Силвия СД

Всички приказки са духовни, всички до една. Няма недуховни приказки.

Красивата емоция я дарявам. Тя не е моя, тя ми е изпратена. Красотата ни е даром дадена, пристигнала от далеч, от високо. Дар я дарявам да повдигне и други, през които ще мине.

ЗА МОНА

Разбира се, Крис, добре че се появи, че вече почти се отчаях... Мисля, че хората си нямат и понятие какво точно е лечебния процес - а то е процес заемащ достатъчно време, не е като да натискаш клавиатурата... В целият лечебен процес диагностичната част е най-важната и там контактът лекар - пациент е най-важен - от визуало снетата "мълчалива" анамнеза - огледът започва още от вратата, през разговора с болния, снемането на статуса, проследяването му, редица параклинични изследвания... Не става въпрос изобщо за заплащане, но тук - каква възможност ще ни предостави виртуалността за тази най-важна част - диагностиката?! Сетивата са много ценни за един лекар, ако се окажа на голо поле и стетоскоп може дори да не използвам - работата ни е със сетива и с глава. При прегледа си има техники, прийоми, чрез които едно заболяване веднага и лесно се разпознава - тук става въпрос за цели синдромокомплекси, специфични за всяко заболяване, откриването на които е невъзможно без прекия контакт. Как, например, да се извърши една перкусия по нета или палпация, или аускултация, при самите изследвания, някои се извършват от лекаря - много са важни макроскопските параметри на кръвта, урината и т.н., правят се разни проби, в които участва с двигателна активност и пациента, а лекарят отчита... ами то е повече от смешно да се стига до подобни идеи за виртуални клиники. Китайците например разграничават 100 типа пулс, миризмата, която пациентът отделя също е важна, при ред болести си има специфичен дъх, цвета на кожата - също, вида на очите, ирисите, аз обръщам голямо внимание на ирисите. В Тибет оставят пациента около месец най-малко да живее с лечителите си, през което време се прави пълен анализ на всичко, свързано с него - в динамика се следят всички параматри и показатели и чрез сетивата си лекарят участва пряко в живота на самия болен, освен това много важни са определянето на темперамента, на психиката, да не се забравя това, а то е възможно също само при пряк контакт. И всеки човек е уникален, не може така да се прави диагностика по шаблони. Изобщо идеята показва лаицизъм, стигащ до наивизъм, съжалявам, но това ми е мнението. Поне ме разсмяхте.

За всички приятели Желая Ви теменужено настроение: http://vbox7.com/play:02e240d7

Какви точно изследвания си правил? Провери ли на ехограф и жлъчния си мехур - възможно е да имаш дискинезия, поради хипотония или атония или някакво прегъване - при по-чувствителни хора се получава неволеви спазъм на жлъчните пътища и при притеснение - съответно свиване на стомаха и жл. мехур, честото "свиване" води до хипотония на мехура и неадекватното му изпразване от съдържимото - жлъчен сок и подуване от газове в храносмилателния канал. Когато това се случи отново при теб, опитай с топла вода - една две чаши на гладно. Това е само една хипотеза - прави се изследване на гладно и след провокираща закуска с яйца, мазнини и газирани напитки, но сега има и готови препарати под форма на сиропи, които се приемат непосредствено преди втората ехография за сравнение с първата и се вижда динамиката. Освен това доколко си сигурен, че гастрита ти е излекуван - това е вагусово дразнение, вероято остатък от възпалението на стомаха, но е възможно и да си имаш ахилия още. Иди на свестен ГЕ, да ти обърне повече внимание. По нета наистина не става друго, освен съвет. Ако имаш още въпроси, можеш да ми пишеш спокойно на ЛС.

