Силвия СД

Причината е само Една. От там нататък всичко, всичко, всичко, включително и ние сме само едни................................................................ следствия, които си мислят само, че са Огромни Причини. Е, как да не се смее човек?

Разбра ли ти сега, момче, тайната на щастливия брак? Чакай да ти кажа и аз - нямам си свое, но това на родителите ми - много се смеем у нас. Гъделът ни е в повече...

Българинът има много особени черти.

Ами нямам видения, нито чувам гласове, слава богу... това е различно... Аз просто знам нещата. Не с абсолютна яснота, но с достатъчна. Може и да не искам да се види отстрани толкова лесно. Може и да искам да се види въпреки това, което показвам. И може би това е теста за намиране... Очевидното с кои очи го виждаме. А невидимото?... Има и зрящи, слава богу, има ги! Живи да са!

Що си мисля, че това казах, но не беше видяно многоизмерно, май, май. Нещо много ми доскучава...

Тъмнината е тази светлина, която човекът още не може да види. Добро и зло, светлина и тъмнина, горе - долу, дясно - ляво, предно - задно, вътре - вън са само посоки на двуизмерност. Без тъмнината никога не бих успяла да видя красотата на звездите.

Ехехехе, хехехее, добре - ще се направя, че не виждам второто "ф" и че не зная защо си го сложил.

Мисля, че отговорих. И в двете, но най-вече в посока красота... (и това съвсем не е в кръга на шегата)

Права си.

Интересното е, че когато споделях горното знаех точно кои хора ще пишат след мен и точно какво ще напишат. И гадното е, че отново не сгреших, а исках да не съм права. Ето това не е интересно, направо е скучно. И ме плаши. вече ме естрах да си помисля каквото и да е...И не го искам, искам нещо/някой да ме изненада. Ако знаете как го искам само... Но се уча да понасям... А иначе то не става с работа с интуицията, това насила не става, просто се случва. Не мога да го обясня. Мисля повече нищо да не пиша по въпроса. И без друго ми е трудно да го споделя...Всеки както иска да си го разбира.

Защо си изписал "ниско" със "з"? Прекланям ти се аз, но май ще трябва пръсти да повдигна... да те стигна.

Любчо, мисля, че е още рано за тази тема точно тук. Зная, за теб не е, но силата е и в това, приятелю, когато си отишъл доста напред, да можеш да понесеш и самотата там.

О, де да беше само това, о, с мед да го намажеш. Не е дежа вю, плаша се, не е от сега, аз затова съм в този форум и подобни... Търся другарчета... като мен... да не съм сама в това... но намирам само критики на отявлени фанатици и снизходителни съвети от имащи се за много знаещи, в най-добрия случай недоумение и повдигане на рамена... Не е дежа вю, но не мога да го определя какво е, страшничко си е, а аз изобщо не съм го искала... никак не е хубаво да знаеш мислите на хората - дори тези, които не познаваш, дори тези, които не виждаш, дори тук, зная почти всичко за всеки, а не искам да е така. Не е много приятно да се живее по този начин, направо си е мъка. И ме е страх от това. Много. Направо искам си старата мъгла. По-добре си ми беше там.

Добре, Орли, съгласна за науката. А как ще обясни тя това - вървя си в един град и много бързам към едно държавно учреждение, ама много, почти бягам по тротоара и единствената ми мисъл е да не закъснея, изведнъж ни в клин, ни в ръкав си помислям за един човек, който не съм виждала с години, чудя се откъде ми идва тази мисъл и в следващия миг буквално се блъскам с него пред един реп. Странното е, че и на него така му се е случило секунди преди това. Или още ред подобни случки - пак така - помислям си съвсем не на място и на време за нещо - хоп, то се случва, за някого, за когото изобщо не съм се сещала преди - хоп... Какво е това, синхронизъм ли, интуиция ли, вече всеки ден така, всеки час почти, започвам да се плаша сериозно, направо ми се ще да не е така, като че ли по-добре ще ми бъде да съм в неизвестност.

Виж сега, Иво, накъдето и да се върти танцьорката, все в кръг се върти, но пък се върти красиво и все ще е красива. Това виждам аз - Красота! Много ми харесва картинката, Иво, мога ли да я използвам за аватар с твое позволение? мадамата прилича ужасно на мен.

Ако не вярвам в Бог, то поне в себе си би трябвало да вярвам. Е, тогава как да вярвам в условности... И кое е очевидното и с кои очи го "виждаме"..................... Сам го каза. И за ересите. И коя е най-еретичната ерес... Искам да се разпилея съвсем...

Безбожие го наричам! Грешиш. Бог си Е Вечно Съществуващия. Това е безумие. Заблуденост. Спинкане + сънуване. Имам си и Учител - Наставник, който не съм търсила. Това ще да е наказанието за моето безверие. Хахахаааа.

Безбожие го наричам!

За всички диви и красиви: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Браво! Да се чуват все повече такива неща!

Донче, обичам те!

http://vbox7.com/play:7c7bf6af

"Вярвам"... Трудно ми е даже да го изрека. Тромаво стои в устата ми и езикът ми да го изгони навън от мен не ще. Мечтата и вярата си приличат по нещо - разкажеш ли ги, не се с-бъдват. Вярата е мечта по Красотата. Попитах защо мълчи... "Обещах си да изживявам мечтите си" - чух.