Силвия СД

Воля - това е желание, пожелаване. Волим те - казват братята славяни на запад от нас. Искането, желанието на Бог за нас не може да бъде друго, освен нашето добруване. Нашата воля за нас самите и тя не е по - различна. Осъзнавайки, че Волята Божия е най- доброто, което можем да си пожелаем, сливането с нея става лесно.

Едва ли някакви книжки ще ме научат как да обичам истински детето си. Ето го отговорът: !!!

Гладна ще умра, но сама не мога да се храня. Най - хубавата молитва относно храната е тази, тя да бъде споделена.

И такова може би, че точно когато "идват прозрения", сме най - далече от самотата.

Затворил се в себе си човек работи за нещо много важно единствено само за себе си.

Средата, в която расте едно детенце, е много важна. То е като попивателна. Един ден всичките негативи ще му се "зачислят". Не бих живяла в такава среда точно в името на детето си. А варианти има колкото искаш, човек трябва да ги търси. Да се върнеш в обстановка, която ще събуди само повече ненавист, няма нищо общо със смирението. Напротив, това е затвърждаване на определени зависимости.

Като принцип, хората са безценни. И все пак, често чуваме израза: Той/Тя е стойностен човек. За мен стойността на човека се определя от количеството Светлина, която би могъл да възприеме, да понесе в себе си и да раздава. Има хора - Слънца. Там, където те се появяват, тъмнината се разрежда неусетно, наоколо огрява и всичко се стопля от усмивките им.

Сънуват как Природата ги обновява с възраждащ огън.

Своята си карма. Всеки носи само своята карма, той си я е избрал, той си я е натворил, никой друг. А в конкретния случай с осиновените деца, това също си е тяхната индивидуална карма - да бъдат изоставени и след това осиновени. Урок. Също и за осиновителите. Като чета мненията по въпроса за осиновяването, виждам, че всички споделяте симпатия към такива решения, което много ме радва. На Краси ще кажа само, че ние сме си деца на Баща си и никой не е дошъл да ни осиновява. Ние затова сме сродни души - от един род сме - роднини, родни братя, деца на Баща си. Само малко или много позаблудени, та се налага помощ от време на време. Заблудите пък от друг род идват, не от нашия. А на този свят не всичко е свързано с делото Христово. Де да беше така.

За доказване в тези неща едва ли би могло да става въпрос. Какви доказателства, освен едно - щом душата има устрем към духа... А защитна реакция не е устрема, а точно периодите на отчаяние и то не на душата ( психиката ), а на друго. Нормално е да се редуват такива периоди - като вдишване и издишване, няма как друго да бъде, защото сме ограничени още и нагълтването с цялата истина ще бъде пагубно. Затова има тайни, затова окултното знание идва на глътки при нас. За всичко е помислено и на всеки се дава толкова, колкото може да понесе в един или друг момент. Нито повече, нито по - малко.

Въпросът за евтаназията не е сложен, никак дори. Ние, хората, с нашите обременености, го усложняваме. Изтъкваме доводи "ЗА" и "ПРОТИВ". И виждате ли какви - отново егодоводи - стойността на подръжката на отписани не от друг, а от нас пациенти, облекчавания или не на карми, собствените си страдания като преживяващи, отговорности и тежести, псевдоморални причини, зад които крием отново и само страха си. Его доводи! Не случайно зададох въпроса Кой решава. Благодаря за отговора, моят би съдържал една точка - бих започнала от 4 и следващите вече се обезсмислят. Лекарите не сме добри убийци. Ние не бива да се намесваме там, където друг решава, ние можем само да облекчим страданията на хората, техните заболявания, ние не трябва да отнемаме свободата на избор, когато въпросът е на живот и смърт. Този въпрос - дали ще живее един човек или не, е само между него и Бог. Ама на някого вече му дотегнал живота, уморен бил... Когато някой наистина поиска, ама истински поиска! да умре, той ще умре без наша помощ. А когато вземането на такова решение - да бъдеш или да не бъдеш отнема повече време - при хора на ръба, чиято душа дълго се колебае да се върне или не обратно на този свят, обхожда много нива, знаем, че времето там е съвсем друго по параметри, ние трябва да дадем това време и да уважим решението на душата. За да не бъда голословна, имам такива примери, че и най - обективните становища на консилиуми излизат неверни - опровергават се всичките капацитетни мнения на колегите, хора пребивавали в отвъдното дълго за нашите земни понятия време, се завръщат и споделят такива неща, от които ние само можем да се учим. Мен не ме интересува какво казвали тибетските учители, мен ме интересува какво казват хората, с които работя, на които съм длъжна само да помагам, а не да отнемам правото на свободна воля. Това право е свещенно!

За заповедта - Домът е тялото, в което живее Душата, а от там нататък всичките му там магарета, волове и добитъци. Три са, прав си! Но Аз още не съм Той.