Има хора (както и нации), които вечно се стремят да си влезат в равновесие - такива не мога да пазят. А има и други, които се стремят да излезат от там. Навремето провалих упражнението за равновесие на един асистент по ушни б-ти (за телесното равновесие отговаря лабиринта - вътрешното ухо, а също и малкия мозък) - каза, че ставам за космонавт - колкото и да ме въртеше на един въртящ се стол, не получих нужния ефект - трябваше групата да наблюдава хоризонтален нистагъм, обратен на посоката на въртенето, но не успя... И асистентът така и не повярва, че никога не съм била балерина, каквато ме произведе, но... оставих го да си мисли каквото иска... А истината е, че ме е правил летец - просто въпрос на гени. Някои хора жадуват ... всичко дават нещо/някой да ги извади от пустото висене на равното...

И рано е и не е никак смело да драснеш вече тънката черта, да скълцаш бясно цялото си бреме и да се слееш тихо със снега. От туй звезда една да онемее не вярваш - тя не топли и сега. С очи пустини сиви посивели не виждаш още приказна заря. Напрягаш сетивата отънели, че все пищи в ушите ти студа. В ръката стискаш много остри вери - те режат, но безчувствена е тя. И късно е и не е твое дело да питаш вечно "Докога така?" Искри ли твои малко са лудели или светът под тях те преболя...

По-интересно ми е подзаглавието на темата, формулирано като въпрос: "Как да се изцерим от едностранчивостта?" И как се вързва това с равновесието?... Ми никак. И да искам, всички страни едновременно не мога да обхвана, това го можел един само казват, аз не се имам за такъв можещ. Но ни е дадено все нещо - да можем последователно поне да обходим всички страни. Една страна ще видя, когато залитна наляво, друга, когато - на дясно, трета - като се строполя, четвърта като се изправя, пета като си вперя очите напред, шеста като ги обърна назад, седма като се изправя с главата надолу и започна да ходя по ръце... и т.н. ... все е залитане. След като вървя, няма как да съм в равновесие, а и не искам. Казали са хората: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." На мен ми се гледат чудеса като Алиса в една страна. Аз дори си мечтая някой/нещо да ме изкара от равновесие. Това е много за мен - някой/нещо да ме пропука... за да го до-пусна.

Всички знаете - едно от блаженствата е: "Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно." Моля за вашите интерпретации, интересно ще ми бъде да ги чуя. Благодарско на който се включи!

За Вендор, специално: http://www.vbox7.com/play:7e937b17

Всички са ми сродни души. От един род сме. Но някои са и от моя клас, което още повече ме кефи. А някой стои и на моя чин.

Интересно... Не знаех Абсолюта да е на една страна захвърлен. Абсолют, аз го мисля за всеобхватен, изключващ страни...или по-скоро включващ ги всички до една, но това си е моя ерес. 2-1=0 И аз не споря, обичам прости сметки. Може някой и да разбере. А какъв е смисълът от "обхождането" на единното неделимо цяло, след като пак трябва да се връщам в "затвореност", пък макар и обогатена? Не е ли твърде егоистично? И още повече затворено? И защо пък трябва? - кой го казва, да му се изеретича (от думата ще да е - малко ме дразни, само малко... ).

E, те това е доста еретична мисъл. Ама то беше по друга тема. Аз да питам - къде изчезна на другата тема подтемата?.. А, вярно, станала и тя цяла тема. Ама с друг автор.

vomaf, Trichocephalus ти е дал много пълен отговор и те е насочил най-добре. Послушай съвета му, след преглед при гастроентеролог, специалистът е необходимо да реши какви изследвания са нужни, за да се установи индивидуалната причина при теб. Имам предложение към модераторите на форума "Здраве": Може да се отвори една тема, озаглавена например "Въпроси и отговори, свързани със здравето", където да се поставят подобни проблеми и да се дават правилни насоки на питащите, за да не се налага отварянето на цели теми за един въпрос по специфичен здравен проблем.

Нямах и грам понятие какво точно представлява медитация. Нито съм пробвала да медитирам - не ме е влечало никога. Но скоро един приятел ми обясни, че свръхконцентрирането върху някакъв текстови материал, например, при приемането му, потъването максимално там и забравяне за околния свят, изолирането от последния, докато четеш, било вид медитация. Ами че аз тогава доста медитирам, освен това така е не само с четенето. Излиза, че ние, хората, сме в перманентно състояние на медитация. А то си е така де - човекът е "средина" между живота и смъртта.

Интересно... като познание. Аз споделям, а и не само за остеоцитите. Всяка една клетка на организма човешки крие тези способности в себе си, неоткрити от съвременната медицина. Всяка телесна клетка е според генезисния си вид проводник на нещо космично. Костите са камъните, а максимално изкристализиралата енергия е наречена най-твърда материя. Камъкът е бъдещо растетие, растението (и такива се намират из нас) - бъдещо животно, животното - бъдещ човек и т.н. Липсва изпуснато от "поглед", няма ненагледано. За магически ритуали нищичко не зная. Видно е - има по-"знаещи"...

Виртуална клиника - това е най-голямата щуротия, която съм чувала - да ме извините - държа да казвам, каквото мисля! Колкото виртуалната любов е любов... Лекуването и то си е вид любов. Нищо не може да замени контакта на човека с човек. Знаеш ли колко болни хора са болни от именно това - не се е намерил до момента някой, който да ги помилва с любов. Децата особено силно реагират на безлюбието - в семейства, където отсъства любов между родителите, дечицата боледуват хронично. И после обвиняваме околната среда и сринатия им имунинет - ама то си е така - околната среда е важна, много... Виртуална клиника... Човече,.............................................. накъде???

Всичко е полезно, когато не се пркалява с него.

Хиперсаливация - причините са не една. Тук не е мястото... има си прегледи, изследвания. Иди на лекар!

Валентин, Дънов е знаел, предполагам, че има и друг вид вяра -т ази, когато работите ти вървят зле, тогава да вярваш в "Господа". Много хора именно тогава се обръщат. А би ли допуснал и още по-друг вид вяра - така нареченото безверие. Бяс, поради абсурдността си, Платоновата аритметика ми е най-близка (по симпатичност). И в този дух да те запитам - не се ли самоотрича пункт 2 като "контрапункт" на Абсолютизъм?

Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко... Шекспир... Ботев! ............................................................................... Неизбежност... С коси изплетени от викове за нежност. В очите й се отразила тъпата решимост на щастието - недоносче да изплува от белите й длани - символи на клетка. Джуджето - бъдеще насреща й подскача и все не смее да я срещне. Отлично знае тя кой колко важи. Всекиму отредила малък дан, посоки начертала - път далечен към залеза на нечий жалък блян. И ако случайно срещне странник пристигнал от незнайно, разхождащ се без цел и без посоки... тя бърза да го спре, за да му каже, че няма път встрани, без нея, че всеки избор се заплаща, че трябва да я следва, за да оцелее. А ако той се смее и отрича, съзнала, че изпуска рядък шанс на лудост вечна го обрича, убивайки го тя в аванс. Не може толкова да съм различна, та виждам я така. Суетните наричат я Съдба, Живот - практичните. А лудите, разбрали истинската й молба къде са между всичките?... Не ми се смейте, моля! Това е първото ми детско стихче... Хамелеона, Път сме ние самите.

А аз внимавам да не се втвърдявам. Изгубилият само се намира. А според мен поле широко и море безбрежно............. без посоки напред - назад и ляво - дясно, горе - долу... Хе, има много. И повече дори. Не! Не, друже, не тупане по рамото попросих................... Разбиране, но всуе..................Не е депресия. Клаустрофобия е................ от тесни пътища, които... не ме побират... които... ме рамкират... които определят... и посоки, и къде да стъпвам, а и как... Избирам да вървя без път, та път да сторя. Тъй...през полето, през морето ... накъдето... ми видят очите. Та, трудничко е, няма път защото, но......................... си заслужава.

За Trichocephalus: