Силвия СД

бяса Мъжът умее да казва и "не". Той знае, че всяко "не" е някакво убийство, но мъжът не е Услужливият. И жената го умее това. Дори повече от мъжа. Тя не е Ласкаещата мъжкото его. Мъжът следва "железни"принципи с "желязна" дисциплина. Това е свобода. Свободата на роба. Мъжът умее и... да докосва само с мигли. Вярно, това го умее. Много неща умее Мъжът. Такива, които жената не. Умее да я повдига и пренася над прахта, която тя умее да понася. Умее и да обича. Мъжът обича до смърт. Смъртта на собствените си "железни" принципи и "желязна" дисциплина. Тогава е Мъж.

Диана Илиева, никой никого за нищо не кара. Ти питаш, аз само отговарям. Засега. Всъщност, разубедих се да крада цвете за в къщи. Дивите цветя затова са диви - на диво място им е най-добре. И там са най-красиви. Като онова на камъка от третата снимка. Когато я правех, не знаех още какво точно съм снимала и кое е това цвете, затова си го нарекох камъчното цвете. Малкото крехко цветенце, дивото цветенце, само то е успяло да разбере душата на камъка и да проникне в него - навътре в камъчното му сърце. Защо да го слагам в саксии. Не.

Диана Илиева A, Силве, сега чак отворих снимките - супер са, наистина съвсем бели цветове! Thanks! И като знам, че сме ходили няколко дни точно в този район, разгледахме пещерите, триградското ждрело - къде съм бляла и не съм ги видяла . В същност по кое време на годината цъфти, че аз честно казано не съм на ясно - пролетта ли или лятото? Ние си направихме една екскурзийка до тези места преди 2-3 години някъде около 24май. Била си точно в цъфтежния му период - от края на април в по-ниските места до средата на юни в по-високите.

latina Да. Ама не - защото в един момент мама и тате изчезват духом или телом. И трябва да се справяме сами. Заместителите? Ами не съм против да бъда за човека до себе си в някои моменти и като мама, и като приятелка, и като любима, и като колежка, и като... на каквито искаме и имаме нужда да си поиграем. Ролеви игри - използват се в много области и в постоянната връзка с успех, стига да са желани и осъзнати. Нека да е интересно и полезно. Латина, прекалено буквална е интерпретацията ти на моите думи. За никакви ролеви игри не става въпрос, нито за майки и бащи в буквален смисъл. А за нещо съвсем друго. Но не ми се обяснява. Който можа, разбра. И между другото Мона е много права. Но това е само част от истината. А защо е така, твоят пост го обясни.

Sorry...

Ние всички сме едни непораснали деца. И ние всички имаме нужда от играчките си. И от мама. Но и от тате.

Защото е човек.

Обещах на Диана Илиева да й покажа мои снимки на Орфеевото цвете. Ето, Диди, качих ги в този сайт, за да можеш да ги разгледаш, ако искаш по-отблизо да видиш бял Силивряк, кликай върху снимките още веднъж. Първите две са с изцяло белички екземпляри точно над едни неолитни жилища в близост до Ягодинската пещера, а третата е с бледолилави до пещерата Дяволското гърло. http://img105.imageshack.us/my.php?image=pict0451yq1.jpg http://img105.imageshack.us/my.php?image=pict0452pl5.jpg http://img528.imageshack.us/my.php?image=pict0440iv5.jpg А на себе си обещавам като отида тази година, да наруша закона и да си взема една туфичка.

