дни хемоглобинът й от 85 стана на 120 и колегата казал"браво,пила си си илача",а пък тя щяла да се пръсне от смях,от тогава на червеното вино му казва "илач"

То се оказа,че и ние сме го проспали ,според някои,ама нищо,то аз същото си го мислех,че е по-правилно обратното подреждане,ама още не съм свикнала май да мисля,че моето мнение е по-вярното,ще трябва да се науча да си вярвам повече,хе,хе .

Багира,здравей!Ето това исках да чуя от теб-"не си представям,че битуваме в небитието".Хареса ми,дерзай!

С Юда напред се не върви,че краят му го знаем.Той,Христос май сам си казал кой е,още преди Юда да го посочи,сам се предал,казват писанията,от Любов се предал,пък ние още чакаме юдите...