Силвия СД

Но от целувки няма време да отговорим и затуй мълчим. ........................... Които може да изгубим, но аз без тебе и без мене ти. Учудени, ще чуем скоро. И само вятърът ни пита. На покрива е по-хубаво. А на вятъра е още по! Защото вятърът няма да пропусне влюбен... Поздрав за Мона и за всички, всички богати с любов:

Няма какво да говорим за Камелия. Тя сама говори за себе си с музиката. За всички влюбени: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

И любимата ми българска песен, изпълнена от любимата ми певица. За всички верни в:

И нещо горещо. За всички

Аз ти благодаря за темата. Камелия е моята любов в музиката. Обожавам я! И като човек и като глас, и като емоция и мисъл в емоцията. Луда, луда съм по нея.Само нея да слушам, никога няма да ми омръзне. Тя е красотата в глас! Поздравявам те специално теб, Моника, за тази тема! И ти самата си красота!

Станимир Това ми прозвуча като обида. Думичката обида е много интересна дума в българския език - о-бида... о-бъда. И думата обич започва със същите букви - о-би. Когато някой се обижда от нещо, докоснато е болезнено място в него. Все пак, радвам се - все още сещате тези гнойници в себе си. Защото има и по-страшни варианти. Асетивност се наричат те.

latina Все пак да напомня, че можем да слагаме и лоши знаци. Доброто и лошото са понятия за глупци.

Уаааауууу! За теб, който са влюбен в танца, наречен живот:

Камелия Тодорова е моята любима джаз гърла. Неповторима е! Нито искам нещо да зная за нея, нито мисля нещо за творчеството й. Наслаждавам й се. Но дали На брега на целият ми свят, на моя си живот, на моята душа.. на ръба на цялата любов, на всички чувства в мен и грешни и добри теб срещнах, но дали... теб исках, но дали... Ела до мене ти, но на стъпка остани, помежду ни да стои миг от вечност, миг от спомена Не прекрачвай този праг, разстояние ми дай, не докосвай ти докрай - вътре в мен, вътре в теб боли не, не прекрачвай ти. На брега на края на света протягам аз ръка, а ти ме прегърни. На ръба на времето стоя, на стъпка от деня във който се роди в мен твоята любов в теб моя нов живот. Ела до мене ти тази стъпка направи помежду ни не стои миг от вечност, миг от спомена. Ще прекрачим този праг, ще се слеем с вечността да докосваме греха вътре в мен, вътре в теб безкрай. Ела във мене ти. Теб исках, но дали... Поздрав за всички, които я... обичат:

Явно, че днес вали от примери... Ужасно много се старах повече от простичко да обясня. Ако някой нещо не е доразбрал, нека добре прочете това: mvm Силвия, или обясни с думи прости какво тогава е за тебе "игра със съдбата"..............или млъкни. Ето точно това не е играта със съдбата - опит да се запуши устата й.

Станимир Това пък в кой го видя? Точният въпрос е не в кой, а в кое го видя. Ами в това: Силвия, ти като си такъв шеф на съдбата си, като можеш ТИ да и слагаш знаците, и да я контролираш... Пример за разбиране на играта със съдбата като вид контрол над нея. Точно това не е играта. Тя не е игрички на шефове и подчинени. Може би си мислиш че демонстрираш игра със съдбата. Да деминстрирам? Защо когато вие пишете, вашите постове са споделяне, а когато има други, от корен различни от вашите мнения, то те непременно трябва да бъдат демонстрация... Ако съумееш да си отговориш на този въпрос, ще си помогнеш. Нали ти, Станимир, преди време се опитваше да ме убедиш в това, че ти се стремиш да виждаш само доброто. Като те чета и си мисля, добре че нямам твоите стремежи. Да търсиш забавление за чужда сметка - да, играта със съдбата е точно това. Това ли било играта със съдбата - забавление за чужда сметка... Така ли разбирате вие тази игра. И точно тази игра никой не може да спечели. Напротив - точно тази игричка, а не истинска игра печели съдбата. Примерите сте вие...

mvm Очаквах по-конкретен отговор. Значи ли това, че не знаеш какво да кажеш, защото и сама не се разбираш? Колко навременен пример за думите ми: ... тънейки в желанието си за контрол и господство поглеждат на нея като на свой роб и пропускат разбирането за най-важното в тази игра. Всъщност, пропускат самата игра. Обаче имат очаквания.

mvm Това не е вярно. Ако е вярно за някого, то е за песимистите и депресираните, или за онези камикадзета, които си карат моторите както си искат,..... например Силвия, ти като си такъв шеф на съдбата си, като можеш ТИ да и слагаш знаците, и да я контролираш, и да я предизвикваш, и да си играеш с нея....доколкото разбрах, щом си такъв голям Господар на Съдбата си дай един пример как става тоя номер, че да взема и аз да се упражнявам Този пост доказва моята убеденост - играта със съдбата не е за всеки. Особено за депресирани песимисти, които тънейки в желанието си за контрол и господство поглеждат на нея като на свой роб и пропускат разбирането за най-важното в тази игра. Всъщност, пропускат самата игра.