А не е ли по-добре човек сам да търси и чете, вместо да чака наготово някой да му преразказва. Т А Н ТА Л В Лидия край планината Сипил се намирал богат град, наречен по името на планината - Сипил. В този град управлявал любимецът на боговете - Зевсовият син Тантал. Боговете го били наградили с изобилие във всичко. Не съществувал на земята никой, който да бил по-богат и по-щастлив от сипилския цар Тантал. Несметни богатства му давали извънредно богатите златни рудници в планината Сипил. Никой не притежавал такива плодородни ниви, никому овощните градини и лозята не давали такива прекрасни плодове. По ливадите на Тантал - любимеца на боговете, пасели грамадни стада тънкорунни овце, витороги бикове и крави и табуни бързи като вятъра коне. Цар Тантал имал всичко в излишък. Той би могъл да живее доволен и честит до дълбока старост, но го погубили прекалената му гордост и неговите престъпления. Боговете смятали своя любимец Тантал за равен на себе си. Олимпийците често идвали в блестящите от злато чертози на Тантал и весело пирували с него. Тантал не един път, повикан от боговете, се изкачвал дори на светлия Олимп, където не стъпва нито един смъртен. Там той вземал участие в съвета на боговете и пирувал на една и съща маса с тях в двореца на баща си - гръмовержеца Зевс. Тантал се възгордял от това голямо щастие. Той започнал да се смята за равен дори на самия облакогонец Зевс. Често, като се връщал от Олимп, Тантал вземал със себе си от храната и питието на боговете - амброзия и нектар - и ги давал на своите приятели - смъртни, пирувайки с тях в двореца си. Тантал съобщавал на хората дори и решенията, които боговете вземали в съвещанията си на светлия Олимп за съдбата на света. Той не пазел тайните, що му поверявал неговият баща Зевс. Веднъж през време на пиршество на Олимп великият син на Кронос се обърнал към Тантал и му казал: - Сине, аз ще изпълня всичко, каквото пожелаеш, поискай ми, каквото щеш. От любов към тебе ще изпълня всяка твоя молба. Но Тантал забравил, че той е простосмъртен, гордо отговорил на баща си, егидоносеца Зевс: - Нямам нужда от твоите милости. Нищо не ми трябва. Жребият, който ми се падна, е по-хубав от жребия на безсмъртните богове. Гръмовержецът нищо не отговорил на сина си. Той страшно навъсил вежди, но сдържал гнева си. Още обичал той своя син въпреки надменността му. Скоро Тантал два пъти жестоко оскърбил безсмъртните богове. Едва тогава Зевс наказал високомерния. На остров Крит, родното място на Гръмовержеца, имало едно златно куче. Някога то пазело новородения Зевс и чудесната коза Амалтея, която го хранела. А когато Зевс пораснал и отнел от Кронос властта над света, той оставил кучето на остров Крит да пази светилището му. Ефеският цар Пандарей, съблазнен от красотата и силата на това куче, тайно доплавал до Крит и отвлякъл кучето на кораба си. Но къде да скрие чудното животно? Дълго мислил по това Пандарей през време на пътуването си по морето и накрая решил да възложи на Тантал да пази златното куче. Сипилският цар укрил от боговете чудесното животно. Зевс се разгневил. Повикал сина си Хермес, вестителя на боговете, и го изпратил при Тантал да поиска от него да върне златното куче. В миг бързоходният Хермес прелетял от Олимп до Сипил, явил се пред Тантал и му казал: - Ефеският цар Пандарей откраднал от Зевсовото светилище на остров Крит златното куче и го дал на тебе да го пазиш. Олимпийските богове знаят всичко нищо не могат да скрият от тях смъртните! Върни на Зевс кучето. Пази се да не си навлечеш гнева на Гръмовержеца! А Тантал отговорил на вестителя на боговете: - Напразно ме заплашваш ти с гнева на Зевс. Аз не съм виждал златното куче. Боговете имат грешка, то не е у мене. Тантал се заклел със страшна клетва, че казва истината. Тази клетва още повече разгневила Зевс. Това било първото оскърбление, което Тантал нанесъл на боговете. Но Гръмовержецът и този път не го наказал. Тантал си навлякъл наказанието на боговете със следващото, второ, оскърбяване на боговете, което било същевременно и страшно злодеяние. Когато олимпийците се събрали на пир в двореца на Тантал, той намислил да изпита дали те са всезнаещи. Сипилският цар не вярвал във всезнанието на олимпийците. Тантал сготвил на боговете ужасно ядене. Той заклал сина си Пелопс и месото му, сготвено на вкусна гозба, поднесъл на боговете по време на пиршеството. Боговете веднага разбрали злата умисъл на Тантал и никой от тях не се докоснал до ужасното ястие. Само богиня Деметра, потънала в скръб по откраднатата си дъщеря Персефона, като мислела само за нея и в скръбта си не забелязала нищо около себе си, изяла едната плешка на младия Пелопс. Боговете взели ужасното ястие, сложили всичкото месо и костите на Пелопс в котела и го поставили на буйния огън. А Хермес със своите магии пак съживил момчето. Застанало то пред боговете още по-хубаво, отколкото било по-рано, липсвало му само рамото, което изяла Деметра. По заповед на Зевс великият Хефест веднага изработил на Пелопс рамо от блестяща слонова кост. Оттогава насетне всички потомци на Пелопс имат ярко бяло петно на дясното рамо. Но Танталовото престъпление препълнило чашата на търпението на великия цар на богове и хора Зевс. Гръмовержецът захвърлил Тантал в мрачното царство на брата си Хадес. Там именно той изтърпява ужасното си наказание. Измъчван от жажда и от глад, той стои в бистра вода. Тя стига до брадата му. Достатъчно е само да се наведе Тантал и да утоли мъчителната си жажда. Но рече ли да се наклони Тантал и водата изчезва, а под краката му остава само суха черна земя. Над Танталовата глава се свеждат клони от плодородни дървета: сочни смокини, червени ябълки, нарове, круши и маслини висят ниско над главата му, почти се допират до косата му тежки узрели гроздове. Изтощен от глад, Тантал протяга ръце към прекрасните плодове, но връхлита с пристъп буен вятър и отнася настрана отрупаните с плод клони. Не само глад и жажда измъчват Тантал, вечен страх свива сърцето му. Над главата му е надвиснала скала, тя едва се държи, застрашава всеки миг да падне и да смаже Тантал с тежестта си. Така се мъчи сипилският цар - Зевсовият син Тантал в царството на ужасния Хадес, изпитвайки вечен страх, глад и жажда. Из книгата на Николай Кун Старогръцки митове е легенди цялата книга можеш да си свалиш от тук - ЦЪК

