Силвия СД

Истинското знание е това, за което няма доказателства. Истината сама се доказва.

На леко по-различно мнение съм. Наука и религия е едно и също. Религията е древната наука за връзката на човека с Вселената, наука, завещана ни от време оно, когато човекът още не беше.

Чудесно, 30 години е младежка възраст, можеш да си развиеш дарбата за добро, а човек чете, докато е жив. Това усещане, което имаш от малка, не е случайно и е много важно за теб, може би най-важното и е хубаво да се прилага за помощ.

Здравей, Eshavt! Това е дарба, твоя заслуга е. Използвай я за добро. Можеш да следваш традиционна и да учиш нетрадиционна медицина и да си полезна много по този начин на хората. На колко години си сега?

Също съм стигнала до извода, че причината е една единствена и това е Началото. И ние не създаваме причини, а само следствия. Ровела съм доста по въпроса и аз къде ли не. Всичко останало е само следствия, а който си въобразява, че създава причини, не може да види достатъчно назад или напред във времето и да го игнорира като фактор, обуславящ хоризонтите на погледа му, това определя и илюзията му на творец на причини, когато в същото време е самото следствие в епизод и откъс, брънка от веригата следствия, създадени веднъж от първоначална и единствена причина. Някои я наричат с името Бог.

Животът изключва всякакви правила, рамки и закони, както и определения. И това му е най-хубавото.

И какво ще те греят някакви снимки на някакви восъчни фигури? Тайната вечеря е само символ на една съкровенност. Тя не се изживява чрез фигуративни идоли.

Според някои писания истината не е началото, а произлиза от него. И ако говорим в цифри, се пада четвърта по ред и влиза в състава на първата тетрада. И това е своего рода различна истина. А ако истината е единицата и от нея произлиза различаването, то кое се различава от абсолютната истина, щом тя е всичко, разбирано като единно цяло?

Ами тя, красотата, именно тогава се вижда. Но не всеки го може със затворени очи. Та са ни улеснили малко тука, мисля.

Който вижда в "другия" "страшен", не е опознал още себе си. Их, как е актуален отново Васил Петров: "Аз съм другият и теб обичам! Другият ще трябва да прости." Ако всеки един човек при среща с друг човек, който и да е, какъвто и да е и от където и да е той, си припомни, че другият е всъщност той, светът би бил райско място за живеене.

Уморта да бъдете добрички ли, с никове и с имена, ще ви доведе към смирение?!...

И като се измори да бъдеш мила и любезна, започнаха да ти се привиждат кал и отрова, така ли? Това индикация за какво е? С тези неща и аз съм свикнала, но не се примирявам с тях. Аз не съм тук заради учение или учители. Тук съм заради своята воля, а не заради нечия друга. И никой не ме води. А вашия Учител, ако визираш Дънов, може би щеше да ти подшушне, че човек се учи от всичко и всички... Учението на Дънов е невероятно дълбоко и едновременно недостижимо високо, но интерпретациите са според индивидуалните възможности за възприятие...

Това, което масово се нарича ясновидство, всъщност е видство на малко по-ефирни заблуди. И отново е заблуда и то от още по-опасните. Истинското ясновидство не се изразява в това да съзреш нечия аура или биополе или както там щете го наречете или пък да навлезеш в Акаша. Истинското ясновидство е далеч отвъд тези "видства" и няма нищо общо с тях.

Ами аз пак не разбрах, но нищо от това.

Ей, сладур сладурски и несериозен това не е гладолечение, а лечение с плодове. Гладът е глад, хахахааа. Не се тревожи излишно, давай смело колкото издържиш и не си определяй предварително срокове. В началото започни с по-кратки курсове, 20 дни е много като за пръв път. Успех!

За съжаление изглежда логично, но така много по-гарантирано се достига до заблуждения. О, Диана Илиева, здравей! Ако се обръщаш към мен, да ти отговоря - да, зная много неща. А от твоя пост се предполага, че и ти знаеш как се стига до заблуждения.

Лагорда, добре ни цитираш с адашчето, но не ми стана ясно коя от двете считаш за права. Станимир, няма как да не се обърна сега с името или ника към теб, не че имам желание да те намъквам в роля, но ти, приятел, си разбрал точно какво се опитвам да кажа. А се обръщам конкретно към някого, за да няма недоразумения, обичам яснотата. Ролите са раздадени предварително и не без наша намеса, не без наша заслуга за това каква роля се пада тук и сега, знаете всички това е карма. Опасността, според мен, идва от там, че ги играем, понякога, без дори да имаме съзнанието за това, а ако се усети човек навреме, това променя всичко. Много е полезно да се приучим да се поглеждаме по-често отгоре. Не отстрани, а отгоре. Да помним, че не карма е определящата и има неща, ако мога така да ги нарека - неща, много по-важни и истински от ролите, в които се намъкваме, често без да съзнаваме. Правя го от малка - стремя се да се наблюдавам отгоре, понякога като забравям за това, изпадам в роля и се получава весело. А конкретно за писането във форумите, дори да се крие някой зад един или няколко ника, прозира лесно и който иска, винаги може да разбере по стила и ред други специфични за изказа неща кой приятел зад кой/кои никове се крие и какво крие, ако на някой му влиза в интереса да си губи времето с подобни занимания. А да сменяш никове и да играеш още допълнителни роли или да криеш нещо зад тях, ако не друго, най-малкото утежнява още нещата и вместо да изплува човек, така повече потъва, без дори да си дава реална представа за това. Най-малкото за мен е излишна загуба на време и енергия, но на когото както му харесва, нека всеки има свободата на действията си. Затова съм за пълната откритост, за яснотата, за честността. И затова харесвам автора на тази тема и хората, които пишат с истинските си имена - по-точно харесвам откритостта им, това е вид смелост, тази - да бъдеш себе си, какъвто и да си. А както казва адашчето, най-смешни са опитите за бягства от себе си. Но, както споменах, всеки да си отговаря за свободата.

Добре, приятел. Интуитивно виждам, че приятелите ми чувстват и моите преживявания. И аз така. Какво има да се разсъждава толкова. Приятел = сродна душа. Станимир, от твоите аналогии си избирам тези от скандинавската митология. Този, който ме оставя свободна, той ми е приятел. Стига ми един.

А аз винаги съм се чудела защо хората изписват непреходните ценности като истина, любов, мъдрост и т.н. с малки и с главни букви. И колко са далеч от истината именно хората, изписващи я с главни букви. Сега се сетих - то е нещо като обръщението - на ти или на Вие.

Чета размислите по тази тема и намирам мненията за искрени. Но не се ли досещате, че и истинските ни имена са никове в този живот, в този свят, който удачно е наречен сцена? Не би трябвало да се робува на предубеждения, че пишейки със собственото име, човекът зад него е искрен, а зад ник стои фалшив. Реалните ни имена са отново един вид ник, но за този живот, за това действие от тази сцена. А който го отрича, според мен е затънал дотолкова в играта, че не може да си вдигне погледа по-високо от подиума и да види себе си като една марионетка на съдбата. И се сещам сега за една песен на Васил Петров - "Играчът". Поздрави!

Аз не мечтая. Зная, днес ще е красив нов ден. Желая го и на вас!

Животът е като тангото - две напред, едно назад. И все пак - едно по-напред.

Ако всеки ден мислиш за и правиш нещо ново, всеки един ден ще е различен. И ти ще си.

Може би има още много какво да ви кажа, а може би няма. Но все пак - обичайте!: