Силвия СД

И това наричам истинското щастие. Ама да не ги сливаме темите, че трябва да разсъждаваме върху тях поотделно. Макс, , чудесно си общуваме.

На раз - пети пет - ък става връцкането.

Има и друг аспект на нещата тук. Не винаги отказът да се задават въпроси у възрастните хора говори за "застиналост" в готови отговори. "Тайните не са затова, за да бъдат разбрани, а за да бъдат напълно преживяни!". Не знаем отговорите на много въпроси, и въпреки това в цялата тази неизвестност има очарование. Знаем нещо, но не можем да знаем всичко, безсмислено е да задаваме въпроси за най-дълбоките неща от живота, защото те излизат извън рамките на нашия ум, който има своите ограничения. Така можем да живеем като малкото дете, което не познава живота, то не знае, но въпреки това е щастливо. То не знае и точно поради това е щастливо.

Уважението, Васил, винаги е взаимно...връзки се получават разни. И аз благодаря за линка, не бях чела тази статия от тук, от книги и др. източници стъпките са ми известни преди да се регистрирам в Портала. И да, в различните духовни школи могат да се срещнат под най - разнообразни имена, но смисълът е един. Изнесох тези за по - голяма яснота, а и се срещат по - често в езотеричните текстове. От страданието няма какво да се стряскаме, тъй като щем не щем, ние сме си май, май още в него. Но в Любовта принципно като няма страдание, дали е страдала, страда и ще страда. Това имах предви, Васил - Христовият Висш Принцип е далеч от всякакво страдание. Въпросът е ние къде сме? И дали в Христа сме? И тъй като днес е Разпети Петък, благодарско на Благост - тя единствена даде подходящите линкове.

За текста няма как да ти се струва, че си го срещал и преди, понеже го срещаш тук и сега. А за инфо по въпроса книги, книги, книги, много. Усещането е добре да се живее, а не да се разбира. За Христос нека да не ти се струва, за да не страда още. И все пак ето един жокер: 6 - 9

Точна си, но с твое позволение да добавя едно "И", от което следва: "Тишината е и чуване". Позволението се подразбира, но от интерпретацията се получава вариация. Тя си е твоя, нищо против. А обичам точността, което налага повторение и дообяснение: Тишината е единствено и само Чуване. Ето - добавено е "И"-то.

Всъщност Възраждането и Новораждането предшестват Възкресението. Освободен от Карма старият човек на Закона се превръща в Новият, свободен от причинно - следствеността. И се започва Службата. Посвещението е служене, но не робско служене, а по желание на свободен от Карма човек. Посветените са във връзка с възвишените същества и им се разкриват всички тайни на битието. Едва тогава е възможно преминаването през Прага. И това е Възкресението. Добре е да се обърне внимание на реда на стъпките: една от Бога, една от човека, следва друга от Бога, отново от човека и т.н. При обръщането - първата стъпка се свързват правилно физическото и астралното тяло на човека и това е свързване отвътре с Бог. Някъде го наричан разпалване на изгасналата искра. Следва покаянието - втора стъпка, нея човек си прави сам. При третата стъпка - Спасението от Бог, се хармонизират астралното и умственото тяло - сърце и ум. Тогава чак се завързват и растат добрите плодове - четвърта стъпка - Възраждане. Само Възроденият стига Новораждане, по същество правилно свързани умствено и кармично тяло. Тази връзка е от Бога. Чак след нея можем да говорим за правилно Служене - Посвещението. Само Посветен ( някои ги наричат Магове ) може да преминава границите. Има пазители на Прага. Черупката на яйцето се чупи от оформен и готов за това клюн на пиленцето. Възкресението е вече връзката на физическото, етерното, астралното, умственото и кармичното тела с Божественото. Това е излюпването на яйцето в духовните светове, за което говори Дънов. Това е достигането на Нирвана в източните религии. И това е краят на човешката еволюция. Възкресението е достигане на безсмъртието. Пунктирах тези стъпки за повече яснота и нагледност, но процесът на практика е плавен. Васил, стига с тези страдания и победи. Когато се пуснеш по течението на реката, тя неминуемо те извежда до морето. Това става изключително лесно. Страданието е докато се пуснеш, пущането е трудното, първата стъпка. И голямото затруднение идва от Страха. Нека да говорим за Бога, но най - напред да си обърнем и лицата към Него. Крайно време е!

Никак не са странни, много точни думи - смаляване на единият и растене на другият. Но е необходимо и дори задължително условие преди да се приложат, да се разберат добре, за да стане и ясно как точно да се приложат. Да се знае, че този процес е бавен и естествен. Иначе със сигурност се стига до един момент, когато човек, подлагащ се на катализирано и бързо смаляване на егото, започва да казва: "Аз съм Другият!". И този момент е попадането в лапите на най - голямата илюзия. Мая. Сега ми идва мисълта, че на нашият език също има израз, свързан с Мая - чували сте да се изразява някой така: КАКВО МЕ ЗАМАЯВАШ или ТОЗИ/ТАЗИ ТЕ ОМАЯВА. МАЯ. Иначе, съгласна съм, че е красива омаята. И смъртта е красива - от такава омая се умира млад.

И все пак илюзорните ни проекции биха могли до някъде да ни бъдат и ориентир до колко навътре в истината сме или поне близо. Имам предвид, че едно дърво или каквото и да е растение да вземем за елементарен пример не би могло да направи сянката на човек. Обратното може да се случи, но първото едва ли. Здрасти, advance!

Асе! И е добре това осъзнаване да става приживе и приздраве.

Тишината е чуване.

В надживяването им.

Будността е бдение. Бъдене! Тя е състояние на перманентна тревожност на съзнанието. Незамлъкваща камбана. За това състояние се изискват само уши и очи. Нищо повече.

Казвал ли ти е някой, че си възмутително буден за възрастта си! Инатари, будността е статус на очите, а не на устата.

Да, правилно и проверено. Не можеш да разбираш другите, докато не се поставиш на тяхно място. Да погледнеш с техните очи. Често го правя, не е никак трудно. Хубаво го е обяснила и тази жена Майка Гаврила - за ученика и неговата майка. Това в медицината го наричат Едипов комлекс и е класически патопсихологичен случай. Това не е добро, обаче.

:thumbsup: А защо го налагаме изобщо? Защото смятаме, че нашето "добро" задължително трябва да бъде добро и за другия. Когато един човек върши това, което е добро за него без да го налага на другия, но другият се чувства засегнат и смята поведението на първия за зло, тогава кое да наричаме добро и кое зло? Няма смисъл от въпроси. Учителят Дънов го е обяснил с две думи и на толкова разбираем език.

На арабски език звучи така: суа - суа. Но няма как да го изпиша с арабски йероглифи.

"Злото е дошло в света по единствената причина, че ние налагаме доброто с насилие." Учителят Дънов

Новороденото след посвещение възкръства. Има и осма степен.

Няма връзка. Реших да напиша и аз нещо тук.

Силата на мисълта... Самата мисъл е сила и то най - мощната. Няколко цивилизации изчезват, изнасилвайки я и насочвайки я в грешна посока. И като следствие е самоунищожението. Нашата върви на там. Велика сила е мисълта. Внимателно при боравенето с нея, ако липсва светлината.

"Двама мъже в града" - стар филм - френска класика за смазващата машина на псевдоморалното ни битие.

Аз моите широко съм ги отворила сега. В учудване.

Всъщност, храната избира човека, а не той нея. Както мислите избират на коя глава да кацнат и чувствата в кое сърчице да се мушнат.