Силвия СД

Черните дупки и техните звезди компаньонки са много по-разпространени, отколкото си мислите. Учените вярват, че Млечният път съдържа десетки хиляди такива дупки, откъдето произлиза и името им - "галактически". Най-често можем да ги намерим в бинарни (двойни) звездни системи, където си съжителстват с "жива" звезда, която губи част от газа си благодарение на гравитацията на черните дупки. И това е един от начините, по който астрономите разбират за съществуването им. Промяната в дълбочината на нечия същност не съществува. Има само развитие, развиване на нещо си. Розата си е роза, тя няма как да се промени, освен да разтвори цветовете си. Нищо и никой не може да избяга от собственото си естество. Калинката няма как да бъде костенурка. Нито сливата праскова. Хората тънат в огромна илюзия за това, че се променят. Не, те не се променят. Остават си такива, каквато е същността им. Това, което те наричат промяна, всъщност е движение. Само минаване през нещо във времето и пространството.

:-)))

Тъжно е, колко тъжно е, че зазоряването се случва рядко. Рядко. Радвайте се на външния изгрев. Каква тъга.

Поздравявам Мона с изпълнението на едни истински мъже с пожелание да среща само такива в живота си! А това е прекрасна песен:

Част от Един сезон в Ада на Рембо е Лоша кръв: J'ai de mes ancêtres gaulois l'oeil bleu blanc, la cervelle étroite, et la maladresse dans la lutte. Je trouve mon habillement aussi barbare que le leur. Mais je ne beurre pas ma chevelure. Les Gaulois étaient les écorcheurs de bêtes, les brûleurs d'herbes les plus ineptes de leur temps. D'eux, j'ai : l'idolâtrie et l'amour du sacrilège ; - Oh ! tous les vices, colère, luxure, - magnifique, la luxure ; - surtout mensonge et paresse. J'ai horreur de tous les métiers. Maîtres et ouvriers, tous paysans, ignobles. La main à plume vaut la main à charrue. - Quel siècle à mains ! - Je n'aurai jamais ma main. Après, la domesticité mène trop loin. L'honnêteté de la mendicité me navre. Les criminels dégoûtent comme des châtrés : moi, je suis intact, et ça m'est égal. Mais ! qui a fait ma langue perfide tellement qu'elle ait guidé et sauvegardé jusqu'ici ma paresse ? Sans me servir pour vivre même de mon corps, et plus oisif que le crapaud, j'ai vécu partout. Pas une famille d'Europe que je ne connaisse. - J'entends des familles comme la mienne, qui tiennent tout de la déclaration des Droits de l'Homme. - J'ai connu chaque fils de famille ! за тези, които харесват различната поезия

Memento Mori

За една жена достатъчно пари означава да може да си позволи красиви дрехи и аксесоари, козметика, която тя предпочита да ползва, някоя хубава книга и изискани блюда. А за един мъж - ако може да задоволи потребностите на такава жена. ---- "Хляб и чаша вино" е заглавието на стихосбирка на един от любимите ми поети - Димитър Данаилов.

Agressio от латински се превежда буквално като пристъпвам, настъпвам и в смисъла на глагола изразява активно действие. Активно, защото за да пристъпиш, трябва да извършиш движение насочено навън, естествено. Агресията не е нещо отрицателно, напротив. Лоша е представата на хората за агресивно поведение. Дори да защитиш някого, да помогнеш някому, е вид агресия. В този смисъл и любовта е агресия и то от най-висш тип. selsal, агресия в култивиран вид... каква агресия е това? Прозвуча ми като дирижирана любов. Или като роза без бодли, отглеждана в нечия оранжерия. Рatrimonium не е лично пространство, а термин от римското право, който означава наследство по бащина линия. В какъв контекст го свързваш с егото?

Хайде така да ви запитам за по-разбираемо - знаете ли защо Бог прощава на човека?

