Силвия СД

Дънов никога не си е противоречил. Ама никога!

Исус просто е прозрял в бъдещето, нищо не е нареждал на Юда, освен това той му казва, че яростта на Юда е разпалена, т.е. е виждал и мотивите за предателството. Ама чак пък той да му го нарежда. Не е ли тази ярост към "човекът, в който съм облечен". И ето кое отличава Юда от Христа. Защото Христос не жертва човека Исус, в който е облечен. Постфактум и Юда разбира това. След което се беси.

То и Станимир не е разбрал добре какво ни е поднесъл selsal, щото казва същото като него. Станимир Волята е един принцип, една от основополагащите енергии във Вселената. selsal Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство). mvm Нещо ме смущаваше... А празното бунтарство е наистина смущаващо, поради липса на воля за разбиране. И понякога дори е досадно.

А понякога от втори прочит има нужда и това, което някой друг казва. Само че, няма и опция " прочети добре написанато". То, ако имаше, нямаше и да има нужда от "изтрий".

И поради липса на опция "изтрий". Понякога нещо, което сме сътворили, се нуждае от втори прочит от нас самите. Затова е и определяне на времето в рамки - за себе си. А времето, както е казал Достоевски, не е нищо друго, освен отношението на битието към небитието. Бъдещето е миналото, което творим сега. На човека е предоставена невероятната възможност, да съчетае в себе си всички паралелни светове. Дали е осъзнал това, е вече друг въпрос. Осъзнане ли го, понятия като малък и голям свят изчезват, защото провижда, че и най-малкото е проникнато от най-голямото и е негов носител. И тогава разделенията на минало и бъдеще (в частност и тези на личен малък свят и време за себе си) се стопяват, границите отпадат и човек провижда отвъд хоризонта си, че той може да бъде пълновластен господар на вселената единствено битувайки в небитието в точката, където те се сливат, наречена настояще. Понеже му е дадено да бъде.

Мона Да. Трудна си за превод. За повечето. За теб:

За онзи, в когото Ада и Рая се сливат и особено за този, който добре разбира какво означава това: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

За мен най-удачният превод на заглавието на тази тема е Как да тълкуваме себе си?

Защото играта със съдбата не е дребнави игрички на криж-миж от страна на дребни душички. Тя е невероятно красив танц, на който съдбата кани всекиго за партньор. А вече според човека зависи дали: -- да откаже този танц, ако се страхува от танцуването (защото за мен няма хора, които не го умеят, а само такива, които се страхуват от това), като по този начин се изолира извън събитията в живота си, прехвърляйки отговорността изцяло на някой друг/нещо друго и остава пасивен наблюдател, често и коментатор на танца на другите, -- дали да приеме и да следва стъпките на партньора - съдба в танца, т.е. да се оставя робски на събитията и тя да го владее напълно, поради което да натежават понякога трудните стъпки или -- да участва равностойно в този танц, като му се отдаде целия - с тяло, душа и дух и допусне партньора съдба толкова вътре в себе си, че тя стане част от него самия, тоест той се превърне в своята съдба, като освен последовател, бъде и производител на стъпки, новатор в танца, на което самата съдба много се радва и което винаги е награждавано от нея с удоволствието, което партньорът й-човек изпитва. А по степента на това удоволствие се разбира доколко е силна искрата в човека. Искрата живот в него.

selsal Смелият човек е поне с една идея по-различен от волевия човек. Волята допринася за устойчивостта, последователността и трезвостта, а смелостта в известен смисъл ги надминава. Волята е човешко постижение, но смелостта е дар от бога. Ако аз проявявам воля, това говори добре за мен, но ако съм смел, то не е от мен, то просто се случва с мен. Та в тоя смисъл волята изисква постъпателност и дългосрочност, а смелостта е революционна, тя позволява на човек да надскочи себе си. Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство). И още един паралел: волевият човек, ако е вярващ, е способен да обича хората като цяло и по отделно, въпреки бесовете, които твърде често се шмугват в тях. От друга страна, смелостта е тая, която прави човек истински влюбен в един конкретен човек. Принципната обич към хората е велико човешко постижение, и то се дължи на вярата и волята, но любовта към конкретния човек е от бога. Затова, ако във волята и принципната обич има трезвост, то в смелостта и любовта има къс нетрезвост, или по-точно къс опиянение. Ако човек кали волята си и в същото време има благодатта да бъде смел, той може да изпита и човешките и божествените измерения на любовта. Правилно. И от тук следва, че именно волята да обичаш, която е човешкото достояние, е базата, на която може да се прояви смелостта. Или по друг начин казано само тези с осмислената воля за любов биват окрилявани от самата любов, която им дарява и смелост. И тогава подобно опиянение може да бъде един постоянен спътник на човека в неговия живот така осмислено чрез волята за обич. И от това опиянение не само да не боли глава на следващата сутрин, но и да не се изтрезнява никога.

А какво ще кажете за брюнетите. Те по-морални ли са от блондините. Или от червенокосите.

