Силвия СД

На всички въпроси ще отговоря съвсем лаконично: Не зная как ще се спаси света, но зная, че мога да разбера как би могъл и макар с нещо много мъничко, да допринеса за това. Човешкото същество е канал за проникване на светлината в тъмнината и чрез него последната просветлява. Любознанието на човека е любовта му към светлината. Потопен в тъмнина, докато човек е любознателен, мракът няма шанс да го превземе. Спасението може би е това.

Ехехе, прекалено си самоиронична, Мона! По-скоро би могло да се каже, че си Моно - теистична, което се случва след доста търсене. А на мен ми се налага, явно, да живея с политеизма си, няма как, още не съм се обърнала в правата вяра и ще се разпилявам. Да, темата е доста сериозна, та затова не може без малко шегички. Кои сме ние? На този въпрос човекът от край време или по-точно от началото на времената се опитва да си даде отговор. Не съм намерила верния такъв все още, само зная, че много сме ние, но винаги сме себе си, каквото и да пише на "началната страница".

Ето, че Мона е задала един интересен въпрос, който може да е една чудесна тема за размисъл от всички нас. Дали по някога не е по-добре да проведем един монолог от колкото диалог? Или имаме нужда и от двете..? ----------------------------------- А то е едно и също - общуването със съществото отсреща е общуване със себе си. И ако едното е удачно, другото няма как да не бъде и обратно. На огледалото ако се усмихнеш, едва ли ще ти отвърне с плезене, макар и може би и да е възможно, но само в рамките на фантастичните сюжети. И ние нали сме своего рода огледала. Нито думи, нито тяло, нито дрехи, нито нищо не се помни накрая. Помнят се две очи, твоите очи - моите очи... тези, пред огледалото. По този повод да добавя, за малко развеселяване, хехе, че от известно време се радвам на едни неразбории със сайта. Понякога пише на началната ми страница - "Добре дошли, Ради!" или "Добре дошли, mufi!", "Добре дошли, Мона!", "Добре дошли, Кристиян!", "Добре дошли, тази или този" и т.н., което е весело, но пишеше веднъж и "Добре дошли, админ!", което не е много весело, хехеехее. Започнах да си мисля, че имам раздвояване, разтрояване и размножаване на личността и свикнах вече с това. Сега, в този момент, например, съм "Добре дошли, Apokatastasis!"... Повечето хора, които съм, не ги познавам, но вече не се и съмнявам, хехе, че съм изгубила напълно личността си. А това е най-веселото. Модераторска бележка: Повече за този технически проблем - ТУК

Александре, браво на теб, мило дете!!! Браво, че си издържал всичко това, което си преживял! Много на твое място не биха могли. Ами ако беше посегнал към алкохола или наркотиците или беше продал душата си за пари?! Под дъното има още много дъна, това не го забравяй! От думите ти прозира сила и гъвкавост, прозира твоята нежна душа. Не си създавай комплекси, какви са тези изрази - "Г-н Никой", такъв не може да бъде човек с богато като твоето сърце. Въпреки всичко, което ти се е стоварило, ти си запазил душата си, Александре, това е всичкото богатство на човека и значи си богат човек и то много. Обичаш хората, личи си, не съдиш никого за нищо, невероятно е при всичките мъки, които си понесъл на гърба си, как си се опазил! Всеки си има своя ад, нали знаеш, да останеш толкова млад без майчица и без баща е много трудно, но ти наистина не си сам на този свят, поне един човек до теб ти стига. Следвай своята звезда, тя няма да те предаде и в най-голяма тъмнина ще ти показва пътя. Бъди сигурен, че носиш много красиви неща в себе си, както си успял да се съхраниш, така ги и раздавай сега, раздавай ги без остатък. И не бягай от миналото, за да не те връхлита точно тогава, когато най-малко очакваш. Добре си преосмислил много неща, разгледай ги от всички възможни ъгли, опитай да ги видиш и отгоре, бъди винаги отгоре над нещата, колкото и трудно да ти е сега, а ти е трудно, зная, няма как да не е. Но ти носиш музиката в душата си, а знаеш ли, че Бог е музика и то най-красивата. Може би е добре да се насочиш натам и то професионално, твоята музика ще бъде жива и истинска и така ще можеш да раздадеш сърцето си на хората, като го излееш в нея. Успех, дете мило! Тук четат и пишат добри хора и съм сигурна, че те всички са с теб!

http://youtube.com/watch?v=xNWgTmkbgtw&amp...ted&search=

Защита... Защитата предполага страх от нещо, а на защитаващите се и през ум не им минава, че нещото е вътре в тях и това са собствените им предразсъдъци и комплекси. Психични атаки, защити... С кого воювате, хора? Животът се живее, не се воюва. Мона!

