Силвия СД

Хм, точно в апогея на най-обвързващата зависимост ти си истински свободен! А не в тази откъсната свобода, за която вие тук говорите, това не е свобода, а отчуждение. Само този, който е влязъл вътре и с двата крака, който целият е затънал, без остатък, е истински свободен. От тайфуна няма да се спасиш като бягаш, така той винаги ще те застига. Но като влезеш в неговото най-вътре - в центъра на урагана, тогава виждаш - там той липсва.

Е как?! Та аз бях благосклонна - точно когато те апелирах да познаеш. Сега ме молиш да бъда снизходителна. Не е въпрос до интелигентност, а до склонност човек да се задоволява с лесните победи, с връченото му наготово. Напрегни се малко, де, ти нали не си консуматор. Сигурна съм - ще се сетиш. Жокер - имаш работа с полицаи - кое е това, което е най-далече от тях - то е и губещата ти карта.

Обучението по Дзен започва, когато е завършило.

Началото на личните спорове е с няколко мнения назад, по инициатива на.... (?) Неперфекционистът по-лесно вижда грешките си. Това не зависи от ума, а от привързаността към истината и гъвкавостта (приспособимостта) на ума, податливостта му към новото, готовността му да приеме "изненадата". Приспособимостта на ума освен това е и една от възможните дефиниции на интелигентността, оплювана от някои. Аз бих го нарекла гъвкавост. Приспособимост робски ми звучи.

Как да ти кажа - всяка една ситуация в живота, ситуира нивото на човека. Аз обичам хем агнето да е цяло, хем вълка да е сит и хем и да не спират да се движат. Много искам, нали?! Това се постига, обаче, изключително лесно. Необходимо условие е само едно - да не се вземаш прекалено сериозно и да умееш да играеш ва банк - което ще рече - да умееш и да губиш. Та в твоята интересна ситуация, аз бих заложила на най-губещата карта. Познай коя е тя!

А според мен не само в приемането на "тази Истина" се състои свободата. Тя е израз на осмисляне на "тази Истина" или на "онази" истина - което не зная как ще прозвучи, но не е нито само отхвърляне, нито само приемане, а нещо като двете заедно, но нещо много повече и от това.

Аз бих излязла от ситуацията по друг начин.

Искаш да кажеш, че подчертаните от теб неща са нужни на телесната структура. И тогава стигаме до общия извод - за духа семейството не е необходимост. Той олицетворява свободата.

А как е според теб?

Понятията "добро" и "зло" са патериците за един болен човек - помощта на неговите счупени крака. Този, който умее да върви, не ползва патерици. Да се страхувам от Бога, това значи, че съм счупен човек. Аз не се страхувам от Бога! Достатъчно богохулно ли е това за нечии патерици? "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие." - Битие 1:26 За множественото число на Бог, за образа - ясно. А как мислите - кое е подобието?

Когато стане дума за митове, от всички митологии, изчетени в детството - тракийска, египетска, гръцка, римска, скандинавска, славянска и т.н., от всички разкази за герои, от всички легендарни епоси, които до един си приличат по съдържание (различията са само в символите) в моето съзнание се възражда и изпъква със сила един мит - този за Икар. Искате ли да си поговорим за Икар? Има ли желаещи за полет?

Хората са като бебетата. Извънредно крехко е човешкото същество, като новородено дете е. Грехът/грешката е понятие, което е създадено, за да се избави човека от опасността изгубване. Но, ако в началото това понятие служи като детска проходилка и предпазва бебето-човек, за големия и отдавна проходил тя е вече ограничение и той се спъва в това понятие, което се превръща единствено в пречка.

Не зная дали тук му е мястото да го споменавам, но в бъдеще ще отпаднат много ненужни обществени структури, не само семейството, колкото и да им е мъчно на защитниците на патриархалните модели, не само националностите, държавите и държавните органи, а и религиите и изобщо всичко, което отделя човек от човека. Но това ще се случи по естествен път, за което се изисква дълъг, много дълъг период от време и което означава, че човекът все още е тежко същество и еволюцията на човечеството, която е следствие на неговото осъзнаване, се случва твърде бавно.

За Trichocephalus: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Тези с присъщото музикално чувство са наясно - музиката заобикаля онези - хората-концепции.

http://vbox7.com/play:5d48099a

Ако Авраамовата жертва на сина е израз на примирението в името на собственото добруване с Бог, сляпо изпълнявайки разпореждания - заповеди, тоест - страхопочитание, от страх от Бог, от треперене да не би да си развали завета с него, наложената обич, да не би да се умъртви защитата му, опората му - Бог, кожен тремор го наричам аз това състояние, а този изпитващ бог, пораждащ страх Бог-Карма, то Тантал е коренно различен символизиращ образ - той ползва собственото си дете, най-милото от себе си, не за да докаже сляпата си вяра - подчинение-страх пред бога, а за да я доближи към истината, изчиствайки я напълно от съмнението за божественото съвършенство. За да бъде една вяра истинска, тя трябва да е освободена от всякаква умисъл за неправдоподобност. Ти си истински вярващ, само ако си убеден. У-беда се изпитва колко струва твоята вяра. Изпитаната вяра се превръща в увереност. И доказателството за такава истинска вяра - за любов към бога, е именно липсата на страх от него. Как мислиш, Валентин, дали символичният образ на Тантал е лице на страха от боговете? Човек, дръзнал да предизвика гнева на бога и да го изпита върху себе си, по-малко ли обича бог от този сляпо подчиняващ се и послушно-робски изпълняващ разпоредби, или го обича истински? Митът за Тантал символизира онази сила в човека, приемаща несъвършенството без страх, рискувайки нищо друго, освен самото него. Залогът е само то - непълното доверие към бог. Сила на духа се иска, за да си наясно какво те чака и съзнанието, че можеш да понесеш всякакъв изход. Но си заслужава - колко повече е живот във вяра от живот в неверие! И колко повече е човек, изпитващ бога от бог, изпитващ човека! И само така проигравайки недоверието в бог с цената на ужасна, нечовешка болка и в голяма беда, човек се приравнява богу. Трагедията на Тантал ражда неговия мир.

Чудно, ама много ми е чудно какво лечение ще препоръчат подобни лекари на Свръхостър менингококов сепсис или на дълбока кома вследствие тежък гноен менингоенцефалит например... Или на разраснал се карцином, който без да играе скалпела няма как да се отстрани. Подобни съблазнителни за масовата публика, страдаща от лаико-утопизъм методики, са приоритет повече на профилактиката, а не на лечението на сериозните заболявания.

Музиката и книгите са моят живот. Музика нося с първата си глътка въздух. С джаз съм закърмена, с рок съм проходила, с метъл съм залюбена. По време на следването си движех в метъл компания с години - не познавате сърцата и умовете на тези хора, техните мечти за красив и истински свят, нещата които четат, понятие нямате как честно живеят, как могат до смърт да обичат, а произведохте музиката, която слушат излязла от ада. Поздрав за всички метъли:

Не изглежда. Личат си добрите ти намерения. Аз харесвам тази музика, точно защото е разбиваща. Поздрав от мен за теб: http://www.vbox7.com/play:5ffd6422

За моите приятели! Те си знаят: http://www.vbox7.com/play:b0e82abd

А аз се кефя като ги слушам.

И аз така - пародията е полезна с нещо поне - разсмива.

Да, всеки решава за себе си. Още не се е родил този, който да ми казва каква музика да слушам, как да чувствам, как да мисля и как да си живея живота. Този, който побеждава друг в бой, вече е победил себе си. http://vbox7.com/play:b51d45a4