Сестричке моя Силвия, аз съм споделяла тук искрено! Да, не съм имала никого конкретно предвид, най - малко теб. Лично - не гласувах нито за една от трите точки. Защото - споровете са за мен излишни, а споделяне едва ли тук може истинско да се направи. Истината е в очите на човека, не в напечатаните му думи.

Всъщност, самотността е неразбирането на хората, че никога не сме сами.

Много е точно - малко живеят, събрани по любов. Толкова са ясни нещата. Когато Душата е подчинена на плътта, не е във Вярата. Добре е да се разберат тези неща преди да заставаме до някого и да се кълнем във вярност, без да го осмислим. Хората наричат какво ли не любов. Това е основната грешка. А е толкова просто - има ли Любов, изневярата е невъзможна. Защото Вярата е човешкият начин да се възприеме Любовта. Вярата - това е Любовта в човека. Щом вярвам някому, това е равносилно на Любов. Изневярата между мъж и жена е само показател, че Любовта липсва тук, пообъркана е с телесни желания, които водят в погрешната посока и само ни отдалечават от Любовта. Един ден това се разбира, но чак когато някой някому изневери. И не е толкова важно кой е бил пръв. Правилният начин в подобни ситуации, според мен, е - сбогувай се, преди да нараниш сам Душата си. Защото Душата е на Ближния!

В интернет пространството не може нито да се спори, нито да се споделя истински. Поне за мен е така. Аргумент - липсват ми очите на събеседника.

О, много ще ти бъда благодарна, ако ми изпратиш! Да и моите зюмбюли прецъфтяха, но си имам един специален - саксиен, продават ги сега навсякъде - и той е от холандските, едър. Има ги всякакви цветове - сини, розови, аз си отглеждам бял, още е рано за цъфтежа му, но се разпуква вече. Твоите карамфили от кои са, моите са от ситничките, но са много ароматни. Аз пък ще ти пратя семена от едно много рядко цвете - нарича се нощна красавица и цъфти през август - септември, с много нежен светложълт цвят и тънки венчелистчета, подобни на розовите, но почти прозрачни и също като розите е на малко храстче. Цветчетата се разтварят през нощта, а през деня се свиват. Много ефирно цвете.

Слушам повече класика в джаза. Но ШОПЕН!!! А от пианистите Клайдерман.

И аз си имам цветна лехичка, в която отглеждам какво ли не. Сега се радвам на холандските лалета. А божурът - бял и червен предстои да цъфти скоро, след него креновете. Люляците пък полудяха тази пролет. Вендор, тази черна кала е голяма рядкост. Поздравления!

Цинизъм е също да говорим за Бог, за Любов, за братство, а да сме безучастни към страданието на хората, защото то не ни засяга лично. Или още по - зле - защото сме в света, но не от света. Цинизъм е също да отвръщаме очи от неприемливи за нас гледки в медиите, а да се взираме в сламката в окото на брата си, защото той не е от нашето братство. Цинизъм е също да учим децата си как да правят добро, а ние да поставяме подобни теми. Темата за медиите е закрита, поради достатъчно изпълване с циничност, а с това за мен въпросът е приключил. Разбира се, че цинизмът вреди и не само на професионализма, а най - вече на духовното ни израстване. Господи, моля те от цялата си същност, запази кръвта ми топла!

Поздрави и на теб, адаш! И благодаря за красотата, която внасяш тук! А що се отнася до невинността, осъждането, макар и принципно, също носи кармични последствия, така съм чувала. Генерали и войници много и от всякакво естество.

Хубава шега, разведряваща тежката атмосфера на темата. В Библията, обаче, под жена се разбира душа. По - горе Кристиян е намекнал за това, както и че един дух може да обладава няколко души едновременно. И в този смисъл да пожелаеш душата на човек е наистина грях. Човешката душа е единствено Божествено притежание. Да пожелаеш душата ( жената ) на ближния, означава да желаеш живота му. А и ближният също не се разбира в този буквален смисъл. С душата на човека, респективно живота му, разполага само Бог. И ако пожелаем да подчиним или отнемем, все едно, нечий живот, това не се нарича Вяра. В житейския план, свалено на физическо ниво, ако така се разглеждаха нещата, ако се пазеше свободата на човека до теб като зеницата на окото ни ( има същия смисъл като жената ), едва ли щяхме да разсъждаваме върху тази тема. Добро утро!

Войните не се предизвикват от нации. Зад това стои Ариман. И генералът и войниците са негови невинни жертви.

Днес е Светла Неделя!

Добромир, а кой решава дали един живот е "напълно изхабен" и го определя в графата "безнадежден случай"? Диди, това което споделяш е много интересно. Да, така е, при всеки е индивидуален болковия праг на поносимост. А ти би ли споделила малко повече с нас. Явно има какво да научим от теб.