Ще кажа, че и това е храна, хахахаааааааааааа.

Как да помагаме на другите?.. Като не определяме помощта си като помощ и не възприемаме другите като други. по - мощ по - маг - ам

Привет на всички! Кристияне, то и човекът не съществува в настоящето и това е основният му проблем. Ако човечето се връща в миналото, няма как да не изплуват наред с приятните спомени и страховете му от повторяемост на минали грешки. Ако ли пък се е отплеснало напред с мисли за бъдещето, от където отново дебнат миналите му страхове, то човечето, смело може да се каже, че бълнува. Както и филмите, така и ние - хората, сме пречупена светлина. Пречупена светлина не може друго да роди, освен още някоя и друга чупка на светлината... За страховете са изписани томове от психолозите, поне нещо от тях може да се прочете. Но не със синдрома на третокурсника медик, навлизащ в клиничните дисциплини и откриващ симптоми на всяка нокса върху себе си, а с непредубедеността на малкото дете, опознаващо света с широко отворени очи - всички религии прокарват тази червена нишка в ученията си - чистотата на непредубедеността. За да се избавите от страховете си, задавайте си повече въпроси. Този, който мисли, не се страхува. Този, който непрекъснато си задава въпроси, този, който не се фиксира в отговорите им, а търси нови и нови, и идея си няма какво е страх. Попитайте се какво е страхът и защо той ви владее. Попитайте се от къде извират страховете и ще си отговорите и как да се излекувате, ако сте от страхуващите се. Човек може да изпитва страх към какво ли не, може да се страхува и да диша дори или че ще спре да диша. Основният страх е този от себе си, защото човешкото същество не е изучило и не е наясно дори с минимална част от своите възможности, приема се за свършеност, приема определящи стереотипи за аксиоматична даденост и се идентифицира с тях. Всеизвестно е, че коренът на страха е в невежеството. Знанието, като източник на светлина, осветява неизвестността. Когато не се блокирате от "прозрения" колко човекът е несъвършен, колко човекът е нищожен, а отделяте повече време за изучаване и осветляване на някой въпрос, сами ще се убедите как страховете ви, каквито и да са те, преминават като безплътни сенки покрай вас незабележимо и вие оставате недосегаеми за тях. Защото любознателния човек не знае що е страх, той няма страхове, има жажда за знания, носи духа на откривателството и същевременно колкото повече открива нещата, отбулва и провижда, толкова повече просветва и се пречиства. Такъв човек носи винаги чистота на детското любопитство в себе си и застоят - страхът няма място в неговото съзнание. Прочетох една нова тема в Портала - за СЕС. Без да се обижда този, който я е открил, моля за извинение, дори не видях кой е той, това е без значение. Но, как може интелигентни хора като тук четящите и пишещите, да отварят подобни теми?!!!!!!!!!!! Американците отдавна са открили и причинителя на синдрома на хроничната астения, т.е. на хроничната умора - емоционална, физическа, всякаква. Моля, четете повече научна литература, дори и в пресата за публикации, подходящи за масови аудитории се пише за тези неща. И не ставайте жертва, отново на страховете си, търсейки избавлението си от друг. А този друг, в конкретния случай със СЕС, е нищо повече от голяма жертва на своите страхове, мислейки си, че се бори успешно с тях, като им е сложил етикетче с цена. Със страховете си може да се преборите само вие и никой друг самозванец отвън не би могъл да ви помогне. Бъдете по-силно вярващи в себе си, нали сте част от Бог, защо не вярвате на себе си?!!! И се усмихвайте повече!

До тук защитниците на брака са като гледам повече семейните жени. А може ли да чуем семейните мъже в така наречения спор, защото започва да ми се струва, че съм на ринга на "Сблъсък", само защото съм против брака, без да съм го преживяла. Ами, явно бракът е нещо, което се преживява... като шарката. Еси, чета публицистика и научни трудове, любовните романи и те си имат аудитория, мила. И няма нищо лошо и в 15 брака, ако питаш мен, но това по обясними причини не може да се случи в рамките на един човешки живот. Разбира се, че има семейства, които са наистина щастливи, но те са все по-рядко срещани вече и за това си има причини, семейните ги знаят по-добре от мен, на мен остава само да се досещам.