Аз не си падам по поп-фолка. Дори никак. Но нужно ли е да се отрича нещо, само защото на мен не ми допадало. mvm Чудя се защо наричате пищенето и врещенето на Азис............гласови данни и дарби Когато успееш да изпееш подобна трудна за изпълнение песен и то на живо по-хубаво от Азис, тогава имаш право да наричаш това пищене и врещене. Опитай да я изпееш и сама ще се убедиш. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> А това е специален поздрав за всички, които пищят липси в ролята на съдници. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

И на мен.

За всички:

Станимир А предположенията могат да бъдат верни, но могат и да не бъдат. Да битува съзнанието в предположения означава, че не участва в играта. Тоест, не е в час. bee_bg Не можем да си играем със съдбата, защото не я ''контролираме'' може би донякъде със живота си . Как мислиш - не са ли едно и също съдба и живот?

Станимир Не, глупците не могат да направят разликата между тях. Само глупецът поставя етикети - това е добро, а това зло и се закрепостява сам в тях, още повече, ако въздига в култ своето крепостничество. Защото тези понятия са едностранчиви. Нещата не са нито добри, нито лоши, нещата са такива, каквито са. Светът не е нито черен, нито бял, нито във всички нюанси на сивото от единия до другия цвят. На смъртта като се замисля, не обръщам достатъчно внимание. Това също е знак. За мене изкуството на живота се състои в това човек да прави нещата като за първи път, а не като за последен. Това е добре. Да правиш всяко нещо като за пръв път показва трепета на новатора и старанието на перфекциониста.. Но къде е ... душата, която се влага там - в нещото, като за последно.

Станимир Това го казах за да се вгледеш в себе си. Боли ме от начина по който се отнасяш към хората. В играта ти със съдбата виждам маскарад. А нали търсеше да видиш само доброто... Или вече прогледна иззад маската си. Затова те боли. Защото виждаш нещо от себе си, което не искаш, когато я свалиш. Споко, няма страшно, с това се започва само. Нататък е още по-интресено. В играта. Мона Има си, аз ги наричам плутонианци (плутонови хора), за които играта със съдбата е еквивалент на игра със смъртта - да живееш по острието на бръснача, да си на ръба на пропастта, да гледаш върха на обувките си, а под тях да е бездна и въпреки всичко да се усмихваш на ситуацията, виждайки се отстрани. Докато се случва целият този сюжет - за другите проява на ненормалност, а за теб да е единствено усещане за собственото ти обречено битие, да си усмихнат. Нищо не мога да кажа след тези думи... Освен едно - не въпреки всичко, а точно поради това.

Нищо подобно! Вечерта винаги е по-мъдра от утрото. Утрото е новородено дете, пеленаче, току що изкъпано. И нищичко не разбира. Нощта е красива жена, събрала цялата мъдрост на света. И само тя си знае какво й струва това. Предпочитам нощите да мисля. В тишината на нощта, когато всичко утихне, се чувам по-добре. През деня слушам чуждите викове за помощ и забравям за себе си.. А на мен, кой друг ще помогне на мен, ако не аз самата.

Добро утро и слънчев ден! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Донка Кое прави музиката вълшебство за нас - хората? Може би това, че... не можем да я определим с думи. Думите нямат вина - те са само израз на нашите параметри. Вълшебството се съдържа в това, за което имаме сетивност.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Благодаря ти, аз ти благодаря, Любов! Ти си любов. Дори само името ти го казва. За теб: http://www.zazz.bg/play:b4f280d1

Искам да ви кажа нещо - аз ви разбирам. Всички. Моля ви. Да, моля ви да пишете всичко, което искате да напишете в тази тема. Без тъпи правила. Без глупави ограничения. Без нещо, което убива любовта. Тази нощ е специална. Тази нощ е нощта на любовта. Нека всичките ви нощи бъдат посветени на нейно величество! А не на заместители. Не на пародии. Поздрав за всички, всички мили душички, изгубени в този суров свят. Където се намират. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Абе, тоя дон Мигел, ще взема да го прочета най-накрая. Но... май съм го чела още преди да се родя.

sOLINGEn Здравейте.Темата е много интересна.От много време бълнувам.Вече съм свикнал с това.Според мен бълнуването е израз на силата с която са свързани съзнателните и подсъзнателните мисли на човек.Замислям се за следното: Човек има емоции и ги изразява. Изпитването на емоции и изразяването им в даден момент се насищат максимално и следва някакво отпускане. Откакто бълнувам често забелязвам,че има промяна в поведението ми.Много по спокоен и умерен съм. Възможно ли е,при мен това насищане да става в съня? Ех, душко златна. Бълнуваш, защото подтискаш своите силни емоции. Не ги! Дай ги навън, впрегни ги в нещо красиво, оригинално и смислено. Тогава ще спреш. И като помиришеш възглавницата, просто ще заспиваш. Без сън. Защото твоят сън ще се сбъдва на яве.