Повече от хубаво е!

Арета свири и пее за теб, Вендор! Bridge over troubled water ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Специален поздрав за Мона с Махалия Джаксън и Just a closer walk with thee

За всички, които пишат ва тази тема един черен бог: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Gusto with Arturo Sandoval & the Boston Pop Orchestra!

Станимир Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува. По-скоро няма неконкретна любов.

... с готови рецепти за спасение. Кой мрази повече? Предлагам да поговорите и за фалшивата скромност и за съвършеното лицемерие. Болката крещи ужасяващо и няма нищо красиво в нея. И ако си мислите, че Онзи горе е до вас, защото повтаряте Словото Mу!!! Словото се ражда всяка проклета секунда в болните ни сърца. И сте така красивичики и окастрени, защото сте крещели по-силно от мен. С любов и разбиране. Angoisse Нито е омраза, нито е болка. Самата истина е. А тя няма качествата, които й се приписват от хората - нито е красива, нито е грозна. Само е гола.

Невероятни снимки! На първата виждам едни концентрични кръгове около слънцето, това създава оптична илюзия за тунел към него, сякаш ей сега ще полетя натам в тунел от прана. А втората е самата чистота. Тишина. Изящество! И на Максим зелената горичка е също много красива. Браво на вас!

Знаех, че така ще ми отговориш. Както и споделеното от теб, отговорът ти е също толкова истински. Благодаря ти!

Искам да попитам нещо selsal - ти някога запитвал ли си се защо точно митът за Тантал и синът му Пелопс толкова много те вълнува, отвъд психологията и философията. Аз си задавам подобни въпроси. Попитал ли си за това кръвта си? И знаеш ли отговора?

А ти на себе си се помоли и вярата ти нека е всесилна. Моли се, докато те заболи, защото всяка болка е родилна. Как ми хареса това! Защото всички се прехласват от изгрева. А аз... искам болката да разгадая... искам залеза да разбера... когато слънцето изчезва бавно, бавно нейде и нощ назрява над света http://www.vbox7.com/play:084a612d

Благодаря ти! Както винаги, когато чета тази тема и споделеното от вас, не мога да остана безразлична. Това, което казваш, е точно така: Сигурна съм, че беше отвъд. Нямаше повече болка, студ - само спокойствие, топлина , светлина, любов, удовлетворение. Няма другаде такова място, това беше вкъщи, това беше Бог... Знаех , че това е най-прекрасният ми дом ,който не бих напуснала за нищо на света. Там беше моята душа и се рееше, летеше, виждах цялата вселена, сякаш бях над или в житни поля, топло сякаш съм на плажа, светло сякаш съм във Слънцето.Душата ми ликуваше, пееше, радваше. Имах ясното съзнание, че зная къде съм и защо съм. Много искам да те попитам - след като се върна, имала ли си някога същото усещане? Тук.

Ти. Единствен ти погледна в моите очи и не потърси да видиш там себе си. Единствен ти не ги използва като огледало. Ти. Погледна и намери, видя там скрита, сгушена самата мен. Но толкова навътре ти надникна, че себе си видя до болка да крия в моето дълбоко.

За една фина жена. За Дина: http://www.vbox7.com/play:c99bee31