Ехааа, дуелче! Но не и дуел. Защото последните се свързват с аристократичната и честна игра. При която има красиви правила - например едно от тях е равностойната позиция на двамата дуелиращи се. А тук тя не е такава - първо поради спора между обикновен участник и модератор. Второто Орлин сам го призна по-горе. Диана, ти секундантът в дуелчето ли си? Или Атлантида. Или Латина. Е, те станаха доста... А, не, не - една била, една и съща секундантката. Да не ме разберете погрешно, аз нямам нищо против дуелите.

selsal А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква. В подобен екзистенциален момент, какъвто си изпитал, човек минава през катарзис и успява да види нещата без обичайното им ежедневно покривало. Много вярно. Защото къде са звездите през деня и къде е слънцето през нощта, има ли ги, когато ги няма, нощта слънчев ден ли е и денят звездна нощ красива ли е, зависи само от нас, тогава, когато тях уж ги няма. Играта със съдбата е игра със смъртта. Тя не е за всеки. Тази игра въобще не е за всеки. Ако подобни екзистенциални катарзисни моменти са твое ежедневие и ти преминаваш непрекъснато през този катарзис, започваш да се чудиш къде е покривалато на деня, което повечето виждат. Това те прави крещящо различен. Неспасяемо. И да, невинни няма. Съдбата тече във вените ни, цялата отговорност е наша. И когато човешко същество осъзнае това, то и съдбата щедро му показва знаците си. Тогава няма невинни и няма нито един виновен. ---- mvm Като ви чета започвам да си ви представям как вървите по улиците и се озъртате за всяко грачене на птица, за всяко преминаващо куче, как и защо ще премине и какво ще направи, за всеки полъх на вятъра, по какъв начин ще заклати листата. Извинете, но така ми изглежда. Сигурно ви е страх и от черните котки, ако ви минат път Живейте бе хора, ...................... Но то е така - точно както ти изглежда. И аз преди малко, като се прибирах от нощно дежурство - поредното танцуване, само това правех - озъртах се ли озъртах, дано видя някое БМВ, защото ми се четяха точно такива постове. И като прочетох сега този, успокоих се, че живея.

Много неща ми правят впечатление и зная, че това са кодирани послания на бъдещи събития; някъде някой (Съдбата) знае за тях. Това изречение на Мона обяснява напълно какво казвам с моето Аз правя съдбата си. Знаците аз й ги слагам. Защото само и единствано от способността на човека нещата да му правят впечатление и той да не остава безразличен към това, зависи дали съзира/слага знаците. Да слагаш сам знаци на съдбата си означава да имаш не само сетивата за тяхното просто пасивно възприемане, а да ползваш активно тези сетива, за да осмислиш тяхното наличие, в противен случай рискуваш те да закърнеят. Тоест да се вложиш сам в динамична позиция спрямо своята съдба, а не да се изолираш от нея в рамките на обикновеното странично съзерцание. Единствено по този начин, активно участвайки в съдбата си, ти и само ти (а не някой друг) ще знаеш отговора на нейните бъдещи послания. Защото знаеш добре какъв въпрос си й задал сега. Това се нарича забелязване.

Както виждам, в темата пишат специалисти, което ме радва. И те дават професионална посока на разговора, придаващ му голяма тежест (не като летящите газове в изтритите постове). Шехина ...при него КПТ е абсолютно неприложима, той е изключително артистичен, изключително интелигентен, изключително раним и чувствителен, изключително надарен с дар слово... Има ли смисъл да коментирам горните думи на специалист относно приложимостта на КПТ. Или да си обясня смисъла, вложен в тях с напомненото в по-горния пост “Те не знаят какво правят”. Що се отнася до разликите между психолог, психотерапевт, психоаналитик и психиатър лесно може дори човек лаик да си ги обясни, ако извади общото между тях - това, което е предмета на интереса и дейността им - душата. И отликите си цъфват сами - било наука, терапия, анализа или ятрия.

Няма нищо общо между търпението на роба и мъдростта на стоциста. И на въпроса "Що е търпение?" бих отговорила също с въпрос - а що е живеене?

За selsal - най-умният мъж, пишещ в този сайт! И най-благородният!

Нещо връзката ми се губи - не разбрах какво да има. Някой пита ли тук нещо от рода на "има ли"?

Или с други думи - ти от кой тип хора си - от тези, които се срамуват, че вършат нещо, но го вършат или от тези, които обичат да нарушават правилата само напук - ей така видите ли аз мога да ги наруша нарочно, или пък от хората, обичащи да раздават правосъдие, за които е известно, че по този начин порицават несъзнателно неистовото си желание да направят въпросната непристойна постъпка, криейки това и от себе си. Или си някой, който прави нещо не напук, не се срамува, не осъжда, а защото така му харесва и не изпитва ни най-малко чувство на вина от това.

Диана Илиева ... и именно от своята висота на съзнание няма да е склонен да си играе игрички и да експериментира с нещо толкова отговорно, като нашата обща съдба - щото съдбата, колкото и да не им се иска на много хора, си е обща, а не индивидуална. Колкото и да не се иска на много хора, Диана, съдбата не е обща, а всеки си я кове сам. Именно там се намира съзнателността - да съумееш да понесеш последствията от своите мисли и действия самичък, а не да ги прехвърляш на някой друг - наречен бог, съдба или с каквито щете имена. Ако се съглася с твоята теза за карма и наличието на съдба, която си приела, нещо като дреха, която си надянала, ти как смяташ, тя на нечии чужди действия в минали превъплъщения ли се дължи или на теб самата, изтъкана от чужди ръце ли е или от твоите. За обща съдба говори този, комуто кръста тежи. Такъв човек се страхува от индивидуална отговорност и се крие зад групата. Да ви попитам - защо непременно според вас играта със съдбата трябва да е нещо, което е в разрив с морала и да я наричаме игрички, казах ли такова нещо... На мен ми е много гот в тази игра, умирам си от кеф, танцувам с нея, което означава само едно - че я обичам, щото аз така - танцувам само с някой, когото обичам. Диана, според мен, от висотата на съзнанието зависи степента на изпитваното удоволствие от играта. А ти как мислиш - нещо лошо ли е това да изпитваш удоволствие?

За всички вас: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Я, какво имало тук! Знаеш ли, не апелирам никого да прави това - играта със съдбата не е за всеки.