Силвия СД

Виновна съм! Жена съм.

Че то има ли друго чудо?

Четирима от форума се събираме във Варна за Новата година. Който иска, може и с нас да я посрещне. Ние и без това сме си тук със сигурност.

Любовта е най-прекрасното нещо, което може да се случи на някого! И безкрайно търпелива и справедлива към всички! Не се стискайте, отдайте й се без страх, отдайте се целите без остатък. Тя не иска много - само някакви си страхове от нея има желание да погълне за закуска. И тогава ще почувствате неземното й блаженство, абсолютната свобода, която всеки от нас лелее, безкрайната топлина и неугасващата светлина на мирозданието. Целият Космос ще бъде събран във фокуса на сърцето ви. А сърцето ви ще изживее пак красотата на Големия взрив. И ще оживее отново.

Да ви кажа един секрет. Когато се срещнеш очи в очи с това, което си определил като проблем, той изчезва. И виждаш, че всички страхове, всички така наречени от страхливците проблеми са една голяма лъжа. Няма проблеми! Няма страхове! ЛЪЖА СА! Измишльотина. Оправдание за слабостта. Желая ви от сърце да изживеете остатъка от живота си без страхове! Само така ще успеете да разберете какво е той! А животът е нищо друго, освен едно прекрасно вълшебство! Бъдете себе си!

В миг на вдъхновение написах: ОБИЧАМ и вместо да го пъхна във бутилка и да го пусна по вълните, тротил натиках.... да се взриви във мойто издихание, земята цяла да обкичи.

И до сега има такава метафора в православното християнство "да се завърне в лоното на баща ни Авраам". С нея опяват мъртвите души. Отиват... вечно зло ги носи към ниви глухо опустели...

Смъртта има само едно лице. И то се нарича СТРАХ. Лека нощ, мила! На прага ми чука ЛЮБОВТА...

Аз не съдя. Не е лесно да се о-смели човек. Но направи ли го веднъж, няма връщане назад. ......... И сам войнът е войн. Накрая ще остане само един... роден. И хилядният ще преплува редом с тебе всичките морета...

Максим, а защо не помислиш, че точно това правя - себе си съм - такава - конфликтна. За разлика от теб - мил, както винаги и спокоен, любящ и хрисим, потулващ конфликти. Макс, в онази затворена тема ми се щеше да обсъдим страхове... но за голямо мое съжаление нещата се приеха твърде лично, без изключение... Моята жал е тази - опитвайки се да говоря за общочовешките проблеми, от които аз също не съм имунизирана, неминуемо се докосвам до нечие възпалено място, което реагира скачайки болезнено. Как да продължа диалога, въпреки всичкото ми търпение, все пак и аз съм човек и все пак всичко си има граници, дори то. Съжалявам, ако с начина си на изказ, понякога доста категоричен, съм засегнала някой. Повярвайте, не е от нелюбов към вас. Нима бих писала тук, ако е така. Както и да е.

Не можеш да изгубиш нещото, което винаги си носил в себе си, можеш само да го преоткриеш. И не когато те връхлита любов, а когато й позволиш да излезе на яве от теб самия.

Максим, "Всички" не е ли доста претенциозно обобщителен извод? Не знаех, че всички сте ти и Ян. Моля за извинение тогава, на всичките във Ян и в Максим. Ето - ти си красив и справедлив, ти си смел и силен, аз съм грозна и страхлива, слаба и черна. Сега по-спокоен ли си вече, муцка

