Силвия СД

Лято е. Късно лято. С мирис на сладки треви. Руса грива развяват житата. Слънчогледи извиват глави. Тиха приказка шепне реката, а листата не трепват дори. Лято е. Късно лято. Жарки дни и огромни луни. Песен пеят щурците в полята. Чудна песен за далечни земи. Как бучат на морето вълните и се връщат в дълбоки води. Как блестят на небето звездите и напомнят човешки очи. Лято е. Късно лято. И мирише на мед и треви. Босоногата Есен пристъпва и попарва листа и мечти. С лека тревога за Зима свива гърлото ни тъга. А в очите се гуши плашливо за Пролет надежда една.

Срещат се и в литературата и в практиката много примери на хора, които опровергават високото самочувствие на някои лекари те да определят сроковете на нечий човешки живот. И Слава Богу!!! Обикновено такива опровергаващи са хора с ясното съзнание, че има за какво да живеят и искат да живеят, въпреки етикирането им като казус и вмъкването им в нечии тесни рамки. Няма такъв човек, който наистина да иска да живее, а да се предаде. А за смъртта - когато ти диша във врата, обърни се и я погледни в очите.

Е, хе,хе. В случая това е най - негрешното решение.

Нищо, важното е вярването да не ти убягва.

А ти като си от деградиращите, Венцислав, защо питаш?!

Убедена съм в това, слънчево създание .

Вярвам... един ден всички ще повярваме като тръгнем от малкото - в себе си, в хората, в Бог. Вярвам и в чудеса, повярвайте ми - случват се. И в Дядо Коледа вярвам!

Абе, старонови сме и новостари - зависи от позицията отново - отвътре навън и отвън навътре, хехехе...И очите си не помня да съм ги давала някому, пък кой каквото си вижда, със своите си го вижда по стар или по нов начин, все едно...

Никой не отрича Бог на небето, нали сме на едно мнение всички, че е на всякъде, но някои отричат, че е на земята.

Привет на разбиращите, знаещите, дълбоките и съветващите! Това, вероятно, е следствие топене и смаляване на егото... Добре, че се откъсна и едно пожелание за здраве! Приемам го от сърце и го връщам двойно. Здраво, яко и чисто дишане ви пожелавам! Не обратното... И се молете както и да е, но от сърце да е...

Винаги най - новото е най - добре забравеното старо. Дори и в краткия си настоящ животец на колко нови и най - нови и още по - по- най - нови нещица съм се нагледала... Добре, че паметта има това прекрасно свойство - от време на време да я хваща липсата, та и съвсем последното ново да не види, че е най - първото старо. А може и да види...и това да е новината, че е забравило да вижда.

Ванче, цитирам : " ...има Деятел, който да извърши смаляване на егото." С това си съгласна... и казваш това: " Този Аз, за когото говорих, е деятелят." И с това си съгласна: " А той е ...всъщност баш Луцифер." Ванче, съзнаваш ли какво казваш с малко помощ от другаде? Мога да ти кажа, че аз и никой друг не избира дали да дишам или не. И доста възможности до сега съм имала да го правя. За тази ми свобода, обаче, се изисква насреща равносилна осъзната отговорност, което си е едно и също. Само че, отговорността да избереш живота пред смъртта е по - голяма... Та, по повод разбирането...като започнем ние да си се разбираме, току виж и другите ни разбрали.

Не се плаши, Милена! Таласемиите са заболявания, свързани с наследствени нарушения в хемоглобиновата синтеза. Наименованието, както отбелязва и Добромир, произлиза от гръцката дума таласос, което означава море, поради по - голямото разпространение на заболяването в средиземноморския регион. Има два основни вида таласемии - алфа и бета, съответно с намалена синтеза на едните или другите полипептидни вериги на хемоглобина. Тези от бета - таласемиите се срещат по - често. И са три групи - major, minor и minima. Първата е сравнително по - тежка, но затова пък е много рядка форма, а и признаците са много явни, няма как да не се забележат от ОПЛ на детето. Вторта и третата форми са с по - леки прояви на хемолиза, та до степен понякога и като леко по - бледожълтеникав цвят на кожата, малко по - лесна обща уморяемост, без да има някакви сериозни проблеми, а при минима и дори се открива случайно при изследване на кръвта по друг повод. Протичането на последните две форми е леко и с благоприятна прогноза. Така че, няма място за паника, просто само името буди страхове, но съветвам те най - напред да си изследваш екзактно детето в Центъра по хематология в София ( само там! ). Желая ти добра развръзка!

