За т.н. от елините траки вече доста неща се изясниха, благодарение на доблестни историци, чиито публикации трудно пробиват път на книжния пазар, но все пак успяват. Връзката на протобългарските жречески ритуали и вярвания с египетската религия е повече от очебийна, историята на българите, включително и религиозната, ще се пренапише скоро такава, каквато е била истинска, а не това, което се поднасяше до този момент. Целият асортимент от боговете на гръцката митология е взаимстван, за да не употребя друга дума, от нашите прадеди, наречени от гърците траки, който термин не одобрявам, защото е неправилен, но засега така са известни. Орфизмът има корени в Египет и е пряко свързан с нас. Т.н. прабългари също не са някакво степно монголоидно племе, което се храни с месо от биволи, а са обитавали тези земи много преди 681 година, оставили са прекрасни произведения на изкуството, траки и прабългари са едно и също, колкото и да не се нрави това на някого. И връзката ни с Египет е очебийна също.
За политеизма и монотеизма, въведен от Мойсей много има да се говори, темата е обширна и много интересна, има археологични и писмени източници из египетските земи, по които отдавна се работи, доказващи египтския произход на Мойсей и мястото му във веригата фараони. Интересни доказателства има и за това, че т.н. наречените евреи също не са някакво номадско племе, а са отцепения египетски елит, поради граждански разделения във върховете на властта, предвождан от Мойсей (Ехнатон - "слуга на Атон", Аменхотеп IV), изповядващ монотеизма и култа към Атон (еврейски вариант Адон, Адонаи) - единствения бог за разлика от битуващия дотогава култов политеизъм с върховен бог Амон, който се връща отново от върховния жрец Ай, тъст на Ехнатон и баща на Нефертити - "неизразима е красотата на Атон". Мойсей (Моше, Мосис, Мозис - наследник, Тутмозис, Тутмос - роден от Тут/Тот или Рамзес - създаден от Ра). Никъде в библията не се говори за евреи и за робството им в Египет, а това е достатъчно показателно в книга, по същество представляваща исторически и религиозни анали.
Християнството, добре изучено и разбрано, е древно колкото създаването на света, така, както Христос е от създаването на света. Но същината му не се състои в по-късно инфилтрираните взаимствания от култовите жречески ритуали, които са старозаветни. Същината на християнската религия е НОВИЯТ ЗАВЕТ, който ни зарича в едно единствено правило - че всичко е едно и всички хора по света са братя помежду си и че бог може и се проявява във всеки един човек и във всичко около и вътре в него. А тези кастови разделения на елити от посветени и маси от такива не, биха могли да обслужват само изповядващите старозаветните идеали на родовите общини и съвременните сектански общества.