Еси, не ме интересува животът на пишещите и нямам тях предвид, още по-малко това, което пишат. Визирам реалния живот - този, в който живея и виждам как на 30 години още хората са преждевременно остарели от "щастлив семеен живот", на 40 имат вече поне 2 брака зад гърба си, а като станат на 50 същите започват да раздават рецепти за семейно щастие. А предавания от рода на цитираното от теб не гледам. За подобни си има публика и без мен.

Е, ще спя спокойно, тогава, хехехе, нито съм човек - жена съм, нито ми се е заженило.

Е, ще спя спокойно, тогава, хехехе, нито съм човек - жена съм, нито ми се е заженило.

В приказките за децата под принцеса се разбира душата, а под принца духа. Във всички детски приказки, в които се разказва за принцеси и принцове се оглежда митът за Психея и Ерос. Завръщането на принцесата е символичното й съединяване с духа, това се има предвид и под сватбите на принцове и принцеси. Хората се женят/омъжват, защото тази сватба не се е случила вътре в тях. Един ден това ще отпадне като необходимост постепенно. Защото хората ще бъдат по-осъзнати. Когато човек има вътрешни липси, той гледа да ги запълни отвън. Било със съпруг/съпруга, с дете, с професия, с жилища, с мебели, с дрехи, с автомобили и т.н. И се правят погрешни преноси за смисъла на живота върху тях, спасяват се хората в някакъв вид илюзорна сигурност в тези пристанища. Колко трябва да си различен, не зная, за да си убеден, че тези неща не са задължителни, може както с тях, така и без тях. Само без едно не може човекът да е жив - без любов. А любовта не може да вирее без свобода. Останалото са подробности и човешки криворазбрани псевдоморали.

Няма разлика между "брак" и "съвместно съжителство", нали това се опитваме да изясним тези, които сме против тях и точно затова и сме против - какъв е този термин "съвместно съжителство"? В какъв ще се превърне любимият, в съквартирант ли, в партньор ли... Партньори имам в работата, колегите ми, самите пациенти, съквартиранти имам в квартирата. Длъжна ли съм да ги обичам интимно, задължително ли е, как мислите? Малко смешно, нали? Самите нарицания "партньор" и "съвместно съжителство" ме разсмиват. А човекът, когото обичам, не наричам с друго име, освен любим. И защо трябва да го сменям често? Но длъжна ли съм и да живея с него "съвместно" както се изразявате? И ако не го правя, това ли е несериозно? Кое е тогава сериозното? Това, че 20 годишни се женят/омъжват само защото мислят, че по този начин ще порастнат по-бързо и ще станат по-самостоятелни или пък защото им се е повишило трайно нивото на хормоните и вече са направили бебето? ... И след това са длъжни да се търпят доживот, което объркват с обич, в най-добрия случай, а в по-често срещаните си изневеряват тайно. Не ми говорете, че любовта се превръщала в обич с годините, след като виждате несъвършенствата на любимите си! Обичта не вижда недостатъци, не гледа там. Щом ги виждате, а продължават да "съжителствате" с тях, още по-лошо е ако се и дразните от тях, това се нарича примирение. Аз го наричам и лицемерие. Бракът ще изчезне постепенно, както всички фалшиви човешки институции, ограничаващи полета на душата и свободата на духа. Това е моето мнение. И не бъркайте брак или съвместно съжителство с любов.

И това ще се случи един ден, когато се проясни съзнанието на хората. Защото ясновиждането е именно това - ясно съзнание, което в повечето школи наричат просветление. Моменти на просветление може да има всеки един човек, но колцина са в перманентна слънчева осветеност. А как мислите, "колко часа сън са необходими" на един такъв просветен..................? И има ли нужда от сън изобщо? Питайте ясновидците, при които ходите и по това ще ги познаете.