Диана, мога ли да те запитам тези неща от къде ги измисли: И тогава като зло можем да определим нашето съзнателно несъобразяване с тези закони. А това е възможно именно защото притежаваме свободна воля. И това е станало с отхапването от ябълката - плода на дървото на познанието/различаването на добро и зло. Свободната воля от Христовия дух ни е дадена още преди началото на времената.

Мдааа, каква промяна само!

Ани ...интересува ме фундаменталния въпрос-Творението на Твореца, който наричаме обикновено Бог, променя ли се или не? Ама нали това точно говоря и аз в няколко поста назад - зависи кое наричате промяна. Нашият народ го е изпял в една песен, за жалост превърната в кръчмарска, но съдържаща голяма истина за човешката същност и промяната в човека: "Косите ще си почерня, косите ще си почерня, косите ще си почерня, ох, ама, аман. Ала очите не мога." Както знаем - в очите на човека се намира истината за него. Иначе - бои за коси колкото щеш. Духовни школи ги наричат някои.

Ани Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Понятията добро и зло са понятия за лениви мозъци. Такива, които се страхуват от истинска промяна. Щото да си изправи човек кривите крака вероятно много боли. Но не ги ли изправи, в каквато ще и да дреха да ги пъхне, вървенето му пак ще е накриво. -------------------------------------------- Модераторска бележка: Мненията от #50 до #61, са преместени от темата Промяната

borislavil Да, има ситуации, при които, ако човек е достатъчно духовно извисен и у него липсва осъждане, злоба и желание за мъст, да няма необходимост от прошка. Но... има и ситуации, при които това няма как да се случи. Пример - ако изнасилят теб самата или дъщеря ти... А защо ти идват точно такива примери наум. Да вземем един акт на изнасилване. Какво представлява той сам по себе си - насилието какво е. Ако човек е сигурен в себе си, никой не може да го насилва. Насилниците са привлечени от слабите места в нас - в нашата несигурност в нещо. Мен да изнасилят просто няма как да стане. Всеки един опит за това ще донесе стерилитет на опиталия се. Или с други думи ще си ходи без топки. Ако хипотетичната ми дъщеря носи моята кръв, а то няма как да е друго, щото съм жена, същото ще важи и за нея. И се питам - има ли такива хора и ако има - какво ли трябва да представлява такъв човек, на когото не му пука от нищо? Ами има ги и такива зевзеци. И тук ги виждам също. Но това не го наричам аз непукизъм - напротив - това е онова пукане, което от всяко ухо не се чува и от всяко око не се вижда - в други честотни диапазони е щото. Но и нечуването си има своя смисъл - по-добре за тези уши и очи, които не чуват и не виждат, щото това пукане за тях би прозвучало като трясък и ще спука тъпанчетата им и ще ослепи ретините им.

mvm Аз не мога да си го представя това ниво . Като липсва необходимост от прошка , какво има на нейно място? Тук всички вие определяте прошката като нещо много възвишено. А аз не. Ще поясня - когато човек прощава нещо някому, това означава, че преди това го е осъдил. Потърсил е и е намерил в човека вина за нещо. А кое е това, което търси вини и което се величае, считайки прощаването като върховна проява на благородство. При всички случаи е ясно едно - това не е благородството. Какво има на местото на необходимостта от прошка ли? Познай!

Ани Същото е и на духовно ниво. Нашата основа, това, което различните учения наричат с различно име - Монада, Божественна искра, Истински Аз, Дух, Душа, то може би е непроменимо, но останалото според мен се променя. А кое е останалото? Би ли могъл човек да ходи изправен, ако нямаше крака? Останалоо е това, че ходи, но то му е заложено чрез някаква даденост - в случая краката. Би ли могъл човек да има избора да говори или да мълчи, ако нямаше друга даденост - езика. Даденостите са константите в примерите, които давам. Промяната е само в начина на ходене или в начина на говорене в случая. Ти споменаваш за екзотерично християнство и дори го осъждаш, а целият ти пост е пример за такова вярване. Онова, което е истинското в човека, то е неизменно. Човек може да промени единствено външните наслоявания върху него - дрехите си, но как ще измени криви крака, например или раздвоен език? Ако Монадата е непроменимата, то кое е останалото, за каква промяна говорим тук? И колко повече е човек от дрехата си?

Fut А това за което си мислех е че каквото и да напаравя/напиша все ще наруша нечии правила. Ако не на едните то на другите Е как при това положение човек да си отпусне/отвори душичката!?! Не знам. Аз знам. Душата на човека е отпусната свободно=отворена широко, когато няма какво да я стиска. А стиска я нечиста съвест. Думата правило винаги ми е звучала като ограничение, като нещо, което ограничава душата. Правила... направа на закони - човешки, хе, а каквото човек сам си направи и Господ не може да му направи. Живей безгрижно! Винаги спазвай това единствено правило! Защото то означава, че не държиш в себе си нищо, което да измъчва съвестта ти и да стиска душичката ти. ---- Г-ци, г-жи и г-да модератори - много моля като отварям тема, поне да не правя правописни грешки в заглавието.

Някъде, някога, в далечното бъдеще Те...

Хехе, за трети път, откак съм регистрирана тук, се оказва, че отварям тема, без да съм я отворила. Това ме разсмива, защото по този начин се доближавам до усещането на сомнамбулите, на които останалите разказват какво са правели през нощта, а те не помнят нищо. Но се питам друго - този сайт сън ли е. И ако си отворя очите, сънят ще изчезне ли. Това се питам. Като стана въпрос за нива, не знам дали има най-дълбоко такова. Изобщо не зная дали има дъно. И има ли край простора.

Отпечатъци на светлинни вълни - това са знаците. Върху белия лист... се виждат отпечатани............. тъмните неща... Добре е да се опитваме да си ги разгадаваме - липсите на светлината в нас...

А какво ще кажете да стигнете до едно ниво, където необходимостта от прошка липсва.

А знаете ли защо е наречено Господарско това число? И защо Мона говори за трудна карма при него. Това не съм го чела никъде, но мисля, че числото 11 изобразява две напълно съвършени и завършени единици. Два колкото еднакви в приликата си, толкова и различни в индивидуалността си свята. При това светове номер едно. Проблемно е дотолкова, доколкото това число символизира сблъсъкът между две изцяло оформени индивидуалности. Борбата между такива е винаги жестока. Но от тази борба произлиза най-великото сливане, което е възможно. Числото 11 за мен представлява най-голямото възможно предизвикателство - това да се пребориш със себеподобното, със себе си. С другия в теб. А самата борба, която повечето определят като нещо трагично, се нарича любов. Затова е и Господарско числото 11 - на надвилия себе си нищо не може да се опре. Само онзи, който е Господар на себе си, може да бъде и господар на вселената. Моника, трябва да дадеш поне две имена, за да бъде пълен нумерологичният ти анализ.

Хм, за мен премълчаването на някаква мисъл, която ни е споходила и която сме допуснали в главите си, е най-отявлената форма на лицемерие. Когато един човек не променя мислите си и си въобразява, че това е някакъв вид стабилност, целенасоченост или силна воля, той изпада в илюзия за своята положителност, а в същото време се е вкаменил, през него не преминават най-разнообразни мисли, а еднотипни, които го натикват в схеми, в шаблони и в матрици на стереотипа. ---- Мона, веднъж ти казах, че този, който обявява "не вярвам", всъщност, вярва най-силно. Така и с твоята ситуация с мисленето. А аз мисля , че вече достатъчно добре те познавам, за да зная какъв позитивен човек си ти и колко е положително твоето "отрицателно" мислене.

На мнение съм, че същността на човека е най-константното нещо на този свят. Тя е неизменима. Какъвто се е родил човек, такъв си остава до края на живота си. Това е залегнало и в гените ни. Те са неизменчиви. А това какви са те може би зависи и от предишни наши превъплъщения и поведението ни там и тогава. А промяната не е нищо друго, освен откриване на една или друга наша същностна характеристика, която не сме проявили, но пък си носим в зародиш в самите нас и си мислим само, че се променяме, а всъщност, ние не се променяме, само се дооткриваме и за себе си и за света.