Силвия СД

И е казал още Христос: Аз съм Пътят и Истината и Живота. Толкова известна фраза, а толкова неразбрана още. Това Аз съм е многократно повтаряно, особено в Иоановото евангелие, натъртвано е. Ще споделя само няколко такива места, които за мен са възлови и силно в темата: Аз съм истинската лоза, а Отец ми е земеделеца. (15:1) Аз съм лозата, вие сте пръчките... (15:5) Аз Те прославих на земята като свърших делото, което Ти ми даде да върша. (17:4) Аз им предадох Твоето слово...(17:14) и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени от истината. (17:19) да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил (17:21) И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и Ние сме едно (17:22) Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство... (17:23) ...

Какво е духовно? Дишането. Това е най-духовното "нещо". издихание и вдъхновение, дих процес на всички нива, не само поемане на въздух и праха с него. ............ Да обичам първо Бога, като му посветя живота си, било според вас, различно от това да го посветя на хората. Слава тебе Боже, че не мисля като тях! Да мисля за Бог означава той да не е в мен. Далече да е. Нещо като политиката и политиканстването - няма ли свестни политици на власт, всички започват да говорят за нея. Да мисля за Бог е занимание празно откъм смисъл. Бог не седи в мисленето и в говоренето за него. Бог седи във всеки наш дъх. И е в нас именно, когато липсва от мислите ни.

Можеш да купиш кръв, но не и живот. Можеш да купиш лекар (само продажен), но не и здраве. Можеш да купиш къща, но не и дом. Можеш да купиш книга, но не и знание. Можеш да купиш положение, но не и уважение. Можеш да купиш часовник, но не и време. Можеш да купиш легло, но не и сън. Можеш да купиш секс, но не и любов. китайска поговорка

Още съм на вълната на Роби - непокорният (най ги обичам такива - истински са!). Поздравявам всички, всички, без изключение... всички, които са весели, които са тъжни (особено тъжните), които ги боли ужасно до смърт, които за миг в полет забравят за болката, които ги сполита неочаквана нежност, които крещят от ярост, които плачат и не крият сълзите си, които се смеят с глас от сърце, които са ... живи! За Всички!

Бяс! Приятел ли си със себе си, приятел ти е и Бог.

Ego (его) е просто латинската думичка, означаваща Аз. Отричайки "его" , всъщност отричате себе си. Това си е чиста проба краен нихилизъм Силвия СД е права-егоизмът е нещо съвсем различно.А почнем ли да го обсъждаме и него-трябва да засегнем и понятия като "мизантропия"..... По-скоро нещата опират до спекулации с невежеството. Отрича се "нашата вътрешна същност", т.е. Аз, което е Еgo. Обикновено подобни действия не са самоцелни. Имат си нещо наум, нещо, свързано не с егото, а с егоизма. Отричането на Аза е като да отречеш Слънцето и това, че планетите се въртят около него. То също се върти около някое централно галактическо Слънце, но биде ли унищожено, една важна брънка от веригата е премахната от строя, а от там и цялата верига. Атаките върху егото, върху Аза, т.е. целенасочената борба за унищожаване на "това, което съм" е борба с Разумния космически промисъл. Питам се какво ли може да бъде равно по сила на живота. И отговорът е само едно - смъртта. Мисля, че е време някои хора тук, сами отричащи себе си, да си отговорят кое от двете си избират. А дали на действие си избират смъртта, а не само на думи, това е вече друг въпрос, пропит от доста спорни пунктове. Ако премахнем Аза, то тогава какво ще използваме за сливане с Бога... Нищото... И тогава сливането просто няма да се осъществи. Единствено достатъчно развит и самоусъвършенстван Аз може да достигне до пълно самоосъзнаване. А то това е сливането с ... Бога.

защо? Защото... щеше да знае защо. п.п. обичам кладите, спогаждаме се с огъня - изгаря всичко излишно, като например прекомерно хипертрофирал егоизъм (а его е различно понятие, моля не ги обърквайте)

Разбирам, че се говори за самадхи - сливането на обекта със субекта, но не разбирам как се обяснява това без участие на настоящето съзнание. Защото, ако подобни трансмутации на едно съзнание - сливане на Джива с Атман в неописуем екстаз, са нечия налична същност, той просто няма да пише в този форум. А това, аз като един страничен наблюдател , виждам, че се прави и то достатъчно съзнателно.