Светът си е разделен поначало, светът е фракционерно подреден, неслучайно всички духовни школи говорят за нива и йерархии, еманации и подсветове. Не е парадоксално, ти ми говориш за пътя от вътре навън и отдолу нагоре. Това е изграждащото се съзнание. То именно е почвата, която лови или не дадена мисъл, защото, колкото и да не ни се иска, засега сме все още потопени в това мисловно поле, човечеството пребивава в него най-вече и то е най-давещата среда за мнозина, които не са се приучили още да плуват добре. А плуването е изкуство, което се учи и то е определящо нивото на достигане на спасителната земя или на потъване някъде из дебрите на подсъзнанието и смътността. Имах предвид нещо друго - не циничната мисъл, а циничността на света, в който живеем - мътни са менталните му води още, сиви облаци има в менталния свят на човека, също като сивата му мозъчна кора. Един ден, да се надяваме, и тя ще побелее от просветване. Виждам, че сме на едно мнение по този въпрос. А силата на мисълта е в нейното приложение. Но прякото приемане на светли мисли не се среща често, пречупено е от сивотата на булото, както е и видно. Та, в това, казвам, се състои и цинизмът на света, в който по наша воля живеем...

Да, Добромир, преди време имахме такъв спор, кое е първично - мисълта или желанието, мисля, в тази тема, май, не ми се рови сега. Ако говорим изолирано за мисли и желания, за мен мисълта е водещата и първата сила, а желанията я следват. Ти говориш за обратната посока. Но все пак ние имаме предвид осъзнатото същество, нали, а не сънуващо под оментума, което в библията наричат блудстване. И не живеем в света на сенките. Може би бих се съгласила с теб, ако бях Персефона и то през тази годишна половина, когато пребивава в света на Аид. Но за мен светът, в който пребиваваме, е ментален. И в това точно се състои и цинизмът му.

Що се отнася до човешките взаимоотношения, хехе... истината е някъде там.

В контекста на темата поговорката би звучала така: "Внимавай, какво си помисляш!". И би била много по-правилна, според мен. Защото желанията следват мислите. А мислите не се пораждат от нас, те си съществуват независимо, но бихме могли да ги пресяваме през ситото на съзнанието ни. Никоя мисъл не се е родила в нечия глава/респективно съзнание. Тя само намира или не благодатна почва там. Така че, "внимавай, какво си помисляш!" Т.е. какви мисли каниш на гости в дома си.

Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус. Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот.

Не обичам гледки на пищните траурни церемонии, както и пищни сватби и тем подобни продукти на човешката суета. Дали ще има или не поклонение, на душата й е все едно, тя поема пътя си нагоре и достига нива в зависимост от това какъв живот е водила тук, в земното си тяло и съвсем независимо от проявата на успокоение на човешките страхове на останалите живи около нея, ако, разбира се, се е освободила от подобни зависимости, ограничаващи я и приживе. Но, който иска да почувства духа на Павароти и любовта на хората към него, също да се наслади на изкуството на класическата музика, а не хваща RAI UNO, може да гледа директното предаване и по CNN.

Антагонизмът е неприемане. Приемането пък произтича от степента на осъзнатост. На много хора "аз съм това, което съм" не им харесва (между впрочем това са най-големите егоисти, неприели себе си и съдбата си, неспособни да понесат кръста си) и желаейки да не са сами в нехаресването, респективно слаботата си, завличат все още неосъзнатите добре в тази посока, създавайки цели псевдоучения. Не обърквайте понятията умишлено или не! Его не е равно на егоизъм. Също както раса не е расизъм. Отричането на "Аз съм" е взривяване на мостовете на Бога навътре към теб, от там и навън, защото "Аз СЪМ" се превежда като "съмна/разсъмна се в мен". Само служители на тъмнината не биха имали полза да се разсъмне в мен и биха отричали "което съм". Пак акцентирам - не визирам егоизма. Защото... аз не съм егоист и никога няма да бъда, аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм националист и никога няма да бъда, аз не съм расист и никога няма да бъда, аз не съм шовинист и никога няма да бъда, аз не съм капиталист и никога няма да бъда..., аз не съм дъновист и никога няма да бъда. И никакъв ... ист никога няма да бъда! Защото... аз съм просто човек!

Магия е всичко онова, за което не сме запознати как точно се случва. Когато узнаем, магията се превръща в знание. Незнанието на човека поражда вярата му в магии и мистерии, вярата му в чудеса. А слабостта му поражда страховете от незнание. Най-голямата грешка на човека е да започне да се страхува от непознатото, вместо да го осветли и превърне в познание. И ето я най-голямата магия, която човекът извършва - превръща незнанието в знание.

Но са дадени и указания къде да го търсим: "Царството Божие вътре във вас е.", а не някъде неизвестно в небитието...