Силвия СД

Ми да нямат такива страхове тогава и Децата - щом са Деца, няма как да нямат и Тати и Мама, нали така.

Мисля, че прекалено се подценяват и щадят децата, прекалено много. И това е най-голямата грешка на многознаещите възрастни. Децата са по-силни от нас. Не забравяйте това, те са силните, не ние, обримчени с мрежите на наложени ни от псевдоморалното общество шаблонни визуси. Многократно например съм била свидетел как някоя майка - силна де, изпада в хистерия, че детето й трябва да постъпи в болница, а детето й я успокоява, че няма нищо страшно там. Болното дете, слабото дете уж. Това са много поучителни гледки. Не споря, излагам си мнението. Никога не споря с предразсъдъци, излишно е.

И това ще стане. Но имай предвид, че темата е многопластова и под деца не се разбира само буквално децата, родени от мъж и жена. Децата - семенцата, плодовете, които растат в нас, храним ги с мислите, чувствата, делата си. Та тези плодове нямат страхове, а когато егоистичното начало - сбърканото в нас, им насажда страхове, то плодът ни винаги ще е червив.

Има какво да се добави. Не бях пълна умишлено тогава, понеже в този форум много се говори за любов. А човек се познава какъв е, когато се срещне и с любовта. Тя е смърт на егото, така че смърт и любов - това са истинските прави огледала, които ни показват такива, каквито сме в същността си.

Затворът е една сграда с високи стени и решетки на прозорците и вратите, с жици с тоци по тях, с много килии, в които са затворени хора. Там има хора, няма зверове. И хората там са доста угнетени. Скузи, пчеличке, но аз не те разбирам изобщо. Влез в някой затвор и ще видиш, че няма да излезеш на части. Травмиращото в един затвор не е повече от това, което видях наскоро по улиците на един град. Млад мъж се гърчеше от епилептичен припадък, а хората го подминаваха, някои дори забързано, сякаш ще прихване болестта и тях. А един друг мъж буквално го прескочи, прекрачи го. Е, аз това не бих се наела да коментирам. Ето това. Ако на детето не му се втълпи предварително страхът на възрастния от нещо, в случая от затвор, то никога няма да влезе със страх и да излезе травмирано от там. Защото такава е нагласата на децата - отворена. А кой ги прави затворени, е ясно вече.

Децата нямат страхове. Насаждат им ги "безстрашните" възрастни.

А, не винаги, shelter. Не винаги. Не забравяй, че има и счупени обективи, а това не означава, че ти си счупена.

Ми да ги затворим в едни стаи децата, да не излизат никога навън, щото животът е страшен и от него боли и може да ги повредим. Трябва да ти кажа, че работя с деца и зная как ще се смеят на това, което сега говорите. Детската психика не е толкова лесно ранима, колкото психиката на възрастните хора с предразсъдъците, точно защото малките са гъвкави и адаптивни много повече и откриват света непредубедено с широко отворени очи, а не с капаци за разлика от обременените си майки и татковци, които се плашат, че светът не е по техните мерки и теглилки постороен и виждат врагове дори във вятърните мелници.

Да ти кажа за реалността - най-големите затвори сме си ние самите, а най-големите затворници са вън от затворите.

Много ти благодаря, selsal, че уважи въпроса ми. Зададох го чисто по детски, както всъщност задавам всичките си въпроси - непредубедено. Не умея като Волтер само да се съмнявам. Този твой пост съм го пропуснала неволно, но отговорът ти ме презадоволява. Да, както и почти всички текстове от Новия завет, включени в канона, това евангелие също е анонимно. Което не е критерий, разбира се, нито за автентичност, нито за обратното. Остава си висящ въпроса ми кой е писал това евангелие, но едва ли в скоро време отговор на него би могло да се даде изобщо от някого. И понеже този ми въпрос се базира на логиката, видно е как не може да се възприеме един текст, отнасящ се до духовни събития, само чрез нея. Сега имам друг въпрос към теб - как да липсва Св. Дух при гностиците. Доколкото пък аз знам Св. Дух при някои от гностическите течения е израза на Женското начало. Сигурна съм, че знаеш и ти това. При офитите например - Св. Дух - Руах - староеврейски - е от женски род. И от него произхожда несъвършената София - Мъдрост - от староевр. Ахамот - Хокма - мъдрост. Която именно е майката на Демиурга, за който говориш ти.

Охо, хайде и тук така - има тема, която не ни допада нещо - има проблем, няма тема - няма проблем. С изключение на две умни жени ( Мона и shelter ) подканванията за финиш започнаха вече, тук не издържахме толкова страници, като в предишната, в диалога. Нежни души сме, дори и гала обеди си приготвихме по повода с приключването.

Да, добре е, движението винаги е добре, въздухът също, защото мозъкът когато почувства липса на кислород изпраща позиви за прозявки. А това не е добре, да се прозяваш, показва отегчение. И наистина всеки вижда каквото си иска, както и си мисли каквото си иска. Това, че не коментирам цяла част от постове, може и да значи, че съм съгласна с тях, а показвам само това, което според мен има нужда от доосмисляне. Но кой каквото ...

