Силвия СД

Само дано в стремежа си да избягаме от едни заблуди, не влизаме в други. Не мога да разбера нито превъзнасянето, нито подтискането било на жени, било на мъже. Да се изпада в апологетика на един от двата пола и в последващо заклеймяване на другия е отиване в крайност. Не забравям никога, че всички сме хора и като такива всички имаме своите слабости, които ако съумеем да приемем и заобичаме, се превръщат в силности. Силата на силният, обаче, се състои в това да дава право на съществуване и на най-слабия.

На равен терен висят само обесените. На въжета, които сами старателно са си изплели.

За понасянето - хората най-често не могат да понесат у другите това, което не могат да си признаят за себе си. Животът е ценен именно с този подарък - учи ни всички на умението да се понесем над сенките си. А това става, само, когато си ги признаем и прегърнем, без страх от засенчане. Интегрираната сянка само се стопява в светлината. За меда и отровата - номерът е да улучиш дозата. Меда също се превръща в отрова, когато е предозиран, нагорчава и прекомерната му употреба води до диабет. А отрова в малка доза е лекарство. Нито змията, нито пчелата са ни виновни, ако апетитът ни мяра няма.

Е, щом правим разлика между обич и любов, тогава да направим такава и между женитба и мъжитба. Като гледам, тук се пише, а и темата е такава - за женитбата.

Мона е едно много удачно решение за питане, ако някой, ненамерил още себе си има питания... Ще му се даде професионален и много интелигентен отговор, който в същото време е и поднесен като подарък, стилно издържан като неподправена красота, а това го може само богато сърце. Вече от богатството на питащия зависи как ще го приеме. Имаше тема за подаръците - там пише, че по подаръците ще ги познаем. Добавям, че по начина на приемането на подаръците още по-лесно ги разпознавам. Приелият себе си умее да приема и другите безрезервно.

Темата е за мъжете, да. А не за кризата на мъжете. Аз не знам мъжете да са в криза. А какво ще кажете да попитаме тях? И за това какво обичали или не. Или те нямат много право на глас, а?

В такъв случай да се замислим ние, жените, защо е така?! Жените да не би да не са в криза?! Ако мъжете или жените са в криза, то нещо друго също е - това, което ги свързва може би...

така си мислиш само ...+ една планина качваме всичките...

Аз пък спя колкото си поискам - мога и да не спя изобщо, мога и да спя много дълго - само от мен си зависи.

И се обичайте жени, за да обичате и мъжете!

Недоразумението е в майките на мъжете, които описвате и в бащите на жените, които хранят недобро отношение към мъжете. Тяхното недоразумение пък е в техните майки и бащи и т.н. да не се отнасям чак до кокошката и яйцето. Темата е МЪЖЪТ - какво да кажа друго, освен, че го обичам.

Ехей, момичета, мъжете обичали това, мъжете обичали онова, ние ще ги нахраним, щото били в криза, ахахааааааа. Еееееее, по-тихо, де! Нали полека да не ги счупим. Жени! К`во да ги правиш, ахахаааааааааааааа.

Или голяма доза мнителност, което издава прекален нихилизъм. И в двата случая се стига до въпроса (независимо зададен гласно или не) - ти мен уважаваш ли ме?

Хубава тема, поздрави, Аделаида! Българският език е много изразителен език. Като погледне човек думите МЪЖ и ЖЕНА, с просто око се вижда, че мъжът завършва там, от където жената започва.

Без да съм феминистка, ще попитам, защо на жените уж се дават равни права от всички религии и вероизповедания, а се сочат като единици - ето на - има И жени. Ако действително едно учение или религия е равнопоставило двата пола, то двата пола ще са като равночисленост там присъстващи. А ако някой още се пита в патриархат или матриархат живеем, да види днешните новини за атентата срещу Беназир Бхуто и ще му секне въпроса.

Съмнението е моят начин да избягвам категоричността и рамките. От зодията ли, от що ли - девизът й е "Аз се съмнявам", за зло или добро или и двете заедно, вечно пребивавам в съмнение - най-вече в себе си. Това органично ме предпазва от заслепяла гола вяра в нещо/някого=фанатизъм или в самозабравяне. А как, без да се Съм-на(ня)-Вам вътре в себе си, бих могла да о-Съм-на-Вам? Съ - мнение е моето с, което ми дава исконното право на мнение. Съм! И не виждам защо да го отричам.

Направете му хемокултура или урокултура за доизясняване вида на бактериите. Още по-добре и антибиограма след откриване на причинителя на инфекцията - за да се види поне ин витро какви антибиотици най-добре ще повлияят заболяването и тогава да се приложи ин виво антибиотикотерапията, а не така на сляпо.

От това тъй ярко християнско разбиране струи съзнанието, че човек не е сам. И то не е сам по начало, а не толкова във всеки отделен емпиричен случай. Смирението е съзнание, че получаваме, а не ни се взема. И това не е някаква субективност, а духовно постижение. ---- Източният принцип, добре въплътен в "Дао Дъ Дзин", за водата, която отстъпва и по тоя начин открива, и създава живота, е толкова чист и тъй безспорен, както и противоположния западен принцип, изразен от Ницше - че "в мен има нещо силно, нещо несъкрушимо, нещо, което пръска скалите, то е моята воля". Стихиите, водата или огъня, се превръщат в смисъл и живот, когато добият съответното им място в човешкото съзнание и поведение. Смирението е способността да си близък с тези стихии и те да изгубят своята стихийност спрямо теб. Има места, в които камъните е добре да се заобикалят, но има и такива, където камъните трябва да се пръскат. , мисля, че имаш неоткрит литературен талант или открит, може би - чета постовете ти от доста време - перфектно издържани са във всяко едно отношение - заинтригуваща интродукция, яснота на изложението, краткост и изобилност едновременно на съдържанието - това е силата им - с малко казваш много, освен това звученето им е винаги завършено прецизно и силно, да не говорим за интелекта, който струи от тях. Но великолепната завършеност винаги е и отворена - оставяш свободата на читателя да открие и довърши според собствения си поглед и съдържание. Това може да постигне само човек чел достатъчно много и достатъчно качествени книжки. За мен е удоволствие! И не мога да се сдържа да добавя нещо, което и ти си прозрял - да, не само местата, а и съставът на камъните е важен - има камъни диаманти, които нито има защо, нито как да се пръснат, каквито и огньове и води да ги споходят.

Не си готова още. Няма страшно. Ще станеш.

И стигнахме отново до основни понятия, по които са работели и са формулирани от чичко Фройд и бате Юнг, но пречупени през погледа на учението йога. Ники, имаме си отделна тема за Анимус и Анима, някъде из форума психология. Но и тук става, идеално се вместват и тук така изложените от теб разсъждения. Междувпрочем, Давидовата звезда с шесте лъча - хексаграм ли се наричаше, символизира точно това - цялостната личност, личността в пълнота - мъж, открил и отчетливо оформил жената в себе си и обратното, двата триъгълника един в друг с основа при жената горе и връх надолу и обратният, символизиращ мъжкото начало с основа долу и връх, сочещ нагоре - заедно представят нагледно един напълно зрял индивид, който не търси да запълни липси отвън, което не означава, естествено, че е спрял с търсенето си.

Обичам, когато всички заспят и е тихо, да отворя широко прозорец и очите ми в нощна тъма да заскитат. Там, при звездите, там... у дома да отлитна.

Казват, че малко ще бъдат будните през Апокалипсиса. Останалите ще го посрещнат в сънно състояние. Блазе им! Честито Рождество! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

http://www.youtube.com/watch?v=87q5dmW6zDg...feature=related

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Велико!