Силвия СД

Точно в момента чета за пореден път "Трудно е да бъдеш бог" на братя Стругацки. Тази книга, както и "Храбрият войник Швейк" на Ярослав Хашек, колкото и пъти да ги чета, винаги го правя с огромно удоволствие. Да бутна малко класика - "Човекът, който се смее" на Юго.

Не се разбрахме нещо, но нищо.

И така отговаряш на другия въпрос на Г-н Георгиев "Коя е най - езотеричната наука?".

Срещата е със себе си. "Искам да те прославя тебе, който в зимната вечер през виелицата вървиш. Твоето силно дихание и равномерния ритъм на твоето сърце." У. Уитман

"Винаги е имало достатъчно факти, липсвало е фантазия." Д. Блохинцев

Както и различни женски очи.

Да, има логика - "Съдби по - лоши от смъртта". И на Ан Бийти "По инерция" е препоръчително да се прочете - истините от живота, такива, каквито са.

Философия.

В поста, който цитирах, се визираше формата, а тя, мисля, е определяща качеството на енергията.

Да, но се проявява или едната или другата форма. Това са двете проявления на една и съща енергия. Хората, които са сексуално много активни, са много малко дейни и креативни, и обратното. С последното изречение ще си позволя да не се съглася. Всичко е проява на една и съща енергия, само че на различни нива. Е, от това следва, че както се проявява на първо, така ще се прояви и на второ и на трето и на всички следващи нива.

И за това се изискват рецептори. Вярването е човешко качество. Степента на вяра се определя от възможностите на човека за подобно възприятие. "Да бъде според вярата ти!" - т.е. решаващи тук са човешките способности за пропускливост и трансформация, а от там и проявлението. А защо не с вяра да се строят и мостове. Силата на човека е пропорционална на силата на неговата Вяра. А в началото е Словото, вярата е способността да се чуе.

Богатство е само това, което е от Бога дадено. Диханието Божие. Животът. Пазете това богатство, то е нетленното. И то "...не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява... И никога не отпада."

Е, работим до смърт, не се оплакваме и какво... Държавната машина не можеш да пребориш, корупцията те смачква. Ако откажеш да си като общата робска маса, системата минава през теб като валяк и те изхвърля без капка милост. Не съм от света, но още не мога да си правя хляб от въздуха като Исус. Сега ще се храня с чистата си съвест. Илияна, не си далеч от истината. Няма действие без умисъл. Лошото е, че мислите на Господа управляващите не са като на Господа. Европейските фондове, Световната банка, ехей, колко много висоти има за превземане. Благородни висоти.

Възкресението е най - голямата Мистерия през епохите и вековете и много хора наистина не знаят какво празнуват, да.

Мона, страхотен аватар! Точно по темата - философски размисли за страстите между обеда и вечерята.

ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА От звезден рой бе озарен завоя на пътя по заобления склон. Край планината Елеонска своя извечен път прорязал бе Кедрон. Моравата бе тук наполовина - и почваше самият Млечен път. Напираха сребристите маслини по въздуха да тръгнат да растат. Достигнаха градина. Зад стената оставил учениците, смирен той каза им: "До смърт скърби душата, постойте тук и бодърствайте с мен." Той се отказа - без противоборство! - като от чужд, ненужен му запас, от всемогъщество и чудотворство и вече беше смъртен като нас. И край на гибел и на смърт студена бе нощният безкраен небосвод. Безлюдна беше цялата вселена и само тук бе място за живот. И вгледан в тая пропаст черна, страшна, без край и без начало - и без брод, с молба да го отмине тая чаша вопиеше към бога в кървав пот. Смекчил с молитва смъртната умора, излезе той. Налегнати от сън, в коилото край пътя, до стобора, лежаха учениците отвън. Разбуди ги: "Вас господ сдоби ви да сте край мен, а спите до един! Ще се предам в ръцете нечестиви Отива человеческият син!" Не беше свършил и като по чудо с димящи факли, с мечове гмежта изкочи и пред скитниците - Юда с предателска целувка на уста. И Петър меч извади и отсече ухото на един разбойник той, но чу: "Недей да вадиш нож, човече, не се гневи, на мястото си стой! Нима не може войнство крилато да ми изпрати моят мил баща? Без косъм да ми падне от главата, те биха се разпръснали в нощта. Но книгата на дните си оскъдни дочетох аз като послушен син. Сега написаното ще се сбъдне и нека да се сбъдне то. Амин! Ти виждаш, времето е като притча, лети и би могло да изгори. Аз в името на нейното величие ще вляза в гроба сам. И сам в зори на третия уречен ден ще стана. И - като трупи по река - на съд към мене като корабни кервани от мрака вековете ще текат." Борис Пастернак ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ! НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ В СЪРЦАТА НИ ДОНЕСЕ!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

http://synpress-classic.dveri.bg/10-2003/zavrashtaneto.htm

Вероятно любовта към ближния се проявява чрез Вторичните основни Божествени закони.

Олеле, олеле къде отидохте...страдания, грешки... В Христовия Дух няма страдания. Страданията са първото стъпало на Ада. Не ми се говори за следващите. Адът е състояние. Когато страдаш, си там, в това състояние. Христовият Дух не е страдал, страдаме ние тук, от незнание. Смъртта е незнание, тъмнина. Как да се свържеш с Христовия дух, ти си свързан чрез душата си. Гледай да не те развържат! Илиана, его и аз е едно и също, едното е на латински.

За теб съм сигурна, Бина. Друг ще ми отговори ли на въпросите?

Някой замислял се е как се проявява Духът в човека? Чрез кое точно? И за какво е необходим човешкият Аз? И за чашата, тази така давана за пример чаша, за която моли Исус да го отмине, знаете ли какво всъщност символизира? И защо молбата е от Исус? Исус.

И мъртвите тела нямат его. На тях им е все едно дали ще изгният в земята, дали ще бъдат кремирани или пък ще послужат за учебно помагало в някоя патоанатомична зала. Тук не визирам живите мъртъвци, за които споменах някъде из темата. Те са точно обратното на горните. Та, като разсъждаваме за егото, по - внимателно на този етап, да не се подхлъзнем в разсъжденията си. Вендор го е обяснил по - горе, дано се заслушате какво казва, добре го казва. И като говорим пък за това прословуто его, да попитам вие какво разбирате под смърт на егото? Точно в тази тема е мястото на подобен въпрос. Ще се радвам някой от преждеразсъждаващите да ми отговори.

"Исус от Назарет" - първата книга от папа Бенедикт XVI. Очаква се да излезе от печат на български език около 16.04. т.г.