Вълнуващо е + от плуващите сме + без атрибути. +++ Отлично знаеш! И аз имам въпрос, но по темата - нещо не чатнах отново - за спомените и ползите? И за ума - който се освобождава от него, не става ли... безумен?

Това, което споделяш като прозрение, има огромно значение. Диди, всичко, което пишеш в горните си постове, има пълната ми подкрепа. Най-вече отношението ни към хляба.

Когато някой ги вижда в черно. На земята е така. И не са моите. Нищо на този свят не е мое.

Вальо, като "твоята" земя на хоризонта.

Предварителните представи за последствията МОГАТ да имат много варианти.... Най-интересният обаче е реалният, т.е. от твоите действия, не от представите ти. Обаче, ако подчиниш действията на представите си, отиде.

Винаги го свързвам с многото слуз, която оставя след себе си...

Ей, братко, идва ми наум една идея за лозе и .... там, каквото беше.

Дъждец трябва да падне първо в душите ни, тогава и отвън.

Истинската любов не се катери по вълни. И никога не е време за нея. Тя е безвремие.

А ние не знаем ли? Той, Бог не беше ли и в нас или като трябва да решаваме някакъв проблем, отива горе на небето?

Един съвет, извинявам се, но не се сдържах. Когато съпругът ти се установи, последвай го!

Нещо като сърф, а. Харесвам плуването без дъски и плавници.

Вярвам в лекарите, че мога да се променят, но не съм сигурен дали "отвътре" те могат реално да променят Системата. Ако тя е обречена да се разпадне и после да се изгради наново, струва ми се, че неизбежните компромиси не си струват, когато се остава в нея с някакви неясни надежди. Напуснах системата преди 16 години и нещо, имаше доста трудности, но нито веднъж не съм съжалил. Общата матрица на социума все още ми влияе, но здравните осигуровки не са най-тежката й част. По-тежко ми беше, когато завеждащият отделението определяше всичко, което следва да се направи а, ние младите в отделението, бяхме като чирачета. Или когато в участъка знаехме, че системата за клюкарене, за разлика от всичко друго в тая система, работи безотказно и ако си позволиш да даваш препоръки, различни от общоприетите, ще си имаш най-малкото едно "въодушевено" разговорче с началството. А изгубеното време, когато "нищо особено не се случва"? Каквото и да правиш в оная атмосфера, то ще си е загубено. Сега пак си работя за медицината, но за медицината, която аз считам, че има нужда да се работи! Ако бях останал в системата, щях да бъда вероятно във висша степен неудовлетворен, без за тия 16 години да променя нещо особено в нея. Вместо да върша нещо с неохота, срещу което държавата да ми плаща с неохота, сега върша поне преобладаващо това, което считам, че ми е призвание. То носи със себе си и възторзи, и препънки, но във всички случаи - аромата на автентичността... никога доброволно не бих се върнал в болничната система такава, каквато е! Много си прав. Затова и аз я напуснах окончателно. Преди 7 години го направих, защото ни писаха търговци. Но се наложи да се върна - на карта бяха поставени мили мен хора и цяло отделение. Но се оказа, че когато затвориш една врата, да се връщаш и я отваряш отново, е само губене на време. Не само нищо не се бе променило, но от ден на ден става все по-зле. И... адиос мучачос!

Ей, не забравяйте какво е казал Св. Павел. Кое беше, кое беше, че не се сещам, това, дето всичко оправадаваше.

Аз не съм против нищо. Но някои неща просто ги подминавам. Като фалшификатите например.

Има една стара максима: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!". Леко, но значително я променям: "Бъди какъвто/каквато си, пък да става и потоп!". Бъди! Ще дойде!

Чадърът е аксесоар, който не присъства в моето обкръжение. Когато вали се събувам и боса. Благодарско за поздрава, зная, че е от сърце.

Практиката показва, че ако не си имунизиран срещу накои инфекции, като ги пипнеш, просто умираш. Като Кримска - Конго Хеморагична треска например и мн. други. За ваксинацията при децата съм си дала мнението и няма да се повтарям.

Аз съм стигала до 180 км. в час, разбира се по магистралата. Високите скорости и високите етажи ги предпочитам. Ако автомобилът ми вдигаше повече, щях още да настъпвам, но е дизел, а те са по-бавни от бензиновите и рискувам да му пръсна буталата.

Ех, този дъжд да беше дошъл и насам. Тук се спекохме в Тракията. Само ветрове.

Здравей, Sara! Пробвай всички съвети, може да ти помогнат. Но е добре да се потърси причината за твоето безсъние и да се насочиш там. За всяко нещо си има причини. А конкретно в твоята ситуация каква е, ще разбереш лесно, след като прочетеш внимателно дума по дума поста си. Една от тях е ключа за решаване на проблема ти. Употребяваш я два пъти.

В очите на човека е скрита цялата истина за вселената. И за неговата. Това, което желаем да научим, можем да го направим само с поглед право в очите. И без думи, без нито една. В очите на човека се крият всички тайни на всемира от памтивека до сега. Както и бъдещето е закодирано там. Ирисите показват всичко, стига да умеем да четем.

Поздравявам ви всички с това парче! То е в кръвта ми и на него мирно не стоя. http://www.youtube.com/watch?v=2goPSoaQNjQ

Никога не съм сама.

Не може. Каквото влагам, не го обяснявам. На тълкователите ще оставя да тълкуват надълго и нашироко що е то съвест. И що е Истина. И що е Мъдрост. И що е Добро. И що е Любов...