Много благодаря на преждеписалите, наистина не очаквах, че някой изобщо ще пише - темата изисква честност и искреност, както спомена Инфинити, а това е равносилно на смелостта да се разголиш, едва ли много хора са способни на това. Дрехите могат да покриват нечии несъвършенства, но в морето те не са нужни, пречат на нежната милувка на водата, пречат и на движението под форма на плуване. Еси, това е така, но важи за спокойните и весело - безгрижни потоци и за едно две красиви камъчета - вид наслагвания, избутани под формата на концентрации тук и там по хода на реката. Тук си говорим за напластявания, които задушават, запретяват и задържат нормалното течение на потока, а и са причина за намаляване на неговата чистота. Водата е стихия и не трябва да се подценява. Вода, в която е налично движението (не е замряло блато), бентове не търпи. Добромир, не говорим за рани, а за гнойни възпаления. Раната кърви, кръвта има самопречистващи способности. Гнойникът е по-дълбок от раната и ако втората може да е сътворена от нещо външно, поведението е точно обратното - тя трябва да не се докосва, за да епителизира първично, без усложнения, а първият е плод на собствената ни нечиста кръв, която търси изход да изведе нечистотиите си навън, затова и възпаленото място е по-болезнено от рана. Въпросът в тази тема е как да му помогнем да го стори.

И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете?

Максим не ме интересува ни най-малко, ако ще да е бог. Интересуват ме и то много страховете на човечеството.

Навремето именно християнските свещеници са играели роля на психотерапевти. А сега си има психотерапевти, но хората са достатъчно задръстени от псевдохристиянски "ценности" и миришещ на фалш морал, за да отидат и потърсят помощ там. Затова и поставят въпросите си къде ли не, та дори и в интернет по форуми. Не ми се струва много удачно това. Никой на никого не може да помогне. Само сам може да си помогнеш. Ние сме оставени сами на себе си. Няма бог, няма ангели, те са измислици. Ние сме едни нещастни заблудени самотници, които не осъзнават самотата си във вселената. И викат и крещят от болка, но гласът им си остава глас в пустиня. Докато не се чуят накрая сами. Максим, обвинителното ти отношение към мен(което междувпрочем търпи развитие - от самото начало е такова и не си остава закостеняло, напротив - обогатява се още), опитът ти да ме оцапаш със собствената си кал (не помня да съм говорела публично за проблемите си, а ти многократно си го правел), негативизма, който лъха навсякъде от мненията ти, желанието да очерниш някого със своите чернилки показва само едно - страх от тях и недостоен начин чрез оправдание и прехвърляне на нечий чужда гръб да се избяга от тях - ето, аз съм красив, а всички други, които не са като мен са тъмни. Не казвам, че светлея, не ме разбирай погрешно, само казвам, че мнението ти потвърждава недвусмислено моите изводи за нечии, в случая на някой Максим, страхове.

Да, обикновено така се получава.

Тука ме сгащи яко. Не мога да ти отговоря. Предавам се.

Възможно е да е уместен в контекста на една тема, която също е предубедена. И въпросът си е точно на мястото тук.

Задава, но е предубеден въпрос, а аз харесвам изчистени и искрени такива...

Хоризонтът е един идеал. Той никога не може да бъде стигнат, но пък е стимул за движение.

selsal, в момента провеждаме два паралелни монолога. А къде е диалога? Аз разбирам по друг начин раз-съждението - стои ми по-високо от съждение, също както раз-ум ми стои малко над ум. Както и да е.

А аз не съдя, опитвам се да разсъждавам. Едно мнение, selsal, никога не може да бъде анонимно. То е рожба на автор, обикновено мненстващ. Име не виждам да съм написала, май съм писала нещо за страхове, раждащи мнения... На последния въпрос - психологофилията я аплодирам, но гледам нищо да не издигам в култ, за да не ограничавам периметъра на зрението си, по-точно дълбочината му. Повтарям се - не съдя, но я виж добре подчертаното от теб в мнението, което харесваш - то крещи направо - ВИДЯ ЛИ, ЧЕ ХРИСТИЯНИТЕ НЕ САМО НЕ МОГАТ ДА ТЕ ИЗЛЕКУВАТ, А СА ТЕ ДОКАРАЛИ ДО ПСИХИАТЪР.

Не, в смисъл, че е писано предубедено (какъвто междувпрочем е и твоят въпрос). Просто е писано от човек, фанатично мразещ християните и християнството. Всъщност, не, от човек, който като всеки един от нас си има своя ад и своите страхове. Съвсем нормални нещица...

Може да е уловило същността откъм психотерапевтизъм, но изпуща другостта като същност.