А Бога в нас как ще се самоопредели като такъв, когато е само наблюдател. Направи ли го на момента гази лука този "бог". Някои го наричат его...

Успех... звучи като успиване. А какво е неуспех? Именно той те държи буден. Как беше - "за един бит двама небити дават".

Хората наричат грешки точно това, което е полезното. Какво е опасност, какво е грешка, какво е духовен път, не ги разбирам аз тези понятия. Животът е поредица от опити да се доближим до истинската си същност. А те позаболява не когато грешиш, а когато осъзнаваш несъвършенството си. Именно то е двигателя, който те изстрелва още и още и още и още напред. Изчиствайки се, винаги! болезнено, малко по малко напредваш, докато един един хубав ден за себепознанието, спре напълно да те боли.

Падам си по живите изпълнения. А този си го бива и там, особено там. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Разговор - седянка, казвате... Не трябва да пишем тогава, щом ще е седянка, щото, ако си взема хурката, с кои ръце да мъча клавишите, сеща ли се някой, на седянка са повече работели и пеели, а покрай това някоя сладка празна приказка. Значи това тук остава да е само последното...

Трудно е да се разчупят стереотипите, дори от хора търсещи пътя. Интересно ми е как ще определиш това... Вероятно като безпристрастна констатация. Знаеш ли, Еси, от време на време, поне, е добре разнополовите да са противостоящи, т.е. да са в позиция един срещу друг.

притихнало

Вие както искате го наричайте, нека да са стереотипи. Но аз си харесвам да бъда жена и да ме обичат като жена. Харесвам и мъжа до мен да е мъж (а не женичка). И да се запълваме двамата, да се дообогатяваме, хубаво ми е така, а не да разиграваме поотделно моноспектакли за това колко сме високо над пола. Никой от нас не е, нито сме хермафродити, нито сме безполови. Полови създания сме, а това, мисля, никак не пречи да вървиш по онова, което вие наричате път, да вървим двамата, рамо до рамо. На мен ми е добре да съм жена, а мъжът до мен точно това обича най-много. Светът е за двама. И път да няма...

О, де да беше понякога само, често е безнадеждно, даже много честичко... Но като погледна колко много излишни неща съм изгубила в безпътицата си, чувствам огромно облекчение и лекота. Особено за мерките и теглилките много се радвам, че ми ги няма, щото съм зодия кантар и това много ми пречеше - точно мерех, а сега няма с какво.

Специален поздрав с много любов за твоя Рожден Ден, Silviya! Бъди ми жива и здрава и винаги такава чиста душица, светла и мила! Желая ти всичко красиво, което крие твоята душа, съдбата да ти го поднесе! http://vbox7.com/play:2cf176ce

А какво става, ако си си изгубил някъде по пътя мерките и теглилките? И интересното е, че се чувстваш много готино от това.

Мъжете са така устроени, че нещо отвътре винаги ги подтиква да се борят. Стремежът да бъдат победители може би. Да се чувствуват велики и да са погълнати от тръпката на борбата. Победата не е толкова значима, но самата борба. И ако няма с какво или кого да се борят, те ще си го измислят, така че да се усещат войни. Жените знаем тайната на живота. Та нали ние сме негови пазителки. И борбата в нашите очи изглежда понякога смешна, защото ни е ясно - тя е винаги с въображаеми врагове, с вятърни мелници, били те отвън или отвътре ни. Жените знаят как да бъдат победителки без борба. И за разлика от мъжете са готови винаги да платят с цената и на загуба. А то това е тайната, не друго. Победител става този, който е готов да бъде победен. Сезам не се отваря с мечове, пушки или с топове. Сезам се отваря с вълшебство.

За всички с рокерски сърца! За всички, за които Път означава върховно удоволствие! За всички, които се покоряват единствено на огъня и на вятъра!

Виждам едно малко чудо в цитирания пост на Кристиян - неволно е разменил буквата ч с б в думата чудеса. Удачна "грешка" бих го нарекла. чудеса=будеса и се римува с небеса