Ванче, то по - важно е ние да се разбираме, чедо, пък другите дали щели си е техен проблем...

Тъй ли, ти срещна ли се с Него, я ни открехни, че ние да не си блъскаме още главите в таваните.

То и Един друг казва " Аз съм " и много пъти го повтаря. Вие нали четете евангелията... Дай да го унищожим тогава това " Аз съм " с камъни.

Той, Христос, не дойде ли точно този нисш аз да повдигне? Аз що си мисля, че е вечно и навсякъде.

Прекрасно те разбираме, Ваня, а и сме на същото мнение май. Живота, в неговата пълнота, няма как да се прояви в настоящия стадий без личността. Тя не е непременно зло, обаче. Нито пък е абсолютно добро. Тя за момента е инструмента, чрез който се работи на това ниво. Ако мислим, че Бог иска от нас да убиваме егото си, все едно да кажем, че трябва да убием клетките в организма си, щото те били отделност и да ги превърнем в някаква пихтиеста маса. Но, забравяме, че всички клетки вкупом правят общия организъм и на базата на тяхната правилна работа се осъществява правилното функциониране на целия организъм. И кое ги обединява така, че да са живи? Ами не зная Светия Дух дали искам да го постигам, ама зная отлично, че още дишам. И кой иска да ми внуши, че Бог бил отделно и далече от мен... Тая сентенция за разделяй и владей е известна на всички тук.

Много си харесвам каручката и хич не ми е разбрицана, а ми е писана и здрава. На който не му харесва каручката, да си я поправи. То и под стремежите ни към духовните и космическите пространства прозира неутолимия глад на егото да превзема и постига непревземаеми височини, така не зная какво ще постигне, освен още по - голям глад. Но, преди да се втурнем да превземаме, по - добре е да се научим да сме благодарни и за малкото, което имаме, че и то ще ни се отнеме. Права е Ваня за благодарността. Но е трудно това - да се оцени присъствието, наличността на това, което Бог ти е дал за момента, по - лесно е да въздишаме по липси. А така заприличваме на жабата, дето си вдигнала крака да го подковават. И като си даваме живота, с пълно съзнание да го правим и доброволно, а не безразсъдно. Неразумни жертви от нас никой не иска, няма да сме полезни щото така умрели. Но, най - трудното е като ни се мръщи, да се засмеем, ей това е най - трудното, ако поне опитаме, вече наполовина сме успели. Това дали братята катари са го знаели, аз нямам информация. Ама и много не ме интересува, щото аз го зная.

А това е май най - голямото неудобство.

С лекуване се занимавала третата им сестра - Ясо, с римското име Медитрина, от където идва наименованието на науката медицина, а Панацея е отговаряла за самите лекарства. И трите били дъщери на Асклепий, римско Ескулап, който бил смъртен син на Аполон. Бил убит от Зевс, защото притежавал способността да възкресява мъртвите, какво нахалство! от страна но смъртен, при това и син на Аполон. След смъртта си става бог на медицината. Гръцката митология е много поучителна, а някои казват, че гърците са я взаимствали от траките по нашите земи. Хигия означава още чистота... Примера, който дава Милкана не е парадокс, а показателен как хигиената на мисли и чувства може да се пренесе и на физическо ниво и в най - голямата мръсотия да нагазиш, пак да си останеш неопетнен.

Браво! , много се радвам, че виждам такива разумни мнения като на гореписалите. Както и с лекарствата, така и с билките и хранителните добавки не бива да се злоупотребява и да се смятат за едва ли не панацея. Решението, както споделят Latina и AIM, отново е много семпло - абстрахиране от предразсъдъците на модерния човек и вслушване в гласа на тялото. То наистина си казва най - добре от какво има нужда и едва ли ще ни подведе в тази си способност, остава ние да си спомним как става това.

Тъкмо си мислех кой ли ще отвори 30 - тата страница.

Не зная какво би отговорила четвъртата жаба, но със сигурност е разбрала, че и тя се движи - цопнала във водата.