Неприемането, отхвърлянето е по - лошо от страха, макар да е негово следствие. Неприемането е заживяване в света на илюзиите, изгубване. Светът не е нито бял, нито черен, за кой ли път ще го кажа. Светът е такъв, какъвто си е. Ако се погледна в огледалото и не ми харесва това, което виждам, дали огледалото ще ми бъде виновно. Медиите са просто един отразител на това, което се случва. А се случва - днес на този, утре на онзи, на теб, на мен. Случващото се, ако не ни харесва, трябва да помислим как да го променим, а не да отвръщаме очи от огледалото. Куражът не се състои в това да не виждаш каквото не ти харесва, а въпреки грозотата да видиш и да промениш. Но силата е във виждането и знаенето как. А се започва от казването, съобщаването на нещата. Не медиите са пълни с негативизъм, а светът в който живеем и който го отрича, отрича собствения си образ в огледалото, защото светът това си ти, това съм аз, това сме всички ние. Нашият хубав свят.
Поздрави на Бина за поста.