Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силвия СД

Участници
  • Общо Съдържание

    2924
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Силвия СД

  1. Мисля, че твоят познат е сънувал неосъзнато. Сънищата са психичен феномен. Те се пораждат в тази част на средния мозък, която е отговорна за емоциите ни през деня и в този смисъл са тяхно продължение. А Фройд тук е винаги актуален - при неосъзнатото сънуване душата знае, но не знае, че го знае. Плачът според него е символ на излияния от сексуален характер. Във "Въведение в психоанализата" той говори за така нареченото обръщане в съня - прехвърляне на емоциите на сънуващия върху обекта на желанието си, който той сънува. И ако разгледаме по този начин съня на твоя приятел, в действителност твоят плач олицетворява неговата (на момчето) тъга. За какво тъгува, обаче, не мога да ти кажа, но фактът, че свързва това с твоя образ, вече говори много. Сълзите са воден елемент. А водата има способността да гаси душевните ни огньове, които са се разгорели в повече и има опасност от пожари. Момчето изпитва дълбока и силна симпатия към теб и тя е неосъзната, неизбистрила се още така добре, както при теб. Но ти можеш да бъдеш сигурна в това. Интерпретацията на selsal ти казва същото, но по малко по-различен начин. Някои мъже искат да видят харесваната от тях жена разплакана, само за да имат възможността да я утешат след това. За плача има много хубава и истинска тема, тук, в Портала. При интерес от твоя страна можеш да я прочетеш от тук. ---- mary6, това полусънно-полубудно състояние, е най-плодотворно по отношение на тълкуването на сънища, защото по този начин не губим напълно връзката с душата си, а егоизмът ни, който може да насложи желани от нас, но неистински тълкувания, е още неразбуден. И така сънят е още пресен и цветен и не е измит от сивотата на делничния прах, което го прави жив. Между другото, в това състояние между съня и реалността са се раждали едни от най-гениалните прозрения в човешката история.
  2. Не можеш да изразиш уважение с монети. Примерът ти е неудачен. Уважение нито се продава, нито се купува. В случая с музиканта на улицата можеш да го проявиш само, ако се спреш да послушаш, освен само да дадеш нещо материално... А съжалението не е нещо лошо. Защото смисълът на думата е, че ти не жалиш човека, а жалиж заедно с него, съ-изпитваш същото като него. Това са различни неща.
  3. Съгласна съм за онази "любов" на "милозливото" християнство, за която говориш. Тук си прав. Но какво крие философията на самия Ницше, която така бясно иска да се разграничи от подобна любов. Юнг има една такава прекрасна мисъл: "Най-често се превръщаме в онова, което старателно отбягваме." Да твърдиш, че си божи син, означава, че си приел човечността си. И то не с онова примиренско приемане, каквото, всъщност, е характерно за всички философи, не само за Ницше. За мен философията е бягството на онези, за които Кръста е тежък, по-точно техния безполезен напън да заобичат мъката си. Това приемане на факта, че си божи син е истинско, защото съдържа в себе си и отоговорността пред грешките, а това означава сдъвкване и на тази възможност и най-вече прошка на самия себе си за това, че не си самият бог. А идеята за свръхчовека не само не ни доближава до това да сме синове божии, напротив - повече ни отдалечава от бога, подсъзнателно възставайки срещу него. Аз харесвам онези, които имат силата на подобно възставане, защото в крайна сметка отхвърлянето е най-истинското, най-качественото приемане. А религията може да не развява любовта като знаме, но това е така, само защото тя я съдържа в себе си като лайтмотив, за разлика от философията, където любовта стои отвън, просто защото философите са влюбени в мъката си. Точно това болезнено привързване към болката издава страха от живота, страха от това да си щастливо влюбен в него, защото може и така да се изгубиш... А на човека не е отказано щастието от бога. Напротив. Но то не става само с четене и мислене. Става с осмисляне. ---- За известно време ще се въздържа от споделяне, защото затварям теми, без да искам това. Не желая и тази да я сполети същото.
  4. Забравянето е най-прекрасното качество на ума. Онзи, който е обречен да помни, е осъден на вечна тъга. Способността да помни осигурява на ума липсата на стерилност. Но способността да забравя му гарантира чистотата.
  5. Моите впечатления от Ницше (колкото и да ми е симпатичен, дори и само органически погледнато като представител на моята зодия) се развалят от заглавията на някои от главите в "Ето човека". Само един арогантен ум може да лепне такива заглавия като "Защо съм толкова умен" или "Защо пиша такива невероятни книги". Което, всъщност, издава неговата дълбока болка. А според мен тя е болката на обречения човек, на онзи, който няма силата да промени себе си радикално и въздиша примирено с фразата: "Това, което не ни убива, ни прави по-силни." Зад което прозира - "Но не и по-щастливи." Същото казва и Дънов с цялото си Учение. Но при него има и друго. Нещо, което при Ницше осезателно липсва. А то е осмислянето на всичкото това страдание под небето. Чрез любовта.