Децата не мечтаят, те си ги живеят мечтите, ако достопочтените възрастни им позволят това.

Изненадите затова са изненади, защото са неочаквани.

Не разбрах педофили има ли, няма ли в този затвор. Или са кокошкари. При мен често попадат хора от затвора. Лежат с охрана винаги. Ами хора като хора, не са белязани. Откраднал там три кокошки да си нахрани и той децата. Повечето са за разни дреболии, железа откраднал, ей такива неща. И не са никак лоши хора, напротив, много добри хора са и кротки. Коментарът към клипа е тенденциозен, доста. Правен е от хора, които не са се срещали със затворници. А това децата да пеят на видни личности, това ли е красиво, на чичковци политици или банкери. Когато бях мъничка татко ме заведе нарочно на един филм забранен за деца, помня му заглавието още "Площад Сан Бабила". Беше за някакви мафиоти, имало кръв и насилие и голи сцени. Жената на входа не ме пускаше, но той й каза нещо, което ще помня: "Щом аз съм решил, че дъщеря ми може да гледа този филм и е с мен, ще го гледа. Тя трябва да знае от малка, че има и такива неща в живота. И да няма страх от това." Мнението на Донка ми хареса най-много. А останалите от какво се възмущавате, не разбрах. Чета почти всички мнения в Портала и помня. Латина беше писала нещо много истинско за това, че децата трябва да посещават болните си роднини в болницата, в отговор на едно друго, че не бива да припарват деца до болници, защото се замърсявали по този начин аурично. Не помня в коя тема беше, но това мнение добре си спомням. И аз мисля като нея. Тук - като Донка. Децата в себе си ще пуснем при Христа, когато се избавим от собствените си предразсъдъци и скруполи и страхове. Всъщност болни мозъци са измислили съдилищата и затворите, хора да съдят хора. Мечтая си за един Нов свят, свят без затвори и болници, свят без граници, външни и вътрешни.

Е как като си още непрекрачил прага, знаеш какво има от другата страна. Знаеш какво има само от тази, на която си ти. А когато не прекрачваш прага, от тази страна са само страховете ти. А като прекрачиш, има... изненада.

Всъщност не е така. Винаги ни постигат страховете ни. А истината още никой не е намерил. Никой! Не бъркай истината със страховете си!

Лошо! Щото огледалото са другите хора. МНОГО ЛОШО!

Ах, ти! Как да ти намигна сега, а?!!!

Всъщност дали наистина изчезва или само на нас така ни се струва, защото очакваме да си остане каквото е било... А то си е останало, винаги остава! Но в друга форма - вплетено е в паметта на новото, на настоящето. А настоящето нишка по нишка се вплита в бъдещето. Нищо не се губи или създава - само се превръща от една форма в друга... закона... Законът на кръговрата, на колелото, което се върти, е местен закон. На Земята. За да има Ново, в истинският смисъл на понятието Ново, трябва нещо старо да отмре. Няма как Новото да се роди, ако старото е заело пътя му. Та предпочитам да затварям врати, за да отварям нови, и дори желая такъв вид смърти да ми се случват, както и ми се случват. И Слава Богу!

Да, перифразирано по известната крилатка "Истината сама се защитава." Рано или късно този, който не иска да я види, ще му се наложи. Ако днес хората се спъват с капаци на очите, защото така им е удобно, харесва им, вкусно им е да се хранят с месо, утре животът сам ще им наложи да проумеят защо е вредно, понякога се стига до тази истина доста болезнено.

"Най-човешкото коте" - това ми хареса много. В един от романите на Юго, главният герой, в когото, всъщност писателят пренася своя образ, е мизантроп и има за приятел опитомен вълк, когото е нарекъл Homo - Човек. И на когото често повтаря: "Само не се израждай в човек!". За духовете - не съм навътре в тази тема.

Независимо от това, какво съм виждала, според твоите думи, в продължение на тези на Орлин, излиза, че: "емоциите са първични и в кризисни ситуации умът въобще няма време да се задейства" - Орлин "това може да се приеме за правилно, но само за жените" - Венцислав. С което пък аз изобщо не мога да се съглася!

Е, според Дънов нали има и т.н. "стомашен мозък" - аналог на симпатикуса.

Прилагам цитати - от началото, от средата и от края на публикуваната от Valentinus версия на т.н. Евангелие и имам въпрос, който отдавна ми се иска да задам: Това Евангелие ОТ Юда ли е, НА Юда ли е или ЗА Юда? И как преди Пасха е дадено Откровението на Юда от Христос, а след като Юда достига преди предателството "спасението на гностика" и светият дух, проникнал в него, се осбобождава от тленното му тяло и го замества "един друг", допълващ пълнотата на земния бог на учениците, е писано това евангелие и от кого е писано така че да описва и обесването на Юда? Това много ми се ще да си изясня. Ако някой от знаещите може да ми помогне, много ще му бъда благодарна.