  6. Не си далеч от истината. Само дето никого не назидавам. Но и никого не оправдавам. Дори и Исус! Още по-малко Отца му. Нали не мислиш, че те се нуждаят от оправдание?.. Много пъти съм се питала с какво е заслужил Исус своята горчива чаша. Ти не си ли си задавал този въпрос? В какво Синът е сгрешил, за да се наложи да изкупува половината грехове на човечеството? Какво изкупува с това да бъде добрия син-жертва? (Аз така се бия - без щитове.)
  7. Според мен Исус не е внимавал много. Нито пък някак е отнесъл Божията любов към майчината. Да е внимавал! И ако беше внимавал, щеше да избегне въпроси от рода на "Защо ме изостави, Господи?!". Там, на Кръста. Където, когато е разпънат, до него стои онази, която той пита: "Какво общо имам аз с теб, жено?" А отговорът е - Кръста. За невнимаващите Исусовци.
  8. За предпочитане е някои догми наистина да се пооспорят. Като например тази за църквата и невястата на Христос - това е най-тъпата догма в православието, защото позволява злоупотреби. Всъщност, тя отново е взаимствана от гностиците - при някои гностически секти се говори, че Витос и Сиге (Дълбината и Тишината) са родителите на Нус и Алтея (Умът и Истината), които пораждат Логоса и Зоя (Словото и Живота), а те от своя стана - Антропос и Еклесия (Човека и Църквата). Това е така наречената от гностиците върховна огдоада. Но триединството също не е случайно - то е взаимствано също от много древни религии, в някои от тях, дори се говори за четириединство. Никой не казва, че бог е Великата Майка, но с маскулизацията на бога също трябва да се внимава, защото равновесието е наклонено отново в търсене на Бащата от благочестивите православни отци... Руах е дума на иврит, която е от женски род и означава Свети Дух. А иначе, Христос говори не само за Отца Си, а и за Светия Дух на Истината - Утешителя, който ще бъде пратен на човеците, които я търсят.
  9. Хм, пък, моят бог има три лица - Отец, Син и Свети Дух. Доколкото съм информирана, Светият Дух е най-близко до човека, а той при православните християни е аналогът на женския аспект на бога. На земята най-близко до Сина е именно Светия Дух. Това е еврейският Йехова - лунният бог - дарителят на формите. И не случайно при православните той - Светият Дух контактува с Девата преди зачатието на Исус. Гностиците, пък, казват, че бог е във всеки човек. Според мен, голямата грешка на Православието е точно в това, че отделя човека от бога и праща последния някъде високо горе в небитието. Така че да говорим само за Отец, когато обясняваме човешкото понятие за бог, е малко едностранчиво, не мислиш ли, selsal? Там има и Майка и Дете.
  10. Завчера гледах предаването по Евроком България "Таралеж" с водещ Емил Кошлуков, където той беше поканил за интервю един от българските ядрени физици, участващи в експериментите на ЦЕРН. Много ми допадна нещо, което този човек каза: "Бог започва там, където свършва знанието." В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание.
  11. Желанието да дефинираме живота в своята същност е желание да го умъртвим.
  12. Ето един сайт, откъдето можете да чуете и да си свалите всичко от Исихия: http://www.svnikolay.diocese-ruse.org/isihia.htm Освен Ветре, изключително ме вълнуват още Угар, както и Проклятието. Тези момчета са вълшебни!
  13. Да си жена Да си жена, мой мили принце, е върховно...! Да се усмихваш на събуденото слънце, с усмивката, ленива като котка, която толкова мъже приспива. Да си жена, мой принце, е велико. Ръцете ти да са като клавиши, способни да изсвирят и алегро, и пасионато..., ако Той го пише. Да си жена, не е да си принцеса, с едничка грижа, излинелите пантофки. На делника изпраните чорапи са част от женското ти съвършенство. Да си жена, ще значи да си буден, а даже господ е заспал блажено. Унесен в собствената си нетленност. Непогрешимост. И несподеленост. Да си жена, мой принце, значи вярност към някой, който може би не струва, по десетте Му божи предписания. Но е любим. И със това изкупва, натрупаната с векове виновност, дори останалата - непризната. Да си жена е нещо като празник. Във който мнозинството вярва, ала малцина, да усетят са способни. Да си жена, мой мили, значи още да не узнаеш мислите за тебе. Да споделиш душата си и тяло, във сделка видимо неправомерна. Без да очакваш вечността в гаранция, а вечно да си отговорен за смелостта наричана Любов... Безспорно. Да си жена, мой мили принце, Е...Върховно! из едноименната книга на поетесата Мариана Дончева и художничката Александрина Караджова изд. Acrista 2006 Ето още едно стихотворение от тази книга: Наричаха ме вещица Красива бях. И умна. И различна. Не бяха лесни тези божи дарове. Да се набиваш лесно във очите и лесно към плътта ти да посягат, разгонени, лениви песоглавци, приели за религия “аз искам” (удобно божество, като за битки, като за безпросветна отмъстителност). А умна, и красива, и различна е трудната позиция във спора с чужд бог, със цар, със изкривени истини. Остава ти да се приспособяваш. В кръвта ти да беснеят древни тайни. Умът ти да се гърчи в недоимък, а красотата да е входна такса, за някой, който даже не си искала. Наричаха ме вещица, страхуваха се, кълнаха ме, в поеми ме описаха. Затвора си превърнах във оръжие, а тъмничаря цял живот обичах."
  14. Истинският мъж не трябва да е, а е. Модераторска бележка: Темата е продължение на Мъжът - първа част.
  15. Добре. Нека съвсем обективно, тогава, да погледнем нещата с безпристрастен поглед. Казваш, че майчиният модел на възпитание бил близък до много кудкудяне. А според мен съвсем не е така. Или ако приемем твоята версия за майчино кудкудякане, то би трябвало да споменем нещо и за бащиното кукуригане. Искам да попитам пишещите в тази тема - според тях защо нашият народ има такава поговорка: "Без баща - половин сирак, без майка - кръгъл." ---- Аз ще видя каква майка съм, когато стана такава.
  16. Рече и отсече... всеки достъп до жената... mda получи се бумеранг Не, не се получи бумеранг - по-скоро верижна реакция ))) - аз не съм обвинявала мъжете в нищо. Но ти афектиран от предишно мнение, което явно с нещо те е подразнило неслучайно, направи обобщение, което спря и практически те отдалечи от търсенето ти. И ето защо много мъже ще ходят да играят паневритмия, вместо да любят хубави жени. Ето защо много жени търсят спасение във всичко друго, но не и в мъжа до себе си. А то е именно там. Тази дискусия ми е много интересна, защото изкарва наяве причините, поради които и мъжете и жените се затварят в себе си и си остават с лошо отношение към противоположния пол, къде явно, къде по-скрито /по-скритото е по-опасно/. Любо, чакам си отговора на въпроса. ))) Битува мнение, че мъжът колкото по-силен е /разбирай в мускулна маса/, по-мъж е. А то не е никак така... Ето, мен, например, с нищо не ме впечатлиха картинките, с които си онагледил мъжката красота, а само ме накараха да се усмихна.)))
  17. А аз мисля, че именно това качество на жената да търси детето във всеки мъж, го унижощава като такъв. Тази милувка убива мъжа. Кастрира го психически. Не го оставя да порастне. И после ревем, че нямало мъже. Има, но жените не ги оставят да узреят. Никак не трябва да остава независим един мъж от женските претенции. Той би трябвало да се запита какво ги е породило. А жената още повече. Защото ако не се случи това, както жената, така и мъжа ще останат разочаровани един от друг, както жената обвинява мъжа в неспособност, така и мъжа може да обвини нея в ненаситност. И няма да е далеч от истината, при това си обвинение. А ако говорим нещо за Майката в жената, нека тя да потърси Бащата, а не Детето в един мъж. Защото не го ли стори, това издава нейните скрити претенции да властва над мъжете, като ги прави инфантилни. Последното пък сочи не друго, а към нейната незрялост като жена. Или с други думи, една жена би трябвало да не отнема и микрограм от доверието си в мъжа, че той като мъж може да направи сам крачката към нея да я потърси и най-вече, че притежава силата да я намери. А мъжът ги умее тези неща, при това ги умее по запленяващ начин, стига да му позволим да ги прояви, той затова е мъж. И реакциите след мнението на Теодора показват именно това.
  18. Ето още две интересни статии по темата: Господ е в паралелна вселена и Нови теории убиват времето
  19. Като се спомена Тесла, той е един от тези, докоснали се до отвъдното. Някой чувал ли е за експериментите му с невидимостта - обвиване на някакъв обект с електромагнитни силови полета и той става невидим за очите. Това е така нареченият от американците "Проект Дъга" (Project Rainbow), известен още като "Експериментът от Филаделфия", над който работят в Принстън Айнщайн, фон Нойман и Никола Тесла и заради който последният загубва живота си, а лабораторията му бива унищожена, като всичките му записки изчезват безследно. Тесла и Нойман провеждат успешно експеримента с кораба Eldridge от военноморското разузнаване на САЩ, макар че Тесла е бил против участието на хора в експеримента. Екипажът преживява ужасни неща - за 20 минути корабът изчезва от погледа и радарите на военното пристанище във Филаделфия, след което отново се появява с горящи хора, а оцелелите в последствие постъпват в психиатрични заведения. Убийството на Тесла е свързано с военните и разузнавателните служби на САЩ, където след Втората Световна война работят много видни хитлеристки учени, които преди това разработват за Хитлер ракетите и самолетите на ВВС и пребивавайки в САЩ подготвят американската ракетна програма, американските свръхзвукови самолети, космическата програма на НАСА и т.н. Сред тях са Херман Оберт - бащата на ракетата и неговия сътрудник фон Браун. Тесла със своите експерименти е бил възприет като заплаха за сигурността на САЩ. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition, като скоро след това е намерен убит.
×